|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Поклонение в лагера „Белене” по италиански ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 25 Август 2014 15:31

alt

За четирите години откакто през 2010 г. за първи път в България се отбеляза 23 август – Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на националсоциализма, комунизма и други тоталитарни режими – почитането на този ден не е намерило полагащото се място в българското общество. Традиционно то се отбелязва с панихида и не многобройно присъствие на репресирани, общественици и граждани пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим пред НДК. Най-високото държавно присъствие беше през 2011 г. в лицето на тогавашния председател на Народното събрание Цецка Цачева.

Тази година 23 август – датата, на която през 1939 г. СССР и Германия сключват Пакта Молотов-Рибентроп – беше отбелязана по необичаен начин в България и на място, което за съжаление остава непопулярно за голяма част от българите. Група италиански граждани се поклониха на жертвите на комунистическия и другите тоталитарни режими на остров Персин, където БКП създава най-големия концентрационен лагер в страната за политическите си противници. Сайтът desebg.com ви предлага репортажа и фотогалерия на журналиста Христо Христов от мястото на събитието.


На 22 август 2014 г. на летище „София” от Бергамо, каца група от близо 40 италиански граждани. За разлика от другите чужденци те не пристигат в България с туристическа цел, а с поклонническа – да се поклонят на жертвите на комунистическия и другите тоталитарни режими именно на 23 август – Европейският ден за почитането им. Мястото е специално избрано – бившият концлагер на остров Персин край гр. Белене.

 

Инициатива на един католически свещеник

Инициативата на енорийския свещеник в Белене Паоло Кортези. 40-годишният католически свещеник приема службата в България в края на 2010 г., а тази пролет учреди Инициативен комитет за създаването на Мемориал на жертвите на комунистическия режим в лагера „Белене” на остров Персин, към която вече са се присъединили над 400 души – българи, италианци и французи.

Това е четвъртата група от Италия, която идва в България, за да посети мястото на най-големия лагер за политически опасни лица след 9 септември 1944 г.

Потегляме от пл. „ Св. Александър Невски” с автобус към Белене, след като отец Кортези е успял да покаже най-важните забележителности на столицата ни и да срещне сънародниците си с апостолическия нунций в България монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари, новозназначен тази пролет от папа Франциск.

Повечето от италианските граждани са жени и мъже на средна възраст. Сред тях има адвокати, учители, свещеници. За първи път посещават България и сички са от родното място на Паоло Кортези – Бергамо, Северна Италия.

Настроените им е приповдигнато, София им е харесала и с нетърпение очакват да видят повече за нашата страна. Отец Кортези се е подготвил специално, за да „въведе” гостите в темата България. Още в автобуса им разказва важни моменти от историята на страната. „В Италия се пише и знае малко за България и аз използвам тези посещения, за да може моите сънародници да научат повече за нея”, казва ми свещеникът, който след пристигането си в Белене е успял бързо да научи българския език.


За „българския” папа Ронкали

В историческите препратки към България той не пропуска да акцентира на такива моменти, които свързват различни моменти от връзките между България и Италия.

 

alt

 

Отделя специално внимание на папа Йоан ХХIII – Анджело Джузепе Ронкали, управлявал Светия престол в периода 1958-1963 г., който на 27 април 2014 г., заедно с папа Йоан Павел II бяха канонизирани за светци на тържествена церемония от папа Франциск.

Папа Йоан ХХIII е известен с любовта си към България от 9-годишния си престой в нашата страна. Той пристига през 1925 г. като апостолически визитатор и делегат в България., сред като е станал епископ.

Епископ Ронкали не само обикаля България, за да опознае цялата страна, но и проявява голямо милосърдие към българите, включително и с организирането на хуманитарна помощ след голямото земетресение в Чирпан през 1928 г. Запленен от България той дори сменя своята архиепископска титла от епископ Ареополски на архиепископ Месемврийски, за да може, по думите му, „споменът ми за България ще бъде повседневен”.

Разбирам, че за гостите от Италия Ронкали е свята личност, не само защото е бил папа, но защото и той е роден в района на Бергамо откъдето са и те.

Отец Кортези обяснява на следящите го с интерес свои съграждани, че българите също имат специално отношение към личността на Ронкали и го наричат... „българския” папа. Гостите посрещат тази подробност с одобрителни възклицания.


Мъченикът Евгений Босилков

Не може да не ми направи впечатление, че личността на Евгений Босилков заема особено място в отношението на отец Паоло Кортези към България, което той предава и на цялата италианска група.

Историята на Никополския епископ, осъден на смърт и разстрелян от комунистите през 1952 г. заедно с католическите свещеници отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков, има важно място в разказа за България.

 

alt

 

Отец Кортези подчертава, че след 9-ти септември 1944 г. комунистическият режим е преследвал не само представителите на Българската православна църква, но духовници протестанти и католици. Белене, където Кортези служи и води своите гости, е пряко свързано с Евгений Босилков, тъй като той е роден там през 1900 г.

Италианските гости са запознати с героизма на монсеньор Босилков и неговите съпроцесници католици и с факта, че папа Йоан Павел II го провъзгласява за блажен през 1998 г., като обявява, че той е мъченик, жертва на комунистическата власт и е загинал за вярата Христова.


Царица Йоанна Савойска

Друг интересен факт, свързващ България и Италия, който отец Кортези споделя пред сънародниците си, е за съпругата на българския цар Борис III – царица Йоанна или Йоанна Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III.

 

alt

 

Италианските гости не знаят тази подробност от историята и видимо са впечатлени. Джована ди Савоя се омъжва за цар Борис III в катедралата „Св. Франциск”, Асизи по католическия ритуал (след това бракът е благословен и с православен ритуал в катедралния храм „Св. Александър Невски”). Ключова роля за това изиграва епископ Ронкали, за може след това децата от смесения брак да бъдат православно кръстени, както е изисквала тогава Търновската конституция.


А кой е Тодор Живков?

Преминаваме с автобуса по магистрала „Хемус” край Правец и отец Кортези не пропуска този момент. Освен, че им показва модерното игрище за голф, изградено край града, той отбелязва факта, че това е родното място на Тодор Живков. „А кой е Тодор Живков”, питат италианците учудени.

Свещеникът им обяснява, че това е човекът,  най-дълго време управлявал България в новата история на страната, ръководител на комунистическата партия от 1956 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г. „А, той е като Чаушеску и Тито”, правят аналогия някои от италианците.

 

alt

 

„Да, може да се каже, но с тази разлика, че през всички години на своето над 30-годишно управление Живков е бил най-верният последовател на СССР от всички ръководители в страните от бившия социалистически лагер”, отвръща Кортези.


С молитви от Плевен до Белене

Така неусетно наближаваме Плевен, където отец Кортези приканва сънародниците си за молитви. Ставам свидетел на нещо необичайно – пътуващ автобус, в който се разнасят псалми и молитви в продължение на час. Свещеникът предварително е размножил и раздал псалмите, които трябва да се изпеят. Участва цялата група.

Привечер пристигаме в Белене, а докато навлизаме в града отчето показва приличащите на призраци изоставени сгради от времето на соца – на местното ТКЗС и други вече несъществуващи предприятия в т. нар. индустриална зона на крайдунавското градче.

Улиците му празни и слабо осветени. Поради финансов недостиг на общината осветлението се спира в 1 часа след полунощ, докато недалечната площадка на АЕЦ „Белене”, погълнала толкова милиарди, остава ярко осветена през цялата година.

 

alt

 

Гостите са настанени в един от новите хотели, намиращ се до самия брега на Дунав. Голямата концентрация на католическа общност в града ( около 5000 души са католиците в Белене, което го прави мястото с най-силно присъствие на католици в Северна България) е оставила своето отражение – в хотелския комплекс е изграден голям и красив параклис, на който е изобразен лика на... монсеньор Евгений Босилков.


През затвора и понтонния мост към остров Персин

На сутринта групата е готова за поклонението на концлагера „Белене”. Всички се събират в чистия и подреден двор на църквата „Рождение на блажена дева Мария” в Белене, построена през 1860 г., една от двете католически църкви в града.

 

alt

 

Отец Паоло Кортези служи в нея и използва случая, да запознае гостите с историята й. Тук по всичко личи, че блажен Евгений Босилков е на особена почит. В църквата се съхранява частица от ризата, напоена с кръвта му, с която той е бил облечен при разстрела му през 1952 г. и след това е предадена от властите на неговата племенница. Тя от своя страна я предава на енорийския свещеник в Белене. Частицата от ризата е изпратена във Ватикана и осветена от папата, който на свой ред я връща в Белене, запечатана в специален стъклен съд.

В двора на църквата се издига паметник на мъченика, в една от сградите – музей на Евгений Босилков, а в друга сграда е Центърът за духовно възпитание, носещ името на мъченика.


Комунистически номера

За да се стигне до мястото на някогашния концлагер на остров Персин трябва да се премине през затвора „Белене”, който съществува и днес, и поради този факт съществува специален режим. Въпреки че преди повече от месец отец Кортези е изпратил, както изисква процедурата, точен списък с имената и данните на италианските граждани до Министерството на правосъдието, към което се водят затворите в страната, изведнъж се оказва, че охраната не разполага със списъците и разрешението за посещението от министерството. „Ами не можем да ги намерим, тук, при нас, ги няма”, казват от охраната на затвора.

 

alt

 

Отчето е търпелив, обяснява, че е спазил всички изисквания и предоставя копие от списъка.  „Всичко това се прави нарочно”, обясняват ми беленчани, подпомагащи инициативата на свещеника. „Целта е да ни откажат да организираме подобни поклонения. В България все още има много хора, които не искат да се говори, че при комунизма е имало концлагери и да има посещения тук, в Белене. Затова са тези номера”, убедени са част от местните хора.

Добре че в суетнята италианските гости не разбират какво точно става. „Бюрокрация”, обяснява им накратко отец Кортези причината за висенето през тежките метални врати на затвора.


Не може да снимате!

