Колкото и изненадващо да звучи темата за сталинизацията и последвалия период на „размравязане” през 40-те и 50-те години на XX век в България може да намери актуални паралели и логични изводи със сегашната ситуация в страната. Пример за това колко полезен учител може да е историята дава председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. Мартин Иванов. Той отговаря за въпроси на сайта desebg.com по повод общия проект с комисията по досиетата за изследване на периода на десталинизация в България, по който двете институции подготвят научна конференция, изложба и документален сборник.

Г-н Иванов, важно ли е обществото и особено за по-младите хора, които  днес протестират, да знаят какво се е случило в близкото минало, и за един такъв период като сталинизацията и годините на развенчаване на култа към личността след смъртта на Сталин през 1953 г.?

- Днес, докато пътувах, слушах по радиото речта на президента Росен Плевнелиев в Народното събрание (интервюто е взето на 27 февруари 2013 г., когато държавният глава направи специално обръщение в парламента, б. а.). Направи ми впечатление, че той завърши първата част от изявлението си с това, че историята трябва да се познава, тъй като има очевидни спекулации с миналото.

Води ли носталгията по социалистическото минало до възраждане на авторитарни практики? Този въпрос дискутираха социолози, политолози, историци и студенти на кръглата „От носталгия към реставрация” в Нов български университет (НБУ) в сряда.

Доц. Момчил Баджаков от департамент „Политически науки” в НБУ, един от организаторите на форума, заяви пред desebg.com, че е бил провокиран от опита да се реставрира името на Людмила Живкова на международна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2012 г., съпътствана от обществен скандал.

Според него  с налаганата през последните десетина години носталгията към социализма вече се е навлязло в нов етап, който води до реставрация на определени процеси, личности и паметници и символи от епохата на комунизма. Той открои създаването на Музея на социалистическото изкуство.

„Наскоро видях нова паметна плоча на Димитър Благоев във Велинград. На три километра от Кюстендил може да видите нова месингова табела с надпис „Владимир Илич Ленин”, поставена в едно село на пресечки на улиците „Георги Димитров” и „Владимир Поптомов” – виден комунистически терорист. Другаде в селски кръчми може да видите червени сърп и чук с портрети на функционери на БКП по стените”, посочи доц. Баджаков.

Мемориално място за памет (Музей на насилието) може да бъде организирано в Пловдив, ако общинските власти окажат нужното съдействие, научи сайтът desebg.com.

 През 2012 г. на конференция в Пловдив репресирани, музейни работници, архивисти и представители на европейски неправителствени организатори инициират създаването на подобен музей. Идеята е изключително уместна, тъй като в Пловдив съществува запазено в автентичния си вид място. Това са килиите, в които където са били задържани противниците на режима – от 9 септември 1944 г. до 1959 г. Става въпрос за подземния етаж на сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1, която до края на 50-те години е била Областно управление на милицията. По спомени на пловдивчани подземията са се използвали за арест и местата за изтезание.

Начинът по който българските евреи са спасени, солидарността на българската църква, правителството, парламента в лицето на Димитър Пешев, на различни духовници, интелектуалци и целия български народ е пример, какъв в Европа не се е повторил.

Това заяви посланикът на Израел Шаул Камиса Раз при откриването на международната научна конференция „Евреите в Източна Европа и СССР в периода 1939-1989 г. по време на Втората световна война и Студената война” днес в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

По думите му събитието е особено значение, тъй като значението на форума разкрива отношението на българския народ към евреите и в частност към българските евреи.

Конференцията е първото от серията инициативи за честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, която ще се състои догодина.