В началото на този месец в електронната библиотека на desebg.com представих трагичната съдба на убития в Пазарджишкия затвор през 1977 г. журналист и писател Георги Заркин, събран в книгата "Вулкан", написана от сина му Лъчезар Заркин. Заглавието е заимствано от името на организацията, която Георги Заркин създава в Старозагорския затвор.

Тази неделя представям продължението – втората част на документалната книга „Вулкан”, чийто автор отново е сина за писателя (виж интервю с него).

Ако първата част се отнася за живота на Георги Заркин преди арестуването и осъждането му през 1966 г. и затворническите му години до 1969 г., във втората част на „Вулкан” синът му излага нови факти и документи за убийството на баща си, до които той се добира в затворническото му досие. Лъчезар Заркин използва и още две важни дела – оперативното досие на Георги Заркин и груповото дело за оперативна разработка на Държавна сигурност под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК” от 1970 г.

„Тази книга е за съдбата на Георги Заркин – моя баща. Тя ще ви разкрие механизма и изпълнителите на убийство без смъртна присъда, извършено от органите на „закона”, превърнал потисничеството и унищожението на човешки същества в държавна политика”, пише авторът Лъчезар Заркин. „Написах тази книга заради синовния дълг по тежкия белег, нанесен на моето семейство. Написах я заради истината и справедливостта, на които всички още сме длъжници”, допълва той.

Отново на подсъдимата скамейка

И във втората част на „Вулкан”, както и в първата, авторът комбинира текстове от творчеството на баща си (стихотворения) с документални свидетелства от съдебното му дело. Тук е изложен обвинителният акт срещу Георги Заркин от втората му вътрешна присъда през 1974 г. До излизането му на свобода след присъдите от 6 години през 1966 г. и 5 години през 1969 г. третата присъда идва по-малко от половин година преди той да излезе на свобода.

„Лишеният от свобода отново допуска нарушения на Наредбата за вътрешен ред и Правилника за приложение на част от Закона за изтърпяване на наказанията, за което е санкциониран. Упорито отказва да работи, влияе разлагащо върху дрегите лишени от свобода и като мярка за наказание режимът му отново е възстановен на Усилено строг”, се посочва в обвинителния акт.

В него е подчертано, че „Георги Заркин продължава да се изявява с с вражеското си отношение към нашата власт, БКП и СССР”.

Отговорът на политическия затворник

Каква е реакцията на политическият затворник се разбира от публикуваната му молба до председателя на Върховния съд на НРБ, пред който Георги Заркин търси справедливост:
„Гражданино председател, както на всеки е ясно, че денем грее слънце, а не нощем, така и на мене е ясно, че това е един инсцениран, организиран провокационен процес с цел и след изтъпряните ми две съдебни присъди отново да остана зад решетките.”

В характеристиката на затворника, посписана от зам.-началника на политическата част и от началника на 1-ви отряд за Заркин е посочено, че „цялостното поведение на този затворник и вражеското му отношение към мероприятията на народната власт показват, че наложеното му наказание лишаване от свобода и престоят му в затвора не са изиграли още ролята си за неговото превъзпитание, което ще бъде мното сложен и продължителен процес”.

Следователят по ДС Петър Бъчваров, който е един и същ по всички дела срещу Георги Заркин, посочва, че обвиняемият е образувал през 1972 г. в затвора в Стара Загора нелегална група, която си поставила за цел „да води борба срещу „народнодемократическата власт чрез убийства на държавни и обществени деятели, извършване на диверсии в национални обекти и паметници и противодържавна агитация и пропаганда”.

От публикуваните документи, свързани с третия съдебен процес срещу Заркин се разбира неговото смело поведение. Интересно е, че пред съдебния състав държавното обвинение изнася цяло поетическо четене със стихотворения на затворника, които са определени като „реакционни” и насочени срещу комунистическата власт. В едно от тях, озаглавено „България”, той пише:

Затвор огромен е страната,
Отвред обградена със тел,
във кърви къпе се земята,
човекът тук е жива цел.

Лъжи изпълват днес закони,
убийства и терор тежат,
разврат, пиянство и патрони
народа в робство го държат.

О, жалка власт на сган лукава,
родена за разврат и мъст,
виж робът вече, че съзнава,
че трябва да ви сложа кръст.

Осъден за трети път

През декември 1974 г. състав на Окръжния съд в Стара Загора осъжда Георги Заркин на 8 години затвор. Съдът взима превди „извънредно голямата обществена опасност на извършеното престъпление – касае се за престъпление против устоите на Народната Република”. Заркин е определен като обществено опасен с лошо и предизвикателно държане в затвора при изтърпяване на предишните присъди. Неговите стихотворения са окачествени като неверни и съдъжащи клеветнически твърдени япо адрес на НРБ.

Затворникът е прехвърлен в затвора в Пазарджик, тъй като с третата присъда е третиран като рецидивист. Тук е разкрит целия механизъм на действие срещу политическите затворници, които нито Държавна сигурност, нито тежкия затворнически режим успяват да пречупят. В такива случаи се определя друга „присъда” и тя е ликвидиране на непокорния затворник. Преди Георги Заркин да бъде убит в Пазарджишкия затвор през август 1977 г. същата съдба в този затвор има и политическия емигрант Борис Арсов. Той е отвлечен от Държавна сигурност през 1974 г. и след отказа да сътрудничи на комунистическия режим за компрометиране на „вражеската емиграция” е убит в същия затвор. Така съдба през 1986 г. застига и преводачът Володя Наков, пребит до смърт в килиите на Пазарджишкия затвор и оставен да почине от раните си в Централния софийски затвор.

Финалната част на книгата съдържа протоколи от разпитите по следственото дело от 1991 г. за изясняване на убийството на Георги Заркин, сред които и бившия началник на Пазарджишкия затвор полк. Ангел Топкаров.

„Документалната книга на Лъчезар Заркин за съдебното дело на неговия баща е покъртителна. Такава е и цялата съдба на журналиста и поета Георги Заркин, убит в Пазарджишкия затвор, осъждан на няколко пъти заради свободомислие. Последният процес, представен в тази книга, стига до абсурд, невероятен за читателя в днешно време – той е съден заради стихове, писани в затвора”, посочва Йордан Василев в книгата.

Тя е издадена в резултат на упорита работа и лишения от Лъчезар Заркин, сина на жертвата на ДС и комунистическия режим, ценното издание трудно може да бъде открито днес в книжарниците. По-голяма е вероятността да намерите книгата в библиотеките.

Лъчезар Заркин, „Вулкан”, втора част, изд. „”Лъки-62”, 2006 г., 243 страници.