Днес, 18 ноември 2013 г., се навършват 24 години от първия свободен митинг, проведен след принудителното оттегляне на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.

Той събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и се смята за един от най-многолюдните в България след краха на комунистическия режим. Това е първата свободна публична проява на част от активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. насетне за повече гласност и преустройство в НРБ. Мнозина от участниците в него са членове на БКП, изключени за различни дисидентски прояви.

Някои западни средства за информации тогава отбелязват, че на прохождащата българска опозиция е било необходимо една седмица да организира митинг.

 В организацията за провеждането му участват представителите на различни организации. По-късно става ясно, че координацията и организирането му се е обсъждала от определен кръг участници в дома на сценариста Анжел Вагенщайн.

В интервю през 2009 г. той от своя страна призна, че идея за митинга му е дадена от ръководителя на източногерманското разузнаване ген. Маркус Волф след провеждането на 1-милионния митинг в Берлин през октомври 1989 г. броени дни преди падането на Берлинската стена. Маркус Волф и Вагенщайн се познават чрез Конрад Фолф, брата на шефа на източногерманското разузнаване. През 1959 г. Кони Фолф режисира филма „Зведзи” по сценарий на Вагенщайн, а лентата печели специалната награда на журито кинофестивала в Кан.

На митинга говорят следните фигури, които след промените имат различен път, а мнозина от тях влизат в политиката:

• Желю Желев, философ, автор на забраненото от БКП изследване „Фашизмът”, изключен от партията още през 1965 г.;
• Петър Берон, учен зоолог в БАН, активист на „Екогласност”;
• Блага Димитрова, писател, изключена от БКП за дисидентски прояви;
• Александър Каракачанов, един от основателите на „Екогласност”;
• Едвин Сугарев, поет, автор на самиздатското списание „Мост”, активист на „Екогласност” и интелектуалния „Кръг 39”;
• Любомир Собаджиев, политически затворник, основател на „Комитет 273”;
• Емил Кошлуков, студент, най-младият оратор, осъден за разпространение на антисоциалистическа литература (1985-1989), основател на Независимото студентско дружество;
• Анжел Вагенщайн, кинорежисьор, партизанин, член на Комитета за защита на Русе;
• Петко Симеонов, социолог, член и основател на Клуба за гласност и преустройство;
• Петър Слабаков, актьор, един от учредителите на Комитета за защита на Русе, член на Клуба за подкрепа на гласността, оглавява „Екогласност” през 1989 г.;
• Румен Воденичаров, химик, член на Независимо дружество за правата на човека, създадено от Илия Минев;
• Акад. Кирил Василев, партизанин, философ, член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, баща на проф. Николай Василев;
• Отец Христофор Събев, монах, основател на Комитета за защита на религиозните права;
• Георги Мишев, писател, изключен от БКП;
• Марко Ганчев, писател, изключен от БКП;
• Д-р Константин Тренчев, лекар, основател на профсъюза „Подкрепа”;
• Радой Ралин, писател, сатирик;
• Петър Гогов, политически затворник;
• Стефан Продев, журанилст, уволнен като главен редактор на в. „Народна култура”;
• Дамян Илиев, строител, ръководител на големи строителни обекти като Аспаруховия мост във Варна, активист на „Екогласност”;
• Ангел Ангелов – Джендема, социолингвист, лидер на рокгрупата „Джендема”, изпява песен на митинга.

Интересното е, че нито един от ораторите не призовава за смяна на комунистическата система. Това става едва няколко месеца по-късно. Общото усещане е задоволство от „падането” на Тодор Живков. На митинга дари се дава кредит на доверие на новоизбрания генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов. Антикомунизмът набира сила много по-късно.

За първи път на митинга на 18 ноември 1989 г. се призовава за разпускане на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Това прави Анжел Вагенщайн, самият той разработват от ДС.

Нито един от изказалите се не е представител на политическата опозиция, разбита от БКП през втората половина на 40-те години. Така например известният антикомунист и политически ззатворник Илия Минев не е допуснат да говори на митинга. Ето как в своите спомени той описва събитието:

"На 18 (ноември, б.а.) се събра огромен митинг... Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!” Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха.

Отправям се към Вагенщайн, други ми го посочиха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Германия. Казвам му: „Имате авторитет като виден партиен член, дайте ми възможност и аз да кажа две-три думи от името на НДЗПЧ”. Оказа се, че ме познавал, но не можело. До него Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, но не може да говоря. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме издърпа, моите приятели се сборичкаха с другите.

През това време изкарват от името на Дружеството да говори Воденичаров (Румен Воденичаров, б. ред.). Казвам на Берон – как може да се допуска такова нещо! Пак – така е наредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха:  демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото! Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това.”

На митинга Ангел Ангелов Джендема изпява песен, в която включва реплика за комунистите и „кожите им по стените”. След това се изказва политическият затворник Петър Гогов, който призовава да не се търси саморазправа с комунистите. Впоследствие комунистическата пропаганда приписва именно на него израза.