Първата по рода си българска инициатива на европейско ниво, свързана с комунистическото минало в страната  – конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.”, която се състоя през ноември 2010 г. в Европейския парламент – вече може да бъде намерена в сборник.

Изданието, в което са събрани всички изказвания и материали от форума, е подготвено от екипа на депутата в Европейския парламент Андрей Ковачев (ГЕРБ), който организира конференцията.

В нея взеха участие над 20 души, репресирани от комунистическия режим, които разказаха пред Европейския парламент за българската съпротива срещу комунистическата власт в България в периода 1944-1989 г.

Сайтът Държавна сигурност.com предоставя възможност на желаещите да се запознаят с електронния вариант на изданието, което може да бъде изтеглено оттук.

Българската инициатива беше уважена от председателя на Европейския парламент Йежи Бузек и председателя на групата на Европейската народна партия в ЕП Жозеф Дол и подкрепена от фондация „Конрад Аденауер”. .

Видео от конференцията "Съпротивата срещу комунистическия режим в България 1944-1989", 23 март 2011 г., НБУ.

Учени и историци от Нов български университет, СУ „Св. Кл.Охридски”, Великотърновския университет, БАН и Държавна агенция „Архиви” призоваха в учебните програми в училищата и във ВУЗ да залегне по-сериозно темата за комунистическото минало.

Това те направиха на научната конференция  „Съпротивата на срещу комунистическия режим в България 1944-1989 г.”, която се откри днес в София. Домакин на форума е НБУ, а съорганизатор на събитието е Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 г.

Целта на конференцията е освен научния принос да бъде предизвикан обществен дебат за близкото комунистическо минало.

В продължение на два дни форумът ще обсъжда проблеми, свързани с малко известни факти на обществото за съпротивата против комунистическото управление в страната след 9 септември 1944 г.

„Младите не знаят какъв смисъл да дадат на думата репресирани. Затова трябва в обществото да се говори по тези проблеми от миналото.  Ако не помним не може да станем по-добри хора утре”, заяви при откриването на форума доц. Десислава Бошнакова, зам.-ректор на НБУ.

Времето от 1989 г. до сега не беше загубено. То беше много умело употребено от различните днешни превъплъщения на Държавна сигурност, за да бъдат насадени в  съзнанието на хората и в публичното пространство няколко мита, които смятам че сега чрез вашите разкази и чрез отварянето на досиетата постепенно започват да се разсейват. Първият мит е, че досиетата са прочистени, че те не са важни, че в тях няма истина дори се появиха твърдения, че през 90-те години са били унищожени около 40% от документите oт архива на МВР. Ще ви кажа обаче, че прочита на документите сочи друго - една следа води към друга следа т. е следите остават. След три години и половина работа с документи в Комисията и двайсет години интерес към темата мога да обобщя така: Документи са унищожавани, но не са унищожени.

До този момент в Комисията има над 3 120 линейни метра документи, т.е. повече от 3 км, документи на 612 броя електронни носители, 300 броя CD и   DVD с документи и 100 броя филмови материали.

И не мислете, че това е цялата документация. Само архивните дела са над 458 000. Комплектуването на архива продължава. .