От гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяваща бившите лагеристи от концлагера „Белене“ по време на „възродителния процес“ и техните семейства, разпространиха декларация до медиите във връзка с 40-годишнината от насилствената асимилация на българските граждани от турски произход в България (декември 1984 г.).

Гражданското сдружение заедно с Нов български университет и фондация „Истина и памет“ са съорганизатори на конференцията „Жертвите помнят“, която ще се проведе утре, 12 декември 2024 г. в НБУ.

Членове на „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ днес поднесоха цветя и се поклониха пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим край НДК. Сайтът desebg.com публикува пълния текст на декларацията.

На 12 декември 2024 г., четвъртък, в Аудитория 1 на Нов български университет от 10.00 ч. ще бъде открита конференция „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България (декември 1984 г.).

Съорганизатори на инициативата, с която ще бъде отбелязана 40-годишнината от едно от най-масовите престъпления на БКП, са НБУ, гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ и фондация „Истина и памет“.

В конференцията се участват Бивши лагеристи от лагера „Белене“ в периода 1984-1987 г., сред които Руфат Юмер, Сабри Искендер, Ахмед Ахмед, Музафер Ерканли, Мехмед Адем, Шукри Мехмед, Сейдали Алиш и др.

Те ще свидетелстват от първо лице защо са въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“, как са били третирани там и какво е представлявал лагера на дунавския остров Персин.

Бившите лагеристи ще разкажат за тяхната съпротива – гладните стачки на Втори обект и на секретния обект „Заставата“.

Разказът им ще продължи с освобождаването им от „Белене“, но интернирането им в други населени места, далеч от родния им край, а някои от тях и във временния лагер до затвора в Бобов дол. Те ще споделят и как те и техните семейства са били изгонени насила от България през лятото на 1989 г.

В историческия панел на конференцията ще участва и доц. Михаил Груев, историк, председател на Държавна агенция „Архиви“, съавтор на изследването „Възродителният процес“ – мюсюлманските общности и комунистическият режим (2008).

„Едно от най-тъжните неща е, че не се знае цената на свободата, която имаме днес, платена от жертвите на комунистическия режим“.

Това заяви разследващият журналист Христо Христов и основател на сайта desebg.com в предаването „Честно казано“ с водещ Люба Кулезич по телевизия Евроком.

Той бе гост, за да анонсира предстояща конференция „Жертвите помнят“, с която ще бъде отбелязана 40-годишнината от началото на опита за насилствена асимилация на българските граждани от турски произход.

Община Казанлък начело с кмета Галина Стоянова (ГЕРБ) се провалиха на проведения в неделя (17 ноември 2024 г.) местен референдум, с който се опитаха да вземат Дом-паметника на БКП на Бузлуджа и да го превърнат в международен конгресен център, заличавайки неговия тоталитарен характер и подменяйки историята му.

Това стана ясно, след като само 19.44% от имащите право на глас в община Казанлък се включиха в допитването, далеч под необходимите 40% за валидност на местният референдум.

Желанието на общинското ръководство на Казанлък бе комунистическият паметник да се превърне в туристическа дестинация и в международен конгресен център.