|
Комунистическият режим създава концлагера „Белене”: 70 години от началото на уродливото творение на БКП ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Събота, 27 Април 2019 07:34

alt
Днес, 27 април 2019 г., се навършват 70 години от създаването на най-големия концлагер за политически противници на комунистическия режим в България – „Белене”. Сайтът desebg.com припомня важни подробности от историята му и паметта за него.


Решението за създаването на лагера

На 27 април 1949 г. с поверително решение на Министерският съвет, дава указание на МВР да организира на остров Персин край тогавашното село Белене трудововъзпитателно общежитие (ТВО). С това е поставено началото на най-големия лагер за политически опасни за комунистическата власт лица, създаден от БКП в периода 1944-1989 г.

По това време министър-председател е Георги Димитров, но тогава той се лекува в Москва и правителственото заседание се ръководи от подпредседателя на Министерския съвет и министър на външните работи Васил Коларов.

Първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол” край Перник е прехвърлена на остров Персин през юли 1949 г. и започва да изгражда първите землянки, покрити с върбови клони в източната част на острова – място, което впоследствие става известно като Втори обект.

 

alt

 

Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен тежък физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана. Натикани са в землянки и бараки, които сами изграждат с подръчни средства, като гладът е най-страшното нещо, на което са подложени.

Заставяни са да копаят изкопи, да пренасят наземна маса, да изграждат диги, както и най-различна селскостопанска работа и др.

За цялото съществуване от 1949 г. до 19987 г. с различни прекъсвания през лагера преминават най-малко 15 000 души, като точни данни не са запазени, тъй като първоначалните архиви на лагерната администрация не са запазени.

В голямата си част това са представители на политическата опозиция, оцелели при терора в първите месеци след 9 септември, офицери, индустриалци, селяни, противопоставили се на насилствената колективизация, представители на интелигенцията, както и на малцинствата. По време на чистките срещу „враговете” с „партиен билет” при Вълчо Червенков в „Белене” са въдворени и членове на комунистическата партия.


След смъртта на Сталин

След смъртта на Сталин през 1953 г. политическото въдворяване в НРБ е преустановено за кратко. В периода 1953-1956 г. в „Белене” на Първи обект, намиращ се в югозападната част на острова, са изолирани противници на режима от цялата страна с присъди, получени на монтирани съдебни процеси.

 

alt

 

През есента на 1956 г. малко след началото на Унгарското народно въстание лагерът „Белене” е отворен отново по нареждане на първия секретар на БКП Тодор Живков и там са въдворени няколко хиляди противници на комунистическата власт, която се страхува в България да не се случи същото като в Унгария.


Закриване на лагера през 1959 г.

През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера „Белене”, след като на Запад се публикуват информации, че в България все още има лагери.

Въпреки че „Белене” е закрит през 1959 г. наскоро разкрити архивни документи от Комисията по досиетата свидетелстват, че чак до 1961 г. в „затвора” са държани без съд и присъда земеделски опозиционери, една част от които преди да бъдат освободени са принуждавани от Държавна сигурност да подпишат декларации за сътрудничество и за отказ от развиване на политическа дейност.

След закриването на лагера през август 1959 г. той е обособен като затвор.

 

Въдворяване на представители на турското малцинство в „Белене”

След провеждането на „възродителния процес” през 1985 г. затворът в Белене отново е превърнат в лагер. Там са въдворени без право на посещение голяма част от българските турци, които се съпротивляват срещу насилственото преименуване. През 1986 г. някои от тях са екстрадирани, а други разселени в различни краища на страната.


„Белене” – място на преклонение пред жертвите на комунизма

След началото на края на комунистическата система в България през ноември 1989 г. мястото на бившия Втори обект се превръща в място на публични събирания на бивши лагеристи, техни близки и граждани от цялата страна, при които се почита паметта на жертвите на комунистическия режим и в частност на жертвите на концлагера „Белене”.

 

alt

 

Първото такова посещение на бившия лагер е през април 1990 г. от бивши лагеристи в него. На 7 юни 1990 г. се провежда първото организирано поклонение на Втори обект на остров Персин по инициатива на Клуба на репресираните. Възпоменателният събор се превръща в митинг, на който присъстват няколко хиляди души от цялата страна, сред които и много бивши лагеристи, както и представители на политическата опозиция.

 

alt

 

В следващите години в края на месец май или началото на юни на „Белене” се извършва годишно поклонение на мястото на бившия Втори обект.


Идеята за изграждането на мемориал на жертвите на комунистическия тоталитарен режим

В началото на този век по инициатива на БЗНС е поставено началото на изграждането на паметник на Втори обект, който обаче остава недовършен и до днес.

 

alt

 

През 2014 г. енорийският свещеник в гр. Белене Паоло Кортези дава тласък за изграждане на Мемориал на остров Персин.

През 2017 г. правителството на Борисов прехвърля земята на Втори обект на община Белене, за да може тя заедно с неправителствената фондация „Остров Белене”, представлявана от беленчанина Михаил Маринов, да започне изграждането на мемориала. Общинският съвет на Белене гласува решение за съвместна дейност. През 2018 г. двете страни организират годишното поклонение на „Белене”.


Лагерът „Белене” – бяло петно в паметта на младите поколения

Представително изследване на НЦИОМ от 2013 г. показва, че комунистическите концлагери са бяло петно в паметта на младите поколения (интервюирани са лица на възраст между 17 и 35 години).

 

alt

 

Изследването показва, че остров Персин (Белене) буди асоциации сред 60% от интервюираните младежи. 40% го свързват с концлагер (лагер за политически неблагонадеждни). За 15% понятието е свързано със строителството на едноименната АЕЦ. 3% посочват чисто географски определения – остров, природен парк, населено място. Емоционални определения като: „репресия, мъчение, ужас“ дават едва 2% от младежите.

40% от участвалите в изследването не свързват остров Белене с нищо конкретно. По-често това са най-младите участници в изследването (на възраст между 15 и 18 години), нискообразованите, жителите на селата и представителите на малцинствата.

 

alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов