|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Как ДС и ЩАЗИ организират "Биг брадър" на тъкачка от Джебел и инженер от Лайпциг ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - Източен блок
Написано от Драгомир Иванов   
Събота, 05 Април 2014 12:10

 

alt
В тази статия, базирана на документи от архивите на Министерството на държавната на сигурност (ЩАЗИ) на някогашната Германска демократична република (ГДР), става дума за две наглед обикновени истории. Без никаква връзка помежду си, освен че двамата герои попадат волю или неволю в кореспонденцията между българските и източногерманските тайни служби по времето на комунизма. Прегрешенията им от днешна гледна точка изглеждат незначителни, но за тоталитарния режим те са били в състояние да задействат тежкия репресивен апарат на "органите". Макар и единични и без претенция за изчерпателност, случаите на тъкачката от Джебел и инженера от Лайпциг хвърлят светлина върху тоталното следене в комунистическата диктатура, механизмите на службите и често самоцелното им преиграване.

 

ДС и ЩАЗИ бдят за „професионална спартакиада” на тъкачи от НРБ и ГДР

Април 1987 г. вероятно е оставил в паметта на 16 текстилни работници от България красиви спомени: пътуване зад граница, нови запознанства, срещи с колеги, весели моменти, изобщо - приятни емоции. Групата от млади тъкачки, кроячки, шивачки и задължителните началства посещава ГДР за обмяна на опит и две седмици обикаля шивашките фабрики из Източна Германия. Важна част от програмата е участието в "професионална спартакиада" – масово разпространените тогава съревнования по отрасли и заняти.

 

alt

 

Заради една от българските участнички на крак се вдигат две окръжни управления на страховитото ЩАЗИ, сочат архивите от отдел Х (международно сътрудничество) на бившето Министерство на държавната сигурност в Берлин. Агентите следят всяка стъпка на 27-годишното момиче от Кърджалийско, по заръка от българските си другари.

Сюжетът на пръв поглед е дребнав, в него няма особено напрежение, но ясно разкрива престараването на тайните служби, породено от параноичния страх от врага. В същото време представя мащабите на тоталното следене в комунистическата диктатурата, която разглежда всеки гражданин като потенциален изменник на родината.

Българската Държавна сигурност информира ЩАЗИ, че на 22 април 1987 г. в комбината "Баумволе" (в превод "памук") в Карл-Маркс-Щат (днешния Кемниц) пристига група работници от българската текстилна индустрия. Сред тях е и жена, родом от Джебел. Името й е заличено в разсекретените документи, по силата на една поправка в Закона за архивите на ЩАЗИ, която скрива данните за трети лица, ако те не са се съгласили изрично да бъдат посочени.

Тъкачката, родена през 1960 г., представлява оперативен интерес за българските служби заради подозрителните й контакти с турски дипломат. Срещу момичето, най-вероятно мюсюлманка по вероизповедание, тече разработка в България. От 24 до 26 април тя трябва да участва в състезание за предачки в завода "Ернст Телман" в тюрингския град Лайнефелде. След това цялата група ще посети различни предприятия и ще остане в ГДР до 4 май, пише в сведението от ДС.

ДС се обръща с молба до ЩАЗИ да предприеме оперативни мероприятия за контрол на поведението на момичето. Особено внимание според българите е нужно, за да се предотврати контакт на младата жена със западни посолства, както и с граждани на капиталистическите страни, най-вече араби и турци.

В архивите са се запазили две секретни телеграми от окръжни управления на ЩАЗИ, които говорят, че въпросната личност е наблюдавана непрекъснато. В първата офицерите от Ерфурт, Тюрингия, съобщават до централата в Берлин, че не са установили опити на българката да общува с хора от западните държави. Специалните мероприятия на агентите не са отчели и случаи жената да пробва да се отдалечи от групата.

