Сайтът desebg.com представя досието на журналиста Тома Томов – водач на листата на БСП в 1-ви МИР Благоевград на парламентарните избори на 26 март 2017 г. неговата принадлежност към тоталитарните комунистически служби беше разкрита от Комисията по досиетата през септември 2016 г. при втората проверка ръководните кадри в БНТ, обхващаща периода от 10 ноември 1989 г. до декември 2006 г. (първата проверка беше за периода след 2006 г., б.а.). Томов е вербуван от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност през 1970 г. като секретен сътрудник под псевдонима „ТОДОРОВ”. По това време той е 28-годишен, член на БКП и от 10 месеца работи в Българската телевизия. В досието му се съдържат редица подробности, които опровергават негови твърдения за връзката и взаимоотношенията му с ДС, както и за дейността му като сътрудник.

Донесения за 43 души – журналисти, търговци, учени, интелектуалци

През февруари 2017 г., когато БСП обяви водачите на листите си за предстоящите парламентарни избори една от изненадите беше, че в 1-МИР Благоевград водач ще бъде 74-годишният журналист Тома Томов. Медиите веднага припомниха неговата принадлежност към Държавна сигурност. В студиото на Би Ти Ви той заяви:

„Това, което правех, е факт. Когато отидеш в чужбина, аз пътувах непрекъснато в чужбина, като се върнеш, те те питат с кого си се срещал. Аз никога не съм бил в разузнавателна школа, не съм бил човек, който да изпълнява разузнавателни поръчения… Казваш с кои хора си се срещал и какво си си говорил с тях. В живота си аз нямам един донос срещу мои колеги, никой и не ми е искал такова нещо.“

Досието му го опровергава – в него се съдържат донесенията за общо 43-ма души – български и чуждестранни журналисти, социолози, търговски служители, учени, български политически емигранти.

Съдържанието им далеч надхвърля обяснението, че за събеседниците си е писал „какво съм си говорил с тях”. В донесенията той посочва информация за политическите възгледи на хората, лични качества и характеристики, слабости, дори за някои в прав текст и информация от сексуален характер, която днес се третира като лични данни.

Томов – секретен сътрудник „ТОДОРОВ” – буквално е подавал информация на ПГУ без значение дали лицето, с което е контактувал, представлява интерес за разузнаването. Има и агентурни сведения за хора, извън кръга на колегите му журналисти, с които той е влязъл в контакт инцидентно. Такъв е случаят с чужденка, която иска да пътува до НРБ, а Томов освен информация за еднократната си среща с нея е предал на ПГУ-ДС и снимката на жената.

В телевизионното си участие по Би Ти Ви, през февруари 2017 г. Тома Томов отрече да е „разсипвал човешки съдби”. „Аз, за разлика от вас, горе-долу на 30 години бях звезда №1, защо трябва да се занимавам с каквито и да е интриги? Аз съм половин век пред нацията”, заяви самоуверено той.

Досието му също опровергава преувеличението, което днес кандидатът за депутат от БСП прави за собствената си журналистическа кариера. На „горе-долу” 30 години той все още не е станал онзи популярен журналист, благодарение на разрешението на ДС да пътува зад граница. Държавна сигурност именно тогава го вербува, преди да стане известен журналист.

Интересът към Томов: ДС търси агентура сред квалифицираните журналисти

На 25 април 1970 г. в ПГУ-ДС е утвърдено постановление за откриване на отчетно дело на Тома Николов Томов – редактор в Българската телевизия. Разузнавателното управление на Държавна сигурност посочва, че Томов е роден на 20 май 1942 г. в София, журналист, неженен, член на БКП.

„По линия на ведомството, където работи, често пътува зад граница и има връзка с чужденци, поради което представлява интерес за органите на ПГУ-ДС”, е посочено в документа.

Десет дни по-рано в ПГУ е утвърдено строго секретно предложение относно: Вербовката на Тома Николов Томов – редактор в Българска телевизия.

Телевизията е определена като институт за масова пропаганда, предлагаща редица обективни възможности за успешно решаване на задачи на ПГУ-ДС. За целта е необходимо управлението да има агентура измежду квалифицираните журналисти, владеещи чужди езици. Подходящ за целта се явява Тома Томов.

ДС: Баща му е бил началник на ТВО „Белене”

„Произхожда от средно чиновническо семейство. Баща му Никола е бивш отговорен служител на МВР – дълго време е бил началник на ТВО – Белене, сега пенсионер, член на БКП. Майка му е домакиня, безпартийна с положително отношение към народната власт”, е посочено в предложението за вербовка.

Документите на Държавна сигурност опровергават още едно негово твърдение от февруари 2017 г., а именно, че баща му никога не е бил началник на лагер, а на криминален затвор. В няколко архивни документи в досието му ДС буквално посочва, че баща му е началник на трудово-възпитателното общежитие (ТВО) Белене, което всъщност е най-големият лагер за политически противници на БКП, създаден по време на тоталитарния комунистически режим.

Томов е завършил журналистика през 1966 г. Постъпва на работа в списание „Младеж”, а от юни 1969 г. е назначен за редактор в редакция „Външна информация” при Главна дирекция „Информация” на Българската телевизия.

Посочено е, че макар и млад в работата си Томов се проявява като талантлив журналист, умен със „силно перо”. За кратко време се е наложил като добър политически коментатор.

„Той притежава и други ценни качества като: самообладание, активност в работата и конкретност в отношенията с хората. Поради възрастта си има още неизживени момчешки прояви. Понякога има елемент на разглезеност, което се обяснява с ниската взискателност към него и това, че всичко му се отдава лесно”, е записано в документа. В него е уточнено, че Томов е приет в БКП с комсомолския набор.

„Да бъде привлечен за сътрудник на ПГУ с цел използването му първоначално за придобиване на интересуваща ни информация и изпълнение на  някои конкретни задачи като пътуващ кореспондент на Българката телевизия зад граница с крайна перспектива извеждането му на постоянна задгранична работа в интересуваща ни капиталистическа или развиваща се страна”, гласи разпореждането.

В личното дело на Тома Томов е запазена и служебна характеристика за него (от 13 април 1970 г.), подписана от Павел Писарев, зам.-директор на Българската телевизия по това време. В нея за Томов е посочено:

„Произхожда от комунистическо семейство. Баща му е член на БКП, бивш служител на МВР. Томов умее да анализира, да разкрива явления и обобщава фактите.

Предан е на партията и дисциплиниран. В него има романтизъм и идеализъм и желание да бъде полезен.  В работата с него трябва да се насажда още повече чувството на класова острота. Може да му се гласува доверие.”

Проучван от ДС три години по-рано: Разглезен младеж

В досието на Тома Томов също така фигурира и проучване за него от 26 май 1967 г. на Второ управление на Комитета за Държавна сигурност, т.е. три години преди вербуването му от разузнавателното управление на ДС. Това проучване на контраразузнаването е направено веднага след като Томов започва работата в сп. „Младеж” с главен редактор Веселин Панайотов. В документа е посочено:

„В работата си като журналист дописник се проявява като доста находчив и талантлив. Счита се, че е политически правилно ориентиран. Има положително отношение към партийната и правителствена политика, но същевременно прави впечатление, че в личните си и интимни разговори е имал подчертано преклонение пред западното изкуство и култура.

Работното му място е украсено със снимки на Бийтълсите, разголени жени и разни други упадъчни и неподходящи за това място материали. Ходил е в СССР служебно, но когато се върнал оттам най-много говорил за големите американски и английски самолети, които видял там и нищо положително и похвално не казал за Съветския съюз. С повечето от колегите си особено с тези, които са го критикували за някои негови нездрави прояви, се държал много грубо и надменно. Томов в много случаи се проявявал като разглезен и недостатъчно сериозен младеж.

Поради такива прояви и надменното му поведение в редакцията се ползва с много добро име. Считат го даже за идейно недостатъчно издържан и с нездрав комунистически мироглед.

Баща му Никола Томов е бивш офицер от народната милиция и като такъв дълго време е бил началник на ТВО Белене. Сега е пенсионер. За Тома Томов се правят постъпки да бъде командирован в Италия, където трябвало да пише серия от статии.”

Вербуването на Тома Томов: В паспортния отдел на ДНМ

ПГУ използва за вербуването на Томов негова предстояща 45-дневна командировка до Кипър и ОАР. Той е извикан в паспортния отдел на Дирекцията на народната милиция за получаване на задграничния паспорт, където с него е проведена вербовъчна беседа.

Тя приключва успешно и в строго секретния рапорт за извършената вербовка от 25 април 1970 г. е посочено от оперативния работник:

„На въпроса ми как той [Томов] вижда и как преценява изпълнението от негова страна на тези чисто наши задачи, той без колебание заяви, че оценява това дори като по-важна от другата му официална задача по линия на телевизията, че разбира тяхното значение и ще положи всички усилия, за да я изпълни.”

Офицерът от отдел 10 на ПГУ, който е отделът за работа със сътрудници на секретен щат, подчертава пред Томов, че е длъжен да „запази в абсолютна тайна” привличането му за секретен сътрудник, включително и от баща си.

Десет месеца по-късно (15 февруари 1971 г.) Тома Томов подписва и документ, с който потвърждава работата си за ДС. В него собственоръчно посочва:

„След разговорите ми с др. Григоров считам, че мога да работя като сътрудник на органите на Държавна сигурност и да изпълнявам така своя дълг като комунист. Известно ми е, че в качеството ми на сътрудник на ДС аз ще запазя в абсолютна тайна всичко относно работата ми и връзките ми с Държавна сигурност. Материалите ще подписвам с псевдоним „ТОДОРОВ”.

Плановете на ПГУ за секретен сътрудник „ТОДОРОВ”

Интересното е, че първоначалния план на ПГУ за него като сътрудник е „да бъде използван за събиране на политическа разузнавателна информация и изучаване на интересуващи ни лица по време на неговите командировки зад граница и контактите му с чужденци у нас”.

През 1971 г. в оперативен план за същата година водещият му офицер посочва, че „ще продължи подготовката му, съчетана с практическо изпълнение на наши задачи с цел доизграждането му като наш сътрудник с тенденция след това да бъде издигнат за НОР”.

Това означава голямо доверие на разузнавателното управление на ДС към сътрудника (агента), тъй като под НОР Държавна сигурност води нещатните оперативни работници. Тогава е категория сътрудници, които се ползват с особено доверие от ДС и съответно изпълняват по-широки задачи. Тома Томов обаче не стига до издигане в НОР. Вероятно причината за това е в слабите оценки на донесенията на „ТОДОРОВ”, които ПГУ поставя и последвалото охлаждане на от страна на разузнаването към сътрудника си.

В общото задание на работата с Томов е посочено, че той трябва „да събира политическата разузнавателна информация по линия на прикритието му [телевизията] в Близкия изток и Англия”.

Усъвършенстване на английския на „ТОДОРОВ” в Англия

Досието на Тома Томов разкрива, че с цел да усъвършенства английския си език той е командирован в Англия за 30-45 дни, престой през който новоизпеченият сътрудник на комунистическото разузнаване съчетава с изпълнение на задачи на ПГУ.

При контактите си с ПГУ Томов сам признава, че има нужда от подобряване на английския си език и посочва, че е взимал частни уроци от Любен Пулев – учител по английски.

Да натопиш учителя си по английски

Малко след това, през 1971 г. ПГУ е информирано по линия на оперативния отчет, че Столично управление на МВР-ДС се интересува от Томов именно във връзка с разработване на учителя му по английски, а такъв интерес към Томов по същата линия – учителя му – проявява и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата връзка.

В резултат на това Тома Томов пише донесение за своя учител, в което обръща внимание на неговата предпазливост и подробно посочва неговата биография и контакти отпреди 9 септември 1944 г., за които е разбрал.

Този случай е показателен, че Томов не е предоставял информация на ПГУ само и единствено за контактите си зад граница, както днес самият той твърди.

ПГУ за Томов: Неуравновесен, психологически неиздръжлив и сноб

В същото време разузнавателното управление на ДС продължава да анализира и допълва професионалния и психологически портрет на своя сътрудник след привличането му. В една  строго секретна справка за Тома Томов е посочено, че най-характерното за него е непостоянството и нестабилността му:
 „Отрицателни качества, понякога липса на чувство за отговорност – например може да не дойде на работа безпричинно;
неуравновесен характер – от доброто или лошо настроение зависи дали ще свърши дадена работа;
разглезеност – свикнал е от години да бъде любимец на родителите си, колегите и ръководителите си, желание да блесне и да се покаже в интелектуално отношение, което може да достигне и до снобизъм; детинска невъздържаност.

Психологическа издръжливост – не особено голяма. Емоционален е, бързо реагира и при трудности се отпуска, тъй като не е свикнал на трудности.”

Донесения за ръководителя на българската секция на Би Би Си

Едни от най-впечатляващите донесения на Тома Томов се отнасят до Питър Юдил, ръководител на българската секция на Би Би Си през 70-те години на миналия век.

С него първоначално се запознава в Англия по време на престоя си на острова, когато е командирован да подобри английския си език. Но след това има неколкократни срещи с англичанина при посещението му в България. Томов определя Питър Юдел така:

„Като идеен противник Юдел е повече от елементарен. Системата е крайно проста – започва се с Чехословакия и след като се свърши с нея се върви на въпроса защо журналистите от България и Източна Европа винаги поддържат всички ходове на своите правителства...

От Съветския съюз Юдел също се интересува и възгледите му са на крайно закоравял консервативно мислещ реакционер...

Юдел пие и става приказлив след две-три чашки, ходи облечен крайно скромно – не смени сакото и вратовръзката по време на срещите ни, не се интересува от жени.”

Томов дори предава на ДС кореспонденцията си (писмата) от Питър Юдел и те са приложени в досието.

Жлъчен коментар за писателя Георги Марков

По време на своето посещение в Англия Тома Томов засича писателя Георги Марков, който по това време режимът е принудил да избере пътя на политическата емиграция. Томов не е спестил това на ДС. В едно от донесенията си за Питър Юдел той посочва:

„По време на посещението ми в Би Би си видях в коридора българския писател [Георги] Марков. Казах на Юдел, че сега англичаните имат в негово лице един емигрантски Дон Жуан и Юдел с презрение каза, че вече е известно на цялото Би Би Си това качество на Марков.”

Томов за Петър Увалиев: Той работи за английското или американското разузнаване

Тома Томов отделя и едно донесение за срещата си с друг български емигрант в Англия – бившият дипломат отпреди 9 септември 1944 г., продуцент и един от най-влиятелните български интелектуални на Запад Петър Увалиев (Пиер Ув).

За него сътрудникът на ПГУ директно посочва, че поради широките му контакти „струва ми се –той работи ако не за английското, може би за американското разузнаване”.

Донесение срещу българския журналист Стефан Груев

Оценките, които ПГУ поставя върху инак пълните с несъществени подробности донесения на „ТОДОРОВ”, са „неценни”, „несекретни”, „откъслечни” или  „за натрупване”.

Едно от малкото донесения, което е оценено като „ценно” е за българския журналист и политически емигрант Стефан Груев. С него Томов се засича при едно от посещенията си в САЩ. Там Груев е шеф на американското бюро на френското сп. „Пари Мач”.

Груев представлява особен интерес за ДС и комунистическия режим, тъй като е син Павел Груев, началник на кабинета на цар Борис III, който след Деветосептемврийския преврат е осъден от „народния съд” и разстрелян.

В донесението си Томов коментира, че Стефан Груев е автор на бестселъра „Проектът Манхатън”, посветен на създаването на атомната бомба в САЩ.

„Самият факт, че на един чужденец е дадена възможност първи да направи този разказ говори сам по себе си за неговото положение в страната”, пише Томов. За своя събеседник подчертава:

„Груев е много внимателен, предпазлив, има широки културни интереси. Груев е антикомунист – краен. За него България е полицейски режим.”

Скандалът: За няколко американски долара повече

През 1974 г. САЩ приема Тома Томов да посети за продължителна (4-месечна) служебна командировка страната. Американската държава дори поема разходите за 45 дни от престоя му в САЩ.

Водещият му офицер обаче докладва на началника на отдел 10 (секретен щат) на ПГУ, че Тома Томов е предявил нескромни претенции за получаване на двойно повече валута в сравнение с предходна негова командировка отвъд океана. Полк. Спас Велев пише в докладната си:

„ТОДОРОВ” по време на разговорите с мен прояви известна нескромност, заявявайки че ако по време на миналата му командировка в САЩ са му били дадени 200 долара за оперативни разходи, сега поиска да му бъдат дадени 400 долара. Това негово искане ще ни конфронтира, тъй като аз не бих си позволил да предложа да му бъде дадена така голяма сума.”

Служителят на ПГУ посочва, че миналата работа на Томов е била неудовлетворителна и иска по въпроса за поисканата от Томов сума да се произнесе началството. Върху документа е поставена следната резолюция от началника на отдел 10 в ПГУ:

„Ако има конкретни задачи, по които е необходимо да предадем средства, да се предложи конкретно. Пари за представителни нужди не можем да даваме.”

В друг отчет на ПГУ в края на досието на Тома Томов е посочено, че на него са предоставени 38 лева, 320 долара и 80 лири.

В този период започват търкания с ПГУ. Разузнаването посочва, че „ТОДОРОВ” е отказвал да изпълнява задачи от контраразузнавателен характер или ги приема трудно: „бои се да не бъде заподозрян като секретен сътрудник на ДС и да увреди кариерата си”.

Прекратяване на работата с „ТОДОРОВ”

След посещението си в САЩ през 1974 г. ПГУ констатира, че Томов е укрепил връзките си със служители от посолството на САЩ и подозира, че там могат да го използват за свои цели.

Засиленият интерес от американското посолство към Тома Томов се изразява в покани на обеди и коктейли в посолство, на които той се отзовава, след като уведомява ДС.

Любопитно е, че едно от последните запазени донесения на „ТОДОРОВ” е за висшите служители от посолството на САЩ в България, които всъщност му съдействат да получи виза, както и решение за покриване на част от разходите от престоя му в Америка.

На 3 декември 1974 г. ПГУ закрива делото на секретен сътрудник „ТОДОРОВ” и го сваля в архив с обяснението, че отдел 10 „преустановява интереса си към лицето”.

В досието е запазено писмо от ноември 1974 г., с което се изисква справка за Томов от страна на Второ главно управление (ВГУ контраразузнаването). Вероятно покрай честите си контакти с американското посолство журналистът е попаднал в полезрението на ВГУ. Посочено е, че „за в бъдеще  работата по „ТОДОРОВ” ще се води от ВГУ – американски отдел”.

В досието му в ПГУ няма повече данни дали сътрудничеството му е продължено във ВГУ.

Съгласил се да сътрудничи, защото без ДС нямало да пътува и да направи кариера

В един от последните документи в досието му – строго секретна справка от февруари 1975 г. относно Тома Томов – се посочва, че една седмица след вербовката му през 1970 г. той е заявил на оперативния работник, че не желае да сътрудничи, тъй като възпитанието му не подхождало да шпионира.

Подчертано е, че „към сътрудничество е тръгнал едва, след като разбрал, че без ДС не би направил кариера и не би имал възможност да пътува зад граница”. „Той знае, че др. Иван Славков [директор на Българската телевизия] е сезиран за отношенията му с ДС”.

Още едно опровержение на днешните опити на Тома Томов да обясни, че всичко в отношенията му с ДС било в рамките на нормалното и журналистическата му кариера се дължи единствено на способностите му.

Последната оценка на ПГУ за Томов: Кариеристични наклонности и преклонение пред Запада

На финала на работа с Томов – „ТОДОРОВ” разузнавателното управление на ДС посочва:

„Някои последни данни показват, че след последната му задгранична командировка преклонението му пред западното изкуство е пораснало.

Като се има предвид лабилността в характера на Томов и ярко изразените у него кариеристични наклонности, убеждението му, че притежава извънредна способност в своята професия и допусканото от него преклонение пред Запада, не изключваме възможността той да е предизвикал интереса на някое чуждо разузнаване.”

В края на работното му дело, възлизащо на 240 листа, е приложено писмо от Шесто управление на ДС, което през 1977 г. е поискало от ПГУ данни за лицата, с които Томов е имал контакт. Изготвен е дълъг списък, в който са изброени имената и позициите на общо 43 души, повечето от които чужденци, както и на някои от тях и адресите им в чужбина.