Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Изложба показва една от трагедиите в края на комунистическия режим – прогонването на жертвите на асимилацията |
![]() |
![]() |
ПАМЕТ - Инициативи |
Написано от Държавна сигурност.com |
Вторник, 03 Юни 2025 06:18 |
Днес, 3 юни 2025 г., от 17,30 ч. в Гарнизонното стрелбище (Експозиция за национално помирение към РИМ) ще бъде открита изложбата „Прогонването“ на фотографите Бехич Гюналан и Сюлейман Акман (Турция). Тя представя за първи път в България кадри от две различни вълни на изселване. Част от показаните фотографии документират престъпление – прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход от НРБ през лятото на 1989 г., признато през 2012 г. от българския парламент за „форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“. Но тази изложба показва и нещо невиждано досега – фотографии от 1969 г., от друга вълна на изселване, останала извън публичната памет. Именно този диалог между двамата турски фотографи - Бехич Гюналан, снимал прогонването на турците от България през 1989 г., и Сюлейман Акман, с неговите фотографии от 1969 г. - е голямото предизвикателство и голямата покана за разговор, които тази изложба отправя. Фотографиите са част от Визуалния архив на асимилацията – отворен проект, създаден от Зейнеп Зафер и Диана Иванова, с мисия да събере фотографии на асимилацията и репресиите срещу българските турци. Архив, който изгражда визуална памет там, където дълго е имало само мълчание. Фотографът Сюлейман Акман е роден през 1945 г. в село Глоджево, Русенско. През 1951 г. семейството му се изселва в Турция, където той завършва „Графика и фотография“ в Истанбул. Работи като дизайнер, редактор и фотограф в различни издания. През 1969 г. заснема първите професионални кадри от изселването на български турци – снимки, които се показват за първи път в тази изложба. Фотографът Бехич Гюналан е роден през 1952 г. в Истанбул. Завършва турска филология и работи като журналист за в. Хюриет. През 1989 г. е изпратен да отразява събитията в Одрин, където остава да живее. Фотографиите му са показвани в над 80 изложби, а работата му по темата за преселването е централна за неговото творчество.
|