След като разбира, че има български журналисти в мое лице и екип на БНТ охраната изведнъж се „сеща”, че „няма разрешение да снимате”. „Чувате ли се какво говорите” – отвръщам им аз. „Не може! Трябва разрешение, ще питам началника”, отговаря служител на охраната. „Ако е необходимо ще разреши министърът на правосъдието”, повишавам тон, виждайки накъде отиват нещата. Започвам да звъня на познати юристи, които да ми направят връзка с новоназначения министъра на правосъдието в служебния кабинет Христо Иванов, който със сигурност няма представа как процедира администрацията на затвора „Белене” при посещения за поклонение на лагера.

Не минава и минута, след като съм започнал да звъня и охраната дават знак, че ще ни пуснат и няма да ни правят спънки. Разминаваме се със скандала.

Ето го и дълго чакания момент. Цялата италианска група стъпва в началото на пътя на бившите концлагеристи в „Белене”. Преминаваме по понтонния мост, така както преди 65 години са го направили първите лагеристи и както от 25 години го правят оцелелите политически затворници и свободолюбиви граждани, които всяка година в края на месец май или началото на юни идват на поклонение в памет на жертвите.

 

alt

 

На отсрещния бряг вече ни очакват три микробуса, които ни извозват до мястото на някогашния Втори обект, навътре в остров Персин, където е бил лагерът. На места раздрънкания път е буквално скрит от клони и буйна растителност. Пустошта тук показва, че това място просто е забравено. За разлика от България в другите страни от Източна Европа, газени от съветски ботуш, те са превърнати в места за памет за случилото се и за жертвите, за които трябва да си спомнят следващите поколения.


На Втори обект

След около петнайсетина минути път стигаме до Втори обект. Тук обрасли в треви и плевели се открояват няколко полуразрушени изоставени сгради, стопански двор и една по-запазена сграда. Всички те са от издигнати по-късно и нямат общо с някогашните бараки на лагера от края на 40-те години и през 50-те години на ХХ век при функционирането на лагера.

 

alt

 

На по-голямата сграда е закрепен дървен кръст от земеделците още при първото поклонение през 1990 г., а по-късно на една от стените е поставена и паметна плоча.

До същата сграда се издига незавършена бетонна конструкция, която е трябвало да бъде Мемориал, но поради смъртта на по-активните земеделци, поставили началото му, а също така и заради липса на средства, инициативата е изоставена.

 

alt

 

Отец Паоло Кортези повежда групата, която носи със себе си кръст и портрет на мъченика Евгений Босилков. В словото си свещеникът подчертава значение на 23 август като дата, на която Сталин и Хитлер са подпечатали съюза помежду си и тайно са разпределили зоните на влияние в Европа преди да поставят началото на Втората световна война с нападението на Полша от Вермахта през септември 1939 г. и подялбата й между Германия и Съветския съюз.

На гостите, участници в поклонението, е представена историята на създаването на концентрационните лагери от комунистическия режим в България по подобие на трудовите лагери в ГУЛАГ.

 

alt

 

Отец Кортези обаче прави това с много интересен подход. Той предварително е превел от български по-важните моменти и е раздал текста на своите сънародници, които се редуват в четенето на отделните пасажи. По този начин те сами участват в „урока” по история и преминават мислено по пътя към Голготата на българските репресии по времето на комунизма в България.

 

alt

 

Така редувайки молитви, италианските гости прочитат покъртителни свидетелства за създаването на „Белене” на едни от първите лагеристи, въдворени тук през 1949 г. при създаването на лагера от комунистическото правителство на Васил Коларов.

Италианската група научава какъв е бил режима в лагера „Белене”, какви хора са изпращани от БКП в него и на какви репресии са подлагани лагеристите.

Тук отново отец Кортези дава пример с мъченичеството на монсеньор Евгений Босилков. В негова памет е прочетена част от емоционалната реч на папа Йоан Павел II при провъзгласяването на българския католически духовник за блажен през 1998 г.

 

alt


Молитви за жертвите

Поклонението завършва в църквата „Рождение на блажена дева Мария” в Белене, където вярващите от Белене (повечето жени) търпеливо изчакват да се върне отецът с гостите от Италия. По време на литургията отец Паоло Кортези подчертава, че молитвите, които отправят, са в памет на всички жертви и мъченици на тоталитарните режими.

 

alt

 

„Поклонението, което извършахме днес, е част от нашия дълг да пазим паметта за жертвите и мъчениците. Чрез него моите сънародници, които са тук, научиха много неизвестни за тях до момента важни факти за времето на комунизма в България, както и за лагера „Белене”, които трябва да се знаят и да не се забравят. Защото те са пример да отличим доброто от злото, любовта от омразата, мира от терора и насилието”, казва ми отец Кортези, докато беленчани и италианци се смесват, разговарят, усмихват и прегръщат в двора на излизане от църквата след края на литургията.

 

 

Аудиозапис на част от литургията в църквата с кратка проповед от енорийския свещеник Паоло Кортези за 23 август – Европейския ден за почитане на жертвите на тоталитарните режими.

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

alt

 

София – Белене – София


ОЧАКВАЙТЕ: Интервю с Паоло Кортези.

 

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов