|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Андрей Ковачев: Кремъл се опитва да възстанови Съветския съюз като Евразийски, но насила ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Интервю
Написано от Анелия Димитрова   
Петък, 14 Август 2015 09:07

alt

Сайтът desebg.com препечатва интервюто с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), публикувано във Faktor.bg. В него той коментира поръчковите опити в българските медии да се наложи митология, в чиято основа прозират опорните точки на Русия. По думите му Русия винаги е имала своята мрежа в България, която е наследена още от времето на Съветския съюз, още от времето на сътрудничеството на ДС и КГБ. Според д-р Ковачев нито един съдия от бившата ГДР не е останал на работа след обединението, докато в България не е проведена лустрация и поради тази причина вече 26 години носим белезите от тоталитарното време.

 

Г-н Ковачев, защо въпреки подписването на Минските споразумения и прекратяването на активните военни действия в Донбас ЕС и САЩ разширяват санкциите срещу Русия и напрежението ексалира?

– Ясно е, че това напрежение не е продиктувано от действията на ЕС, НАТО или Съединените щати, а от действията на руското ръководство в последните няколко години по отношение на страните от Източното партньорство – Грузия, Армения, Украйна, Молдова. Всички тези страни бяха започнали процес на асоцииране към ЕС. Видяхме, че една по една те бяха подложени на натиск от Кремъл да се откажат от подписването на такива договори с ЕС. Армения беше принудена под силен натиск да подпише митническия съюз доминиран от Русия. Украйна по времето на президента Янукович и под натиск от Москва отказа подписването на договор за асоцииране. Знаем какво се случи в Грузия, Молдова, Приднестровието – действия дирижирани от Москва.

Ръководството на Кремъл, не казвам Русия, се опитва да възстанови един вид Съветски съюз, под ново име – Евразийски съюз, но не както е създаден ЕС на доброволни начала, а чрез различни инструменти на натиск върху тези държави. Това е и фундаменталната разлика. Много често в пропагандната война се говори, че ЕС е нещо лошо, защото някой диктувал на страните какво да правят, а Евразийският съюз е едва ли не нещо добро. Точно обратното: ЕС е организацията, в която всяка страна е поискала доброволно да членува и тя участва във вземането на всички решения. Докато в един потенциален Евразийски съюз Русия ясно иска да доминира и да бъде центробежната сила, която да възстанови по някакъв начин предишния състав на Съветския съюз.

А причината санкциите да се разширяват се дължат на липсата на доверие. То бе разрушено в голяма степен. Знаете, че имаше добър период във взаимоотношенията на ЕС и Русия, НАТО и Русия, САЩ и Русия. След абсолютно неприемливото анексиране на Крим, на част от суверенна държава и дестабилизирането на Украйна, и то след като Русия бе гарант за нейната териториална цялост, защото Русия е подписала Будапещенския меморандум, доверието в момента липсва. Това, което наблюдаваме в пропаганден аспект, в хибридната война е изфабрикуването на митове и легенди, които се разпространяват чрез най-различни канали-тролове, медии, икономически натиск, чрез партии в ЕС, има вече информация за наличието на цели институции за манипулации не само на руските, но и на западните медии. Страни като Германия, Великобритания, разбира се и България са включени в тази пропагандна война.


Имаше ли опасност ЕС да „изтърве” Гърция в орбитата на Русия? Доколко са автентични твърденията, че е имало опит за сделка „финансова помощ за Атина срещу излизане от еврозоната, което много силно би дестабилизирало ЕС?

– Подобна ситуация имаше и по време на кризата в Кипър. Тогава също в продължение на една седмица не се знаеше накъде ще тръгне Кипър и дали Русия няма да „помогне” финансово и по този начин да опита да отдалечи страната от ЕС.

Подобна и дори по-сложна беше ситуацията в Гърция. Сегашното й правителство много по-сериозно се беше насочило към Москва, особено при финансовия министър Варуфакис. Наистина имаше такива сигнали от страна на финансовия министър за излизане от еврозоната. Радвам се, че все пак премиерът Ципрас натисна ръчната спирачка в последния момент, изхвърли от правителството Варуфакис и намериха решение да излязат от почти невъзможната ситуация, която сами предизвикаха.

Но все пак не можем да забравяме, че първото посещение на Ципрас беше в Русия и бяха направени много сериозни „намигвания” към Кремъл.

Нека да си припомним историята на Гърция след Втората световна война. Тя беше спасена от комунистическа диктатура в последния момент от Чърчил и предислоцираните от Египет британски войски на Коледа 1944-1945 г. Това го казвам, защото е много важно да се разбере, че тогавашното комунистическо движение в Гърция е било в пъти по-силно от това, което е съществувало в България. Изключително малка част от българското население е подкрепяло комунистическото движение 1944 г., което е било незначително. Но в Гърция не е така. Хората от комунистическото движение и техните наследници са обединени сега около СИРИЗА където има комунисти, сталинисти, марксисти, маоисти и разочаровани от ПАСОК. Трябва да сме наясно, че там има много хора, които симпатизират на комунизма, без да са имали "привилегията" да живеят в реално съществуващия такъв.

Ние не оневиняваме нито ПАСОК, нито „Нова демокрация”, които носят тяхната голяма вина за макроикономическата дестабилизация на страната в последните 25 години, а и след влизането на Гърция в ЕС. Трябва да кажем ясно, че не правителството на Ципрас е взело всички тези огромни заеми, не правителството на Ципрас е раздуло държавния апарат до тези огромни размери, назначавайки по 35 хиляди нови държавни служители преди всеки избор, които да гласуват за тях, не те са правили тези социални подаръци като 13-14 заплата, не те са гарантирали държавните взимания и всякакви данъчни облекчения. Все пак изглеждаше, че дясноцентриското правителство на Антонис Самарас си бе взело поука и започна прилагането на реформи, като в края на миналата година имаше сигнали, че икономиката ще се върне към растеж през тази година. Но откакто е на власт Ципрас не направи нищо за подобряване на нещата. В последните 6 месеца Гърция тръгна надолу заради непредвидимите решения, които доведоха до това трагично положение.


Ако погледнем, макар и схематично, съществуват две големи заплахи за стабилността. Едната е Русия, която не е източник на стабилност - слаба икономика, Кавказ, Приднестровието, агресията в Украйна, заплахите към Балтийските страни. И втората заплаха е „Ислямска държава”, ислямският тероризъм. В този контекст какви са рисковете за България, как рефлектира това върху политическата и икономическата ни стабилност?

– Ние имаме големия шанс да сме част от ЕС и НАТО и като територия на страна-член на тези съюзи за нас важат всичките гаранции за сигурност. Но ние сме и външна граница на ЕС и трябва да сме абсолютно наясно, че предизвикателствата свързани с миграцията представляват голям риск. Около нас, в Близкия Изток и Северна Африка има 60 милиона човешки същества, които търсят сигурност и по-добра перспектива и я виждат в посока ЕС. Това е нещо, което и ЕС и ние, като външна граница, трябва да намерим начин да се справим по цивилизован начин.

Нека първо си дадем сметка за този риск. На територията на Турция има вече над 2 милиона бежанци. На нас ни е достатъчно да стигнат до българската граница 10, 20, 30 хиляди и ние ще бъдем в колапс. Така че за целия ЕС това е огромно предизвикателство. Решението трябва да бъде намерено там – в Сирия, в Йемен, в Ирак, в Либия и т.н.

Решението трябва да бъде такова, че тези хора да не загубят надежда. В момента, в който те загубят надежда, че имат шанс да се върнат по родните си места, то тогава и ние ще започнем да губим надежда, защото те тогава ще трябва някъде да отидат.

Затова трябва да кажем, че всички усилия трябва да бъдат насочени към решаването на проблема с Ислямска държава в партньорство с Турция, но и арабските държави от Залива. Турция играе много важна роля в НАТО и се надявам, че тези последни сигнали, които идват от Анкара за решителност по отношение на ИД ще доведат до положително развитие на ситуацията.

И тук се връщам към другото голямо предизвикателство – Русия. В момента най-логично би било с РФ да си сътрудничим най-тясно по отношение на заплахата ИД. Но в момента няма такова сътрудничество, напротив, има противоборство. Русия и Китай още на времето предотвратиха приемането на резолюция за справяне с кризата в Сирия. Трябваше още тогава както се пее в една наша възрожденска песен: „Докле е мъничка змията, елате да се съберем, с крака да й строшим главата“. Тогава заплаха още не беше толкова голяма. Но Русия и Китай с тяхното поведение спомогнаха за маргинализирането на умерената опозиция в Сирия и сега избуя Ислямска държава.


Дават ли си сметка, според Вас, партиите, медиите, бизнес кръговете, които прокарват руските интереси у нас, за каква огромна опасност за българската национална сигурност и общество става дума?

– Демокрацията, свободата и справедливостта са притегателните сили за човешките същества. Аз отговарям на този въпрос така – гледайте накъде отиват хората, в това число и тези, които наричат себе си русофили. Защо те не отиват към Владивосток, към Москва, към Краснодар, а към Париж, Лондон, Берлин и т.н. Не съм видял емигрантска вълна към Изтока. От друга страна искат да ни убедят, че много хора обичат и защитават режима на Путин. Но тук има голямо разминаване – децата на руския елит също живеят в западния свят, а не са избрали Русия.

Аз съм убеден, че има хора, които в медиите се опитват да наложат митологията идваща като опорни точки от Москва по отношение на всяко събитие. Спомнете си например за малайзийския самолет – ами там нямало живи хора, ами украинците искали да свалят самолета на Путин и т.н. и това се разпространява като опорни точки от определени медии или техните коментари.

Това е мое лично мнение, но не мога да си представя, че тези хора, които разпространяват такива тези го мислят искрено, просто явно изпълняват някаква поръчка. Наблюдаваме ги не само в България. Това го има в крайната десница и крайната левица в ЕС. Те са обединени от прочита на нещата, които съвпадат с прочита на Кремъл. В Европейския парламент в момента има еднакво гласуване от крайната левица и десница по отношение на всичко, свързано с Украйна и Русия. Което доказва, че те са едно и също нещо, което го знаем и от историята.

Не трябва да забравяме изключителната близост между двете работнически партии – болшевишката партия в Съветския съюз и НСДАП в Германия. И това е причината комунистите след 1944 г. да избягват като дявол от тамян споменаването на пакта Молотов-Рибентроп и изключителната близост между двете партии.

Това, което мога да кажа, че Русия винаги е имала своята мрежа в България, която е наследена още от времето на Съветския съюз, още от времето на сътрудничеството на ДС и КГБ, които поради това, че ние в България нямахме лустрация, нямахме ограничаване на апарата на ДС да не заемат високи държавни позиции, тези лостове до ден днешен по всяка вероятност съществуват и биват използвани.

И това са неща, които излизат наяве – и в медиите, и в политиката, и в икономиката, и в банковия сектор, и в църквата, и всеки може да си даде сметка колко са тези хора.

Например обединена Германия не прие нито един съдия, от бившето ГДР на работа в съдилищата след обединението. И никой тогава не каза – ама Германия не е демократична страна, защото горките хора, които са били съдии в тоталитарния режим, те какво ще правят. Ние не направихме такъв процес и затова вече 26 години носим осезаемо последиците и белезите от тоталитарното време.

И когато ме питате как Русия осъществява совите цели, то това е по тези канали.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов