Изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” 5 в столицата стана домакин на рядко срещана експозиция.

Документалната мултимедийна изложба с провокативното заглавие „България 1944 – 1989 г. Забранена истина” разказва за онези факти и събития от епохата на комунизма, за които у нас рядко се говори.

Инициатори на проекта са живеещата в Берлин Фанна Коларова и публицистът Стоян Райчевски, председател на Съюз „Истина”.

Разположената на близо 20 табла изложба разкрива истинското лице на  комунистическия режим в България през периода 1944-1989 г. С документи, снимки и лични спомени на участници и свидетели на събитията тя показва малко познати и премълчавани истини за репресиите, разправата със свободомислещите, ограничаването и лишаването на гражданите от основните им права и свободи, както и за привилегиите на партийната номенклатура.

Проследява се пътя на България след преврата на  9 септември 1944 г., терора от първите дни, жертви на който стават десетки хиляди българи, унищожаването на българския политически, държавен и културен елит чрез т.нар. Народен съд, масовите изселвания и изпращания в лагери и затвори на граждани, обявени за „врагове на народа”, отнемането на земята на селяните и тоталното ликвидиране на частната собственост върху индустрията, търговията и банковото дело.

Значително място в изложбата е отделено на разправата на комунистическата партия с помощта на държавна сигурност с  противниците на режима и с борещите се за своите права граждани.  Отразено е влиянието, което оказват върху българското общество съпротивителните прояви на другите народи в  Източна Европа, както Берлинското въстание от 1953 г., Унгарската революция от 1956 г., Пражката пролет от 1968 г. и дейността на полския свободен синдикат „Солидарност” през 80-те години на миналия век.

Финалното послание е почерпено от лозунгите, които българските граждани издигат на първия  митинг през 1989 г., за свобода, за демокрация и за съдене на виновните.

Изложбата е пътуваща и ще бъде показана и в други градове на страната със съдействието на фондация „Конрад Аденауер“.

Откриването на изложбата събра политици, репресирани, интелектуалци. Приятната изненада бе в лицето на президента Росен Плевнелиев. „Никой не може да реабилитира тоталитаризма и никой повече не може да държи в ръцете си власт, която забранява истината”, заяви той пред присъстващите.

"Срещата с невероятната личност Стоян Райчевски, с творческата чувствителност на Ирена Даскалова и стоическата праволинейност на Радостина Георгиева определи и посоката на изложбата- мултимедийна. Търсихме един кратък разказ за миналото, който да бъде разбран във България и в чужбина от млади хора, затова и многобройните примери от лични съдби, каквито са прощалните писма на хора, осъдени на смърт", заяви пред desebg.com Фанна Коларова.

Тя подчерта, че без подкрепата на Възпоменателната библиотека за жертвите на комунизма във Берлин и двете фондации, не би могло експозицията да се реализира толкова бързо. "Пълният текст на изложбата е включен в каталог на български, немски и английски, а придружаващият филм е размножен на диск", допълни Коларова.

След премиерата на изложбата бе излъчен документален филм с разкази на преживели  репресиите и на участници и свидетели в съпротивителното движение на българския народ на Ирена Даскалова.

В сградата на „Гьоте институт”, се проведе конференция, посветена на проблеми, свързани мотото на изложбата.

Изложбата, документалният филм и конференцията са реализирани с подкрепата на Bundesstiftung zur Aufarbeitung der SED-Diktatur, Konrad-Adenauer Stiftung – Landesburo Bulgarien, Gedenkbibliothek zu Ehren der Opfer des Komunismus e.V. Berlin, ДА „Архиви” и Съюз „Истина”.

Изложбата може да бъде видяна на „Московска” 5 до началото на ноември 2012 г.