|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
„Граждани за национална памет”: Агентите в Народното събрание олицетворяват духа на ДС в България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Вторник, 21 Май 2013 16:25

alt
Групата на евродепутатите за осмисляне на европейската история  в Европейския парламент ще бъде сезирана от неправителственото сдружение „Граждани за национална памет” за присъствието на народни представители, свързани с репресивния апарат на БКП в 42-то Народно събрание, както и за липсата на напредък в България за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало.

Това заявиха на пресконференция днес представители на сдружението „Граждани за национална памет” в своята първа публична изява. То обединява изследователи, журналисти, социолози и писатели в идеята за преосмисляне на комунистическото минало. Сред участниците в него са журналистите Мария Дерменджиева и Крум Славов, който е и бивш посланик в Дания, изследователят от сайта desehistory.com Георги Михайлов, социологът Васил Къдринов и писателят Ангел Николов.

От дружеството припомниха, че преди няколко години Европейският парламент е приел резолюция за европейската съвест и тоталитаризма с апел към страните-членки да подкрепят процесите, свързани с почитането на жертвите и престъпления на комунизма.

„Вместо това ние сме свидетели на това как 24 години след промените политическите партии продължават да издигат в парламента сътрудници на комунистическите служби”, посочи Васил Къдринов, изявление съвпадащо с първия ден на 42-то Народно събрание.

Според участниците в гражданската инициатива бившата Държавна сигурност си има своята „парламентарна група” в лицето на най-малко 12 явни сътрудници на бившата Държавна сигурност в настоящия парламент, вкарани от всичките парламентарно представени партии. „Агентите в парламента са олицетворение на духа на Държавна сигурност в България днес”, смята Къдринов.


Граждански отпор на евентуални атака срещу закона за досиетата и комисията

Гражданската организация ще информира европейския парламент и за опитите на представители на БКП и комунистическите тайни служби да бъде отменен закона за досиетата, а комисията „Костадинов” – закрита.

Както desebg.com съобщи само ден след изборите от страниците на в. „Дума” бивши военни разузнавачи поискаха точно това.

„Не изключваме възможността в новия парламент да бъде направен опит за атака срещу закона и комисията по досиетата. Може би ще се опитат да бъде върнат отменения през декември 2012 г. параграф 12, който защитаваше хората на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб в двете съвременни разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация”, заяви журналистката Мария Дерменджиева.

Тя посочи, че твърденията на бившите военни разузнавачи, че са работили за отечеството не отговаря на истината, защото от документите на самото военното разузнаване е видно, че те са работили за ГРУ (съветското военно разузнаване) и за СССР.

Ако бъде предприет опит за премахване на закона за досиетата или ограничена дейността на комисията гражданската организация ще сезира европейските институции на най-високо ниво, предупредиха от инициативата.

Общото мнение на участниците в пресконференцията е, че България изоставя с преосмислянето на тоталитарното минало и престъпленията на диктатурата, както и с отношението си към престъпленията на комунизма, за които се прави всичко възможно да бъдат забравени.


Места за национална памет

От „Граждани за национална памет” ще представят на новия министър на културата предложение за обявяването на четири места за места за национална памет. Това са тютюневата фабрика в Пловдив, бившият арест на мястото на днешния хотел „Славянска беседа” в София, следственият арест на ул. „Развигор” 1 и аудитория 41 в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Малцина в обществото знаят, че първата стачка в Източна Европа след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин се е провела в Пловдив. В тютюневата фабрика на ул. „Велико Търново” на 4-ти май 1953 г. са разстреляни 8 тютюноработници, които заедно с 4000 свои колеги са настоявали за по-добро заплащане и годишна заетост, а не сезонна.

Арестът в хотел „Славянска беседа” е създаден на 9-ти септември 1944 г., в него комунистите задържат стотици хора през септември и октомври и след това ги разстрелват в мини Перник.

Следственият арест на ул. „Развигор” 1 в София е построен през 60-те години и през него минават противниците на диктатурата, бегълци, заловени на границата и българските турци, противопоставящи се на „възродителния процес”.

В аудитория 41 на Софийския университет на 29 октомври 1968 г. се провежда открит процес за „разобличаване” на студентите по история Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, разпространили позиви против участието на български войски в окупацията на Чехословакия и смазването на „Пражката пролет”.

Министерството на културата е в правомощията си за определя такива места. От инициативата обаче припомниха неуспешния опит да бъдат обявени като места за национална памет бившите лагери в Белене и кариерата край Ловеч в министерството по времето на министър Вежди Рашидов. Ведомството твърдяло, че се е обърнало за мнения към БАН в лицето на акад. Георги Марков (разкрит като агент „РОМАН” на Първо главно управление на ДС) и културолога Ивайло Знеполски. Впоследствие проф. Знеполски заявил, че изобщо не е получил подобно искане, а министерството в крайна степен не е сторило нищо. Ако това се случи при новия министър на културата в бъдещото правителство гражданската организация е готова да заведе съдебни дела, чрез които да принуди администрацията да осъществи идеята.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов