Над 10 неправителствени организации са дали подкрепата си за удостояване посмъртно на политическия затворник Георги Заркин, убит от ДС в Пазарджишкия затвор през 1977 г., с орден "Стара планина". Инициатива е на близките на журналиста и писател, чиято съдба и творчество са незаслужено забравени. В подкрепа са се подписали още президентът (1997-2002) Петър Стоянов, евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ) и депутатът Лъчезар Тошев (СДС). Днес, 3 март, е рожденият ден на Георги Заркин. Сайтът desebg.com ви предлага интервю с неговия син Лъчезар Заркин. В разговора участва и политическият затворник Алфред Фосколо, който се познава с Георги Заркин в Старозагорския затвор, където излежават присъди по времето на комунистическия режим.

Г-н Заркин, днес 3 март е рожденият ден на баща ви Георги Заркин. Бихте ли разказали повече за него?

- Баща ми Георги Атанасов Заркин е роден на 3 март 1940 г. в с. Бели Искър, община Самоков. Първият „дар” на т. нар. народна власт в селото след 9 септември 1944 г. е убийството на 10 невинни селяни, които не са били поддръжници на комунистическата власт. Тези 10 души заедно с още 57 граждани от Самоков и околията са убити в местността „Черната скала” над Боровец. След тези 10 селяни от Бели Искър е бащата на Георги Заркин и мой дядо Атанас Заркин. По този начин детството на баща ми е белязано завинаги с убийството на единия от родителите му. Без съд и присъда и без никаква вина.

Убийствата от Черната скала станаха известни още в началото на промените като едни от най-жестоките масови разправи след влизането на комунистите във властта през септември 1944 г.

- Да, това е известен на българската общественост случай. Масовото избиване на хората чрез хвърлянето им от скалата в пропастта е станало в края на октомври 1944 г. Както знаете, това е времето на саморазправата на комунистите с хора, които са ги смятали за неудобни и врагове. Когато дядо ми е убит баща ми е само на 4 години. Семейството е от 4 деца, класическо българско семейство в Царство България.

Как протича животът на баща ви след това?

- Баща ми завършва основното си образование в родното си село. След това завършва средно образование в Селскостопанския техникум в Ихтиман. Тогава започва да пише. Запалва се по журналистиката и публикува дописки в местния вестник „Самоковска комуна”. Като син на неблагонадежден е изпратен да отбие военната си служба в трудови войски. След като се уволнява започва работа в АПК (аграрно-промишлен комплекс, б. а.) „Самоков” по своята специалност зоотехник.

Междувременно записва и учи задочно кинематография в полувисшия институт в София. Започва да се занимава с фотография. Забелязан е и е привлечен на работа във в. „Земеделско знаме”. Там работи като фоторепортер.

Там ли се запознава с Иван Тодоров – Горуня?

- Да, точно като журналист в „Земеделско знаме” се запознава с Горуня. В периода 1963-1965 г. групата на Горуня и ген. Цвятко Анев, които подготвят преврат срещу Тодор Живков, търси подходящ журналист, който да не е обвързан с партията и евентуално да отразява събитията, когато назрее момента. В лицето на баща ми Георги Заркин те виждат млад и смел човек, който не е партийно обвързан.

Даже в последния ден преди смъртта на Горуня на 8 април 1965 г. той се среща с баща ми и тази среща е засечена от агент на ДС, който докладва за нея. За контактите между тях научих от документите в оперативно досие на ДС, водено срещу баща ми. Аз съм роден през 1962 г. и по онова време съм бил 3-годишен.

След смъртта на Горуня баща ми пише шест вида позиви от името на несъществуваща организация – Врачански революционен комитет, който си е поставил за цел свалянето на властта. Няколко месеца ДС се опитва да разбере нещо повече за комитета, мисли, че той е реален, докато установява, че такъв не съществува, а автор на позивите е баща ми.

Къде са разпространени тези позиви?

- Баща ми ги разпространява в родния края на Горуня – Врачанско: Горна Кремена, Мездра, Враца, а също така в Дупница, Самоков и Боровец. ДС обаче го разкрива и той е арестуван през февруари 1966 г. На съдебния процес баща ми признава дейността си и не се разкайва. Осъден е на 6 години затвор. Няколко души около него са също осъдени, като получават от 1 до 3 години затвор. Но видно от съдебните протоколи баща ми поема цялата вина върху себе си. Следовател по делото е Петър Бачваров. Отбелязвам този факт, защото и по следващите два съдебни процеса срещу баща ми следователят е същият.

Впоследствие мои близки ми разказаха, че по време на първия съдебен процес баща ми е повдигнал ръкава си и на ръката му отдолу са се откроили червени петолъчки, издълбани върху кожата му. Сестрите му са го попитали какво е това и той е отвърнал: „О, целият ми гръб е издълбан в петолъчки от следователя...”

Лежи първоначално в Софийския затвор, после е преместен в Старозагорския затвор, където по това време излежават присъдите си много политически затворници.

В Старозагорският затвор ли получава първата вътрешна присъда?

- Да, през 1969 г. е осъден с вътрешна присъда за писане на фашистка литература. Получава допълнително 5 години затвор. Характерно е, че баща ми отказва да работи и ден за комунистическия режим. В замяна на това по врем на престоя си в затвора създава голямо по обем и разнообразие творчество – пише стихове, пиеси, роман. Пише в тетрадки малък или голям формат, криейки ги от надзирателите. По-голямата част от тетрадките успява по различни канали да ги предаде на майка си, моята баба и така неговото затворническо творчество оцелява.

Какво съдържат тези тетрадки?

- Според литературоведи, към които се обърнах, баща ми е създал много добра поезия, която наброява около 2500 стихотворения. В затвора той пише и роман под заглавието „Чест”, който успях да издам през 2008 г. създаден е през 1968 г. Автор е и на драматургия, която никой не познава, защото все още не е издадена. Той е автор на трагедията „Орфей”, написана в шекспиров стил, трагедията „Васил Левски” в стихотворна форма, драматизацията на приказка „В страна на розите”, в която алегорично пресъздава живота в България при комунизма. Запазени са и около 40 разкази.

Казахте, че първата вътрешна присъда в затвора в Стара Загора е за писането на фашистка литература. Какво й е било фашисткото?

- Това, че не е била комунистическа и в съответствие с априлския полъх в българската литература след Априлския пленум, на който Тодор Живков е утвърден като първи партиен ръководител. Освен за творчеството си първата вътрешна присъда в Старозагорският затвор е издадена и за подкрепата му на Пражката пролет. Написал е специална декларация и обявява гладна стачка, заради което на два пъти по 14 дни е карциран.

Г-н Фосколо, какво е да си в карцера на Старозагорския затвор?

АЛФРЕД (ФРЕДИ) ФОСКОЛО (политически затворник, лежал заедно с Георги Заркин в Старозагорския затвор): - Това означава да си напълно изолиран в една дупка, в която има само един дървен нар без одеало. Често пъти там вкарваха само по тънка връхна дреха. Подхвърлят ти само хляб и вода – това е храната. Малкият прозорец, който карцерът има е запушен с ламарина. Денонощно свети крушка. Вратата се отваря само да се даде хляба и водата. Вътре има кофа, която се използва като нужник. Няма разходки, няма свиждания, няма разговори със съкилийници.

Кога е издадена втората вътрешна присъда?

ЛЪЧЕЗАР ЗАРКИН: - Тя става факт в края на 1974 г. Осъден е на 8 години затвор. Процесът отново е монтиран, целта е баща ми да бъде пречупен. Същата година е преместен в Пазарджишкия затвор

Какви спомени пазите за баща си?

- Аз бях на 4 години, когато го осъдиха за първи път през 1966 г. Спомням си когато се видяхме в съдебната палата, но не разбирах какво става. Преди това имам много детски спомени, как пътувахме заедно от Самоков за София, как в столицата се возихме на трамвай от онези старите с дървени седалки. След съдебния процес животът ми се преобърна на 180 градуса. На практика аз бях без баща.

Каква беше вашата връзка и контактите с него, докато той е бил в затвора?

Като политически затворник той е имал право за три месеца да получи едно писмо, един колет от 5 килограма и да изпрати едно писмо. Често се е случвало да му бъде измислено провинение, за да не получи нито храна, нито писмо.

ФРЕДИ ФОСКОЛО: - За затворниците този срок беше два месеца, но за осъдените на усилено строг режим месеците са три. На такъв режим беше осъден Георги Заркин.

Вие посещавал ли сте го в затвора?

ЛЪЧЕЗАР ЗАРКИН: - Да, но сравнително малко пъти. Отговорникът по ДС в Самоков идваше вкъщи и е притискал дядо ми и баба ми по майчина линия да не ме водят на свиждане, че и мен ще ме сполети такава съдба. Държавна сигурност разби семейството ни! Заради това, че присъдата е повече от 5 години законът по времето на комунизма е давал право за бърз развод. Майка ми е притискана, оставена е без работа и се е развела. Никого не оправдавам, нито обвинявам, но семейството ни беше разбито. Аз бях отгледан от баба ми и дядо ми по майчина линия. Завърших нормално училище, но като си отварях характеристиките в тях неизменно се посочваше, че съм добър ученик, но с такъв родител като баща ми нищо няма да стане от мен. Нямаше как с такива характеристики да кандидатствам във ВУЗ. Единственото, което успях през тоталитарното време е да завърша учителския институт в гр. Дупница. Преди това също като баща ми отслужих казарма в строителни войски сред цигани и турци. Наричаха ни фашисти, децата на политически затворници.

Какво беше усещането?

- Усещането беше, че си друга категория човек, по-долно качество човек.

Разкажете за третата присъда от 8 години затвор получава по обвинение за създадена от баща ви група в затвора.

- Баща ми намира съмишленици, с които в редките моменти на възможност за общуване разговарят за това как като излязат от затвора ще направят така, че да бъдат чути гласовете им в света за борбата им за права и свобода в България.

ФРЕДИ ФОСКОЛО: - Това обвинение става възможно чрез провокатори. Това са Коста Стоянов и Михаил Пиралков. Именно такива провокатори са използвани от ДС като прокурорски свидетели, за да успее и този монтиран процес, чиято цел е била никога повече Георги Заркин да не излезе на свобода и да бъде изпълнено нареждането на Григор Шопов да бъде ликвидиран. Знаете, че Шопов е зам.-министър на вътрешните работи и един от най-доверените хора на Живков в МВР по Държавна сигурност. Най-точната характеристика за мен за Георги Заркин е чест.

ЛЪЧЕЗАР ЗАРКИН: - На базата на монтирани обвинения той отново е осъден за трети път. С три присъди зад гърба си той вече се е водил рецидивист и е прехвърлен през 1974 г. в Пазарджишкия затвор. Всъщност от 1966 г. до 1977 г., когато е убит – 11 години и половина той не излиза от затвора.

Тук искам да поясня защо баща ми не е убит веднага, още през 1974 г.? Впоследствие разбрах, че той, както и други политически затворници са използвани за експеримент от ДС. Давани са за примери на оперативната работа при провеждането на различни семинари на Държавна сигурност. Случаят с баща ми е даван за нагледен пример какво представлява идеологическия враг на НРБ.

През 1977 г. ситуацията се променя. В София предстои да се проведе първия световен писателски конгрес и властта се опасява да не се разшуми този случай. Тогава се преминава към неговото физическо ликвидиране. В Пазарджишкия затвор той е поставен в изолация. През цялото време ДС го притиска с предложения да го вербува, като му обещава, че след като подпише ще излезе на свобода. Той не приема. Казва, че не може да извърши такова предателство. Заявява следното: „Вие може да ми вземете тялото, да го разкъсате със зъби и с нокти, но душата ми не може да подчините!”

Ще прочета извадки от писмата, които сте получавал от баща си: „Лъчко, друго тази година освен тази картичка нямам възможност да ти подаря. В новогодишната вечер в отражението на звездите ще открия блясъка на твоите очи. Бъди здрав и весел поне ти. Прегръщам те: татко ти. Затвора Стара Загора килия 117.” Какво означаваха за вас тези писма?

- Това беше моята действителност. Много тежко е и е трудно човек на намери думи, за да опише емоцията. Имайте предвид, че някои от тези писма изобщо не съм ги получил. Те са били спрени и конфискувани от ДС още в затвора. Открих ги едва след промените в досието му. Същата съдба са имали и някои от моите писма до него, които също намерих в архивите на ДС.

Какво успяхте да установите за убийството на баща си?

- На 8 август 1977 г., денят на убийството, аз бях във ваканция. Бях завършил 8-ми клас. В този ден бях на море, майка ми бе беше завела в Ахтопол. Разбрах един или два дни след това, когато в Ахтопол дойдоха други почиващи от Самоков. Те ни казаха, но без никакви подробности. След като се върнахме в Самоков разбрах от моите лели, сестрите на баща ми, а също и от баба, че те са получили светкавична телеграма, приложил съм я в първата част на книгата „Вулкан”. Телеграмата е получена в 12 ч. и с нея им е съобщено, че погребението ще е същия ден в 17 ч. в Пазарджик. Можете да си представите как при този шок човек може на онова време да се организира да пътуване на около 100 километра при положение, че не разполага с кола. Принудили са се да наемат такси.

Когато са пристигнали затворническата администрация вече е полагала тялото на баща ми в безименен гроб, предвиден за социално слаби в края на градските гробища в Пазарджик. Виждат го обезобразен! Със следи от кръв и насинен по лицето. Обут в губени цървули и облечен в работни дрехи, завит с едно затворническо одеало.

Получават ли някакво обяснение за смъртта му?

- Пропуснах да отбележа, че до ковчега е поставен магнетофон, с който са записвали прощалните думи на близките. Предупредили са ги, че ако много говорят и викат „вие ще го смените в затвора”. Това е отговорът, който получават баба ми и лелите ми. Дадена им е възможност да се простят с него за 5-10 минути и след това баща ми е погребан. До 40 ден обаче на гроба има пост да не би да се организира панихида.

След 1990 г. започна следствие за изясняване на причинете за убийствата на политически затворници в Пазарджишкия затвор не само на баща ми, но и на Борис Арсов и на Володя Наков. Тогава с разрешение на главния секретар на МВР по това време Богомил Бонев се запознах с досието на баща ми в ДС. В досието му открих и шест снимки, запечатали пребития ми баща в килията. Самата Държавна сигурност  е документирала убийството му. Разработват го под псевдонимите „ИНТЕЛИГЕНТЪТ” и „ПРОКЛЕТНИКЪТ”. Така на 37 години ДС отнема живота на баща ми Георги Заркин. Тогава аз съм на 15 години, току-що завършил 8-ми клас.

Водено ли е следствие тогава за причините за смъртта и какво е заключението му?

- Аз се интересувах още преди 1989 г. какво точно се е случило с баща ми. Успяхме от бивши затворници да научим подробности за убийството му. Дори разговаряхме със един свидетел. Той описа как е станало всичко. От София са пристигнали с „Волга” Ангел Ценов от ДС и още двама души с него. Преспали са във вилата на затвора. Сутринта рано, към 4-5 часа двама старшини и двама криминални затворници убийци са отворили килията на баща ми, а на вратата на килията е застанал началника на затвора Ангел Топкаров. Методът на побой е следният: жертвата се е биела с гумени маркучи, за да не се получат фрактури на костите и се душат с възглавница.

След промените намерих лекаря, който е констатирал смъртта на баща ми и е направил аутопсията. В смъртният акт като причина на смъртта е записано сърдечна недостатъчност и отток на белите дробове. Лекарят призна, че заключението е лъжа, но е бил принуден да го напише от затворническата администрация в резултат на заплахи и побой.

Той обаче посочи, че е успял да вземе парчета от всички главни органи на тялото, предадени на съхранение в „Съдебна медицина” в Пловдив. По думите му чрез изследването му може да се установи истинската причина за насилствената смърт на баща ми. Те се съхраняват 15 години и аз успях да ги открия и изискам чрез главния прокурор по това време Иван Татарчев. Започна се следствие за политическите убийства в Пазарджишкия затвор. Тласък даде и предаването „Конфликти” на журналистката Маргарита Михнева, в което в две части беше разказан случая с убийството на баща ми. Отбелязвам това, защото в първите години след промените се създаваха всякакви спънки за провеждането на подобни разследвания.

Как приключи следствието?

- То се води с прекъсвания общо 9 години, Топкаров беше арестуван и разпитван заедно с един от надзирателите. След падането на правителството на Филип Димитров Топкаров беше освободен. Лекарската комисия установи, че причините за смъртта на Георги Заркин е „насилствено шокова”. Но следствието не доказа извършителите, те останаха неизвестни. Важността на това дело беше, че излязоха документалните факти, които публикувах в книгите „Вулкан”, първа и втора част. От друга страна си създадох врагове, които ме преследват и до днес.

Как борбата ви да получите правосъдие се отрази на живота ви днес? Споменахте, че сте си навлекли много врагове.

- След като през 2000 г. издадох първа част на документалната книга „Вулкан” за убийството на баща ми аз бях уволнен. Оттогава съм без постоянна работа. Въпреки, че завърших висше образование в СУ „Св. Климент Охридски” ми се създават всевъзможни пречки, където потърся работа. В Самоков всички врати за мен са затворени. Това е дългата ръка на ДС! Синът ми, който е на 21 години, е постоянно преследван от наркопласьорите в Самоков, които се ръководят от един полицай в града. Тормозят го постоянно. Синът ми знае, че е преследван заради дядо си и мен, но не искам и ние да бъдем жертви!

Какво бихте казали на младите хора, които нямат представа за комунизма в България и днес протестират?

- На младите хора, много от които днес протестират, бих им казал, че преходът от комунизъм към демокрация в България стана по сценарий на Държавна сигурност. Всички ценности бяха подменени. Хората, които бяха честни и можеха да направят нещо, просто не бяха допуснати до участие в политическия живот.

Кое е най-важното послание, което Георги Заркин е оставил?

Бъди българин и се бори за свобода. Написал е: „Тялото ми може да оковете, но не и душата ми”.