|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Главният прокурор се срещна с академици и издател, агенти на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
WHO IS WHO - Други
Написано от Христо Христов   
Петък, 08 Май 2020 09:49

alt

 

Главният прокурор на Република България Иван Гешев се срещна с доайените на българската академична общност – писателят акад. Антон Дончев, историците акад. Георги Марков и Константин Косев, и издателят и публицист Иван Гранитски.

Това съобщи държавното обвинение на своя сайт. В информацията за срещата е посочено, че обвинител №1 е запознал с приоритетите на прокуратурата за утвърждаване на върховенството на правото. Акцент в разговора бяха възможностите, с които българската научна общност може да бъде полезна в преодоляване последиците от актуалните предизвикателства във вътрешен и международен план.

„Иван Гешев изрази благодарност към българските академици и за изразената от тяхна страна подкрепа в рамките на процедурата по избор на главен прокурор през 2019 г.”, се казва още в съобщението.

Интересното е, че трима от участниците в срещата с главния прокурор са агенти на Държавна сигурност.


Георги Марков – да си зависим от ДС

и да донасяш срещу чуждестранни историци

Акад. Георги Марков е разкрит от Комисията по досиетата като секретен сътрудник „РОМАН” на Първо главно управление на ДС, вербуван през 1981 г.

Агентурното му минало е осветено при проверката на печатните издания в качеството му на член на редакционния съвет на в. „Поглед” през 2008 г.

Впоследствие той е разкрит и в качеството му на други ръководни постове, които е заемал – директор на Института по история към БАН, член на президиума на Висшата атестационна комисия, член на редакционния съвет на списание „Везни”.

Досието на Марков разкрива, че той е вербуван в паспортния отдел, когато е отишъл да си вземе визата за ФРГ. Той е един от малкото български историци, който е допуснат да проучва определени архиви в Западна Германия по време на Студената война.

В донесенията си обаче той не се ограничава само с данни за архивите, до които е имал достъп, а е предавал сведения за своите колеги от други страни, включително и срещу историчка от Полша, която е подкрепяла независимия полски синдикат „Солидарност”.

В досието на Георги Марков ДС е запазила компрометираща го информация от личен характер, която го е направил зависим и от която е пострадала жена, имаща намерение да замине на специализация на Запад и да не се върне.

Историкът Георги Марков е известен като противник на отварянето на досиетата на ДС по време на създаването на втората комисия по досиетата с председател Методи Андреев през 2001 г.

Впоследствие Марков е част от инициативния комитет, издигнал президентът от БСП Георги Първанов – също агент на ДС – за втори мандат.

Една от последните инициативи, в която той участва е сдружението „Единение” от 2018 г., в което също присъстват много други агенти на комунистическите служби. Тогава Георги Марков призова президентът Румен Радев да застане начело на „похода към единението на българите”.

Сдружението има наглостта да поиска създаване на институт за националната памет, една от чиято задачи е да направи преоценка на дейността на Държавна сигурност.


Константин Косев – агент и щатен служител на ДС

Акад. Константин Косев е историк, член на БКП от 1968 г. Баща му Димитър Косев е професор по история в Софийския университет, негов ректор по време на комунистическия режим, академик, член на президиума на БАН, а на Х конгрес (1971) на БКП е избран за член на ЦК на БКП.

Принадлежност към ДС на Константин Косев е разкрита още през 2001 г. от Комисията „Андреев” в качеството му на депутат от БСП.

През 1961 г. Константин Косев е привлечен като агент на Второ управление на ДС под псевдонима „НАЙДЕНОВ”. Използван е срещу учени, посетили НРБ.

През 1971 г. е прехвърлен като агент в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия към отдел 05 за „Разработка и наблюдение на специализантите и специалистите от капиталистическите страни по линия на научния и културния обем”.

През 1972 г. е назначен за щатен служител на Първо главно управление на ДС (виж досието му – ТУК).

Една от атестациите му от 1975 г. е посочено, че той „няма изработено оперативно мислене. Нещо повече, личи, че оперативната работа до голяма степен му е чужда, несвойствена. За преодоляването на това ще са необходими големи усилия, както от наша, така и от негова страна”.

След краха на тоталитарната комунистическа система Константин Косев  заемал следните ръководни постове:

  • Народен представител в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), издигнат от БСП.
  • Заместник-председател на Министерския съвет и министър на народната просветата (8 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г.) в правителството на Луканов.
  • Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (1996-1999).
  • Зам.-председател на БАН (1996-2007).
  • Член на Президиума на Висшата атестационна комисия (2006-2009).


Иван Гранитски – шеф на БНТ при Виденов, член на ВС на БСП

Иван Гранитски (псевдоним на Иван Йорданов Димитров) е поет и писател, издател, директор на издателство „Захарий Стоянов” (издателството издава списание „Везни”, в което е бъкано от агенти на комунистическите служи).

Неговото агентурно минало е разкрито от Комисията по досиетата през 2008 г. при проверката на лицата, заемащи ръководни постове в БНТ.

Гранитски е вербуван като агент от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия под псевдонима „ОГНЯН” през 1983 г. По това време той работи във в. „Пулс”.

В началото на промените през 1990 г. досието му е унищожено при тайното и незаконно прочистване на досиетата от БКП/ДС.

Гранитски придобива публичност през 1995 г., когато бе назначен за генерален директор на БНТ по време на еднопартийното управление на БСП с кабинета Виденов. На този пост се задържа до лятото на 1996 г.

Гранитски е бил и член на Висшия съвет на БСП към 1998 г., 2000 и 2002 г.


Антон Дончев – една неспазена уговорка с КДС

Акад. Антон Дончев е единственият от четиримата интелектуални, които са се срещнали с главния прокурор и не е с принадлежност към комунистическите служби.

Малко известен факт е, че Дончев е част от групата писатели, получили през 1968 г. разрешение от Комитета за Държавна сигурност да четат секретни материали в архива на ДС за написване на литературни произведения, които да бъдат използвани от пропагандата при отбелязването на 25-годишнина от „Деветосептемврийската революция” през 1969 г.

В групата писатели освен Дончев, влизат Димитър Гулев, Николай Хайтов, Никола Русев и Георги Марков (убит от ДС през 1978 г. в Лондон).

В архива на МВР-ДС е посочено, че „на писателя Антон Дончев, безпартиен, да се разреши четенето на съдебните и следствени материали за разгрома на сливенската банда, необходими за написването на роман по наша контракция”.

С термина банда комунистическият режим нарича горянските чети, а една от най-известните е Сливенската горянска чета. Случаят е описан в книгата на разследващия журналист Христо Христов "Убийте Скитник" - българската и британската държавна политика по случая Георги Марков (2005).

От всички писатели само Георги Марков изпълнява уговорката и написва пиесата „Комунисти”, която обаче не е пусната от властта по театрите, защото в нея главният героя се оказва полицаят Гешев, а освен това съдържа много документални истини за комунистическото движение в България преди 9 септември 1944 г.

Известно е, че романът на Дончев „Време разделно” е филмиран през 1987 г. след „възродителния процес” и лентата е използвана с пропагандни цели от комунистическия режим.

През 2018 г., след скандала, предизвикан от катастрофата на пътния участък край Своге, при която загинаха 17 души, се оказа, че Антон Дончев е член на Надзорния съвет на пътностроителната компания „Трейс”, ремонтирала участъка за 23 млн. евро.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов