Днес, 29 септември 2022 г., от 18.30 ч. в Литературен клуб „Перото“ в НДК ще бъде представена новата книга на живеещата в САЩ писателка Нася Кралевска – сборника с нейни публицистични текстове и интервюта „По кривите пътеки на българския преход (и още)“ – поглед отдалече (изд. „Рива“). Тя е автор и на книгите „Без заглавие – комунизмът в битка с демокрацията” и „България под комунизъм”. Сайтът desebg.com публикува интервю с Нася Кралевска по повод новата ѝ книга.

Г-жо Кралевска, какво ви провокира да напишете книгата „По кривите пътеки на българския преход (и още)“, която тази есен представяте пред българска публика?

– Отдавна имах идея да подбера някой ден свои статии и взимани от мен или с мен интервюта в сборник, но вероятно нямаше да го направя, ако не бе настъпила проклетата пандемия. Лишена от възможността да си идвам в България и ограничена в контактите си с близки и приятели се захванах за тази задача. Беше ми много интересно да чета отново публикувани през годините мои текстове и да си припомням чрез тях отминали събития.

Какво искате да кажете на читателите с нея?

– Преди всичко, че трябва по-активно да участват в политическия живот на страната. Особено - младите българи.

Както казахте тя съдържа много статии, които сте писали през последните 30 години, но усещането е, че за вас има един основен проблем през годините на прехода от комунистически режим към демокрация и това е тежкото тоталитарно минало и не толкова успешните опити да се справим с него. Така ли е?

– Така е, не се справихме успешно с тоталитарното минало. То не е достатъчно популяризирано. Има ценни книги, които го разкриват, но те излизат в малки тиражи и не намират добро разпространение. А миналото на България от времето на комунизма трябва да се знае от българите, тъй като негативните последици от него са видими и в днешни дни.

Според вас какви са причините, които попречиха на българското общество да не успее да прекъсне влиянието на комунистическата номенклатура и Държавна сигурност върху политическите процеси в България, върху икономиката и обществото като цяло?

– Не бива да забравяме, че от 1989 г. насам имахме само две демократични правителства - на Филип Димитров и на Иван Костов, които управляваха общо едва пет години. Едва пет! Но въпреки това те прокараха пътя на България към НАТО и Европейския съюз. От друга страна документите доказват, че комунистическата номенклатура и Държавна сигурност още по време на червения режим са подготвили отлично прехвърлянето на държавния капитал в частен. По този начин политическата власт бе заменена с икономическа. А последната има силата да влияе успешно на политическите процеси в страната.

Кои уроци на прехода все още не сме научили?

– Не научихме, че е нужно да опознаем същността на тоталитарния комунизъм, за да отстраним негативите в днешния ден.

Вие притежавате поглед отвън към България. Какво откривате след тригодишно отсъствие от Родината, продиктувано от пандемията?

– Откривам дълбока загриженост относно настоящата политическа ситуация в България и ужас у хората от заплахите на Путин да използва ядрено оръжие, за да смаже Украйна.

Кое най-много ви притеснява?

– За мен най-притеснителното е коалирането на демократичните проевропейски и проатлантически партии с БСП, наследничката на БКП, обявена през 2000 г. от Народното ни събрание за престъпна организация. Това притеснение идва не само от морални съображения, но и от практически. Аз не вярвам, че тази неразкаяла се и неизвинила се пред народа ни за провеждания терор партия не може да бъде верен съюзник в борбата за изграждане на правова държава и за битка с корупцията. Още повече, че така да се каже - тя е нейната майка.

На финала не мога да не ви попитам за мнението ви за мръсната война на Путиновия режим в Украйна и за това как оценявате факта, че България, която е хартия е страна член на НАТО и ЕС, показва в този ужасен конфликт колко всъщност е зависима и корумпирана от Кремъл?

– Срамувам се дълбоко от наличието на българи, които оправдават и подкрепят нахлуването на войските на путинова Русия в независима Украйна и грозните бомбардировки над градове и села. Гордея се, че срещам десетки българи, които са възмутени до дън душа от тези престъпни античовешки деяния.