|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Българско извинение за „Прага’ 68” оцвети Паметника на съветските окупатори ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Сряда, 21 Август 2013 12:23

alt

На 21 август 2013 г., на връх 45 години от нападението на Чехословакия от войските на Варшавския договор, Паметникът на съветската армия в центъра на София осъмна в розово и с извинение към чехи и словаци за българското участие в окупацията (виж по-долу фотогалерията). След промените за част от българското общество обаче паметникът се е преврърнал в символ на лъжата и съветската окупация на България, която страната е потопена в комунистически тоталитарен режим за 45-годишен период.

Западната композиция на монумента, изобразяваща съветски войници, е оцветена в розово, а под нея на чешки и на български е изписано „България се извинява”, недвусмислено отправяйки послание с годишнината от срамната военна интервенция, сложила край на Пражката пролет преди 45 години.

Освен западната композиция, надписи „Прага’ 68” и „Извинете се бе!”, но в червено, са поставени и на централната част на паметника, където е официалния надпис: „На Съветската армия от признателния български народ”.

 

alt

 

Преди две години същата западна композиция от паметника, която днес е в розово, беше оцветена в герои от американските комикси с надпис „В крак с времето”. Тогава анонимната арт композиция се превърна в световна новина, а по всяка вероятност и сегашното арт послание ще намери отзвук в информационните емисии.

От рано сутринта граждани и гости на столицата идват на паметника, за да го разгледат и да се снимат за спомен, докато фотографи от български медии и чуждестранни агенции отразяват арт изпълнението.

Интересно е, че България официално се извинява на Чехословакия с декларация на 7-то Велико Народно събрание през август 1990 г. Актът за българското участие във военната интервенция обаче е на комунистическото правителство начело с Тодор Живков. След това нито едно българско правителство не е осъдило този акт и не е поднесло извинение на чехи и словаци.

Новата розова арт композиция прави директна алюзия с розовия съветски танк на художника Давид Черни, с който още през 1991 г. провокира обществото със своето арт изпълнение.

 

alt

 

В нощта на 27 срещу 28 април 1991 г. тогавашният 23-годишен студент Давид Черни и група приятели боядисват в „шокиращо розово” ИС2, за който комунистическата пропаганда твърди (но исторически това не е вярно), че е първият съветски танк, влязъл в Прага на 9 май 1945 г. Бронираната машина тогава се издига на площад „Кински” като част от мемориала за освобождението на Чехословакия от нацистите. Върху купола й младите провокатори издигат огромен среден пръст и се подписват „Давид Черни и шокиращите”.

Много чехи тогава ликуват, защото възприемат танка не като символ на освобождение от нацизма, а като начало на съветската окупация.

На 1 май 1991 г. военните боядисват танка в оригиналния му зелен цвят. След това обаче 15 депутати от новия парламент в Прага отново го пребоядисват в розово. За да се сложи край на тази битка, властите демонтират танка на 13 юни 1991 г. и го преместват – както си е розов – във военния музей в Лешани на около 20 км от столицата.

На 21 август 2008 г. Черни инсталира без разрешение обърнато розово танково шаси на мястото на мемориала. То е с бяла лента, с каквито беше боядисана за по-лесно разпознаване техниката на войските от Варшавския договор, нахлули за потушаване на Пражката пролет на тази дата през 1968 г. Целта на художника този път бе да протестира срещу репресивната по думите му политика на Владимир Путин в днешна Русия. Розовата инсталация бе премахната година по-късно - на 12 юли 2009 г.

По-късно, през 2011 г. розовият танк бе изложен на понтон в река Вълтава в центъра на чешката столица. Целта на организаторите е да се създаде нова традиция – напомняне на чехите и европейците за „общите ни ценности, върху които е изградена евро-американската цивилизация”.

От няколко години в България съществува гражданска инициатива за демонтиране на паметника на лъжата в центъра на българската столица, която с различни публични инициативи показва, че българското общество не е напълно равнодушно към истината за съветското влияние и роля в съдбата на България, особено след окупацията й от Червената армия през септември 1944 г.

Сайтът desebg.com ви предлага фотогалерия от българското извинение за военното нападение на Чехословакия, изобразено на паметника на съветските окупатори. Снимките са на журналиста Христо Христов.


alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

Коментари 

 
0 #1 svetlan 2013-08-21 15:29
За пореден път се върши нещо,което има нулева стойност.

Паметникът на съветските окупатори в София е символ на съветската агресия срещу България и българския народ.
Агресията на Съветския Съюз и неговите съюзници без Румъния е подобен акт на агресия,но извършен по съвсем друго време и по други причини.
Надписа за извинението е неадекватен,пос очвайки,че "България се извинява".
Няма подобно нещо,днешните и 'вчерашните' комунисти никога не са се извинявали за участието на българския комунистически режим в окупацията на Чехословакия.Особено пък днешните държавни институции. Надписа е неточен просто.Тези,които трябва да се извинят никога няма да се извинят-тях или ги няма вече,или са минал фактор.А техните наследници-днешите комунисти не носят никаква отговорност.

Съвсем адекватна стойност би имал надпис,който призовава комунистите да се извинят,а не отделни български граждани,които са далеч от властта.Пък е късно за подобно извинение.Все едно днешните руски чекисти да се извинят на българите(без комунистите),че са ни обявили война,окупирали и болшевизирали. Такъв филм няма да бъде заснет никога.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов