ВИЗИТКА:
Заглавие на филма: „Държавна сигурност срещу българската емиграция”, документален.
Продукция на: БНТ.
Място на заснемане: България и Дания.
Година на излъчване: 2000 г.
Продължителност: 58 мин.
Сценарист: Христо Христов.
Оператор-режисьор: Стефан Христов.

(Сайтът Държавна сигурност.com предлага филма разделен в две части за по-лесното му гледане).

ИСТОРИЯ НА ФИЛМА
През 1998 г. следователят по делото за убийството на писателя Георги Марков в Лондон Богдан Карайотов споделя пред журналиста Христо Христов, че друго убийство на български дисидент е убедило следствения екип, че Държавна сигурност е използвала „мокри” поръчки срещу български емигранти.

В началото на разследването по случая Марков Карайотов попада в книгата „Българският чадър” на Владимир Костов, издадена през 1990 г. в България, на описание на отвличане на български емигрант от ДС през 1974 г. Името на емигранта е Борис Арсов. Следователят поисква от МВР да се провери дали има за него досие и от вътрешното министерство му е представена разработка от 6 тома срещу Арсов на Второ главно управление (контраразузнаването) на ДС от 1973 г. В него той открива план за физическото ликвидиране на Арсов, който и до днес остава едно от малкото документални свидетелства, потвърждаващи, че ДС е използвала убийствата като метод за отстраняване на критици на комунистическия режим зад граница.

Карайотов споделя находката с тогавашния зам.-директор на Националната следствена служба Коста Богацевски, който веднага се запознава с материалите. „Не можехме да повярваме на очите си”, заявява по-късно той пред журналиста Христов. По случая е разпитан бившият дългогодишен и изключително приближен до Живков първи зам.-вътрешен министър ген. Григор Шопов, чийто подпис стои върху указанията как се осъществи операцията по ликвидирането на Арсов. Шопов прави признания пред следователите.

ДС не успява да ликвидира Арсов, на осъществява операция по отвличането му от гр. Орхус, Дания и го довежда в НРБ. След отказа му да участва в разобличаването на българската „вражеска” емиграция Арсов е осъден на 15 години затвор при строг режим и е изпратен в затвора в Пазарджик, където малко по-късно е убит в единичната си килия, а ДС инсценира самообесване.

Христо Христов публикува тази история през 1998 г. във в. „Демокрация”, но продължава проучването на случая. Същата година той подава заявление до тогавашния министър на вътрешните работи ген. Богомил Бонев за достъп до архивната разработка срещу Арсов. Министърът му разрешава, но разработката е изпратена на Окръжната военна прокуратура в Пловдив, която разследва убийството през 1974 г. в Пазарджишкия затвор. Военните прокурори се съобразяват с разрешението на министъра и позволяват на Христов да се запознае с 6-томната разработка срещу Арсов под кодово име „Терористи”.

През 2000 г. издава документалната книга „Държавна сигурност срещу българската емиграция”, а същата година заснема и документалния филм по нея. За реализацията му съдействат следователят Богдан Карайотов, сестрата на Борис Арсов – Йорданка Арсова, тогавашният посланик на България в Дания Крум Славов.

Случаят с отвличането на Борис Арсов от Дания става известен в западния печат още през 1974 г. и е познат на западните изследователи на Студената война. Той е посочван като пример за практиката за извършване на „мокри” поръчки от сателитната на КГБ българската Държавна сигурност в изследвания, като книгата „КГБ: Архивът Митрохин” на Кристофър Андрю и Василий Митрохин.

Част 1 на филма "Държавна сигурност срещу българската емиграция".

Част 2 на филма "Държавна сигурност срещу българската емиграция".