Когато за първи път показаха кадри от случващото се в Тунис, а след това и в Египет много германци с спомниха случилото се в Източна Европа през ноември 1989 г.

След рухването на Берлинската стена Германия трябваше да режи въпроса с архивите на източногерманската ЩАЗИ много хора първоначално смятаха, че това ще бъде допълнителна тежест за обществото.  При дебата имаше предложение тези архиви да преминат към Федералния архив и да бъдат затворени за период от 30 години.

Надделя обаче становището, че архивите трябва да бъдат отворени. Беше приет закон и създаден специален орган, която да работи и контролира достъпа до архивите на ЩАЗИ. По този начин в Германия отговорихме на желанието на една част от обществото, която настояваше истината да излезе наяве. За първи път архиви на тайните репресивни служби се използваха по обратен начин – не срещу хората, а от тях. .

Общо 1,9 млн. германци прочетоха досиетата си. Хората, жертви на ЩАЗИ, имаха възможност да разберат какво е било влиянието на тайната полиция върху живота им. Този процес на запознаване с архивите на ЩАЗИ протече без случаи на реваншизъм.

Втората важна цел на закона е възможността агентите на ЩАЗИ да не могат да заемат ръководни постове в държавните институции (Германия на няколко пъти удължава срока на лустрацията, последният път тази есен до 2018 г., б. а.).

Ние също се сблъскахме с проблеми. Единият е, че фокусът на закона е поставен върху ЩАЗИ. Ние работим само с архивното наследство на ЩАЗИ. Партийните функционери не са засегнати от закона. Лустрацията също така не обхвана всички нива. Например в района на Брандербург прегледът на досиетата не беше направен достатъчно добре.

Много от жертвите не бяха удовлетворени. Невъзможно е да се постигне 100 процента справедливост с инструментите на демокрацията.

Много е важно да се пресече влиянието на бившите репресивни служби, за да няма никакви легенди за миналото.

Съветът ми към страните, преживели Арабската пролет, е да защитят от унищожение архивното наследство на репресивните тайни служби. Ще ви е необходимо време. Не може бързо да се примирите с миналото.

*Докладът на зам.-председателя на комисията по досиета на ЩАЗИ Йоаким Фьорстер е изнесен на международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало, проведена в София на 2-4 декември 2011 г. Заглавието е на Държавна сигурност.com.