 

alt

alt

 

Тъкачката е внимателно следена и по време на престоя на българите в Саксония, показва телеграма от окръжното управление на ЩАЗИ в Карл-Маркс-Щат. Предприетите неофициални мероприятия за контрол също не регистрират нейно общуване със западни граждани. "В групата тя се държи дистанцирано и не бие на очи", посочват тайните агенти от днешния град Кемниц.

По-нататъшната съдба на дамата не е известна, а трите страници от информационните масиви на ЩАЗИ не могат да дадат цялостна картина на единичния случай. Но оперативните действия на „другарите” от ГДР довеждат все пак до резултат, който може да се тълкува и трагикомично: българите явно са били толкова респектирани от агентите, че са забравили типичното си поведение зад граница, демонстрирани при минали визити.

"По време на професионалната спартакиада от 22 април до 27 април българската делегация се намираше под постоянен контрол и за разлика от предишни групи, се държеше доста дисциплинирано", пише в телеграмата от Ерфурт, адресирана до заместник-директора на X-и отдел в ЩАЗИ, полк. Херолд.


"В близко бъдеще Берлин отново ще се обедини"

Още един случай от същата година вади наяве свръхусърдието на службите и преиграването в търсенето на възможен народен предател. Само месец и половина по-късно, през юни 1987 г. в Берлин пристига сигнал от братските служби от София срещу източногерманец, позволил си да критикува състоянието на ГДР и най-вече ситуацията в провинцията.

Инженерът от саксонския град Лайпциг, който работи в сферата на външната търговия, участвал в търговски преговори между представители на ГДР и българското външнотърговско обединение "Техноекспортстрой" на 3, 4 и 5 юни в Източен Берлин. Информацията от българската ДС се позовава на "наш източник", по всяка вероятност човек от българската търговска делегация.

"В една от почивките (гражданинът на ГДР) без какъвто и да е повод започнал да говори, колко добре се живее в Берлин и същевременно колко тежко е положението в другите градове на ГДР. Той заявил, че там се срещат големи трудности със снабдяването, защото всичко отивало в Берлин. Същевременно изказал мнение относно статута на гр. Берлин, че неправилно и в нарушение на четиристранната конвенция този град е обявен за столица на ГДР", надлежно докладват софийските „другари”.

 

alt

alt

 

Освен това инженерът споделил, че до 1961 г. в източногерманската столица свободно се пътувало с подземната и надземната железници във всички части на града, но след построяването на Стената тази възможност била отнета на обикновените граждани. Накрая изразил едно кощунствено за времето си, но в крайна сметка оказало се пророческо мнение: че това положение нямало дълго да продължи и в близко бъдеще Берлин отново ще се обедини.

ДС дори изпраща в Берлин и визитната картичка на волнодумеца, вероятно водена от убеждението, че информацията е от изключителна важност, а германските другари ще останат едва ли не възхитени от нея. Забележително е, че строго секретният донос на почти битово ниво е подписан от генерал-майор - Лукан Варадинов, и е пратен лично до генерал-майор Вили Дам, шеф на X-и отдел в ЩАЗИ.

По-нататък ген. Дам прехвърля случая към отдел XVIII, занимаващ се с икономиката. Във вътрешната бележка на ЩАЗИ се казва, че за въпросния инженер няма налични данни в базите на Министерството на сигурността, а допълнителни проверки в крайна сметка не са извършени. Което би следвало да означава, че германците не придават особено значение на сводката от София.

Това, разбира се, не изключва варианта нещата да са се развили зле за критика на режима на Хонекер, развързал си езика пред българските търговски пратеници. Повече от ясно е, че сред събеседниците му е имало сътрудници на ДС, които вероятно са горели от желание да зарадват началството в София, като се върнат с "ценни сведения" от Берлин. Нерядко подобни уж безобидни разговори за "трудности със снабдяването" и различията между столица и провинция са отвеждали до затвора. Както в ГДР, така и в България.

Остава надеждата, че лайпцигският инженер все пак е доживял сбъдването на пророчеството си.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов