Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям том 2 на книгата на Петър Семерджиев , „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”. Вторият том е засяга България и Съветска Русия (приела през 1922 г. названието СССР) в периода 1918-1943 г. (виж представянето на том 1 тук).

Това е книга, в която ще откриете голям брой факти, спестявани или изопачавани, както по време на режима на БКП (1944-1989), така и от наследника на комунистическата партия – БСП и множество историци, които неотдавна проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България нарече „академично замазване” на истината за комунизма.

Нелегалната дейност на БКП

Ще поставя внимание върху три основни акценти, които политическият емигрант разглежда подробно в книгата си. Първият от тях е свързан с нелегалната дейност на БКП. Той отделя място на някои факти още от 1919 г. След първия й конгрес БКП провежда нелегална конференция в София, на която се обсъжда „значението и наложителната нужда от въоръжаване на партията и създаване на бойни и разузнавателни ядра във всяка местна партийна организация”.

За да бъде ускорено изграждането на нелегален апарат през втората половина на 1919 г. е свикано съвещание, ръководено от тогавашния секретар на ЦК на БКП Васил Коларов. По негова инициатива през 1920 г. се създава „Временна военно-ревотлюционна колегия”. Създаването й е предизвикано от критиката на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, че БКП не прави необходимото за създаване на нелегална партийна военна организация.

ИК на Комунистическия интернационал отправя специална препоръка към БКП за това на третия конгрес на партията. Преценката е, че „легалните организации на комунистическата партия не са достатъчни, необходими са също и нелегални организации”. По думите на Петър Семерджиев това е един от първите факти, който показва, че ръководството на БКП върви към тясно обвързване със съветската политика и е в нейно подчинение.

Разглеждайки създаването на нелегалната партийна военна организация Семерджиев стига до извода, че „съветското ръководство, пряко чрез своите служби и с помощта на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, успява да подчини дейността на БКП на съветските интереси. На ръководството на БКП е наложено да създаде нелегално поделение, с която съветската политика получава опора в България”.

В книгата Петър Семерджиев припомня много интересни мемоари на дейци на партията, които изпълняват ръководна роля в нелегалната й дейност от този период като Антон Недялков, Йордан Панов, Стефан Христов.

Съветският натиск за вдигане на въоръжено въстание

Петър Семерджиев детайлно разглежда политиката на съветското правителство след 9-юнския преврат 1923 г. Тогава то рязко променя тактиката, препоръчвана от Комунистическия интернационал. Преценката на БКП е подложена на критика и освен усилена кореспонденция за поемане по пътя на организиране на активна нелегална дейност съвместно с БЗНС (отхвърляна дотогава), Москва изпраща в България Васил Коларов. Той спуска съветските директиви за незабавна подготовка за въоръжено въстание. Коларов е придружен от група обучавани в съветските военни школи български емигранти като Боян Българанов, Гочо Грозев, Димитър Георгиев и др.

Случилото се през месец септември 1923 г. под натиска на СССР въстание в България Петър Семерджиев определя като „диверсионен акт на съветската политика”.

Авторът излага редица забравени или малко известни днес подробности от дипломатическите отношения между България и СССР в периода 1923-1925 г.

Равносметката от съветската намеса в събитията от този период в България са трагични. Тази намеса има антибългарски характер. Те започват с въоръженото въстание през септември 1923 г. и завършват на атентата в църквата „Св. Неделя през април 1925 г.

Съюзът между Сталин и Хитлер и позицията на БКП

Третият важен акцент, който Петър Семерджиев разглежда е как се отразява германо-съветския пакт през август 1939 г. върху действията на БКП. Комунистическата пропаганда след 1944 г. премълчава съюза между Сталин и Хитлер през 1939 г., а днес наследниците на компартията от БСП говорят преди всичко за „антифашистката” съпротива на своите предшественици.

Петър Семерджиев посочва, че пакта Молотов-Рибентроп, както и последвалите съвместни действия на Германия и Съветския съюз при разпалването на втората световна война, създават в България условия, които благоприятстват за засилване на официалната съветска пропаганда в нея. Същевременно е създадена и възможност да се прояви открито и дейността на нелегалната БКП.

Авторът подчертава, че в продължение на години пропагандата е внушавала на привържениците на БКП, че партийната й борба е насочена против „фашизма”, термин, използван неслучайно, чрез който се прикрива и избягва назоваването на социалистическото име на нацистката партия.

Семерджиев отбелязва, че след огласяването на съюза между Хитлер и Сталин част от комунистите не намират за основателни доводите за защита на германо-съветския пакт, който поддържа собствената им партия.

Тогава ръководството на БКП повежда борба против такива свои членове, обвинявайки ги като носители на „антисъветски настроения”. Това то определя като нова проява на политическо разложение в партийните редове. „Тази борба е доказателство за характерните особености, придобити от обновеното ръководство на БКП начело с Георги Димитров”, подчертава Петър Семерджиев и заключава:

„Това ново ръководство още по-последователно продължава да изпълнява ролята на инструмент за поддържане на съветската политика дори и тогава, когато тя открито проявява антибългарски характер. А тя от своя страна се старае с още по-голямо послушание да изпълнява получените съветски нареждания. Затова БКП през това време е изолирана от политическите демократични сили в страна.”

За съжаление Петър Семерджиев не успя да довърши том 3 от „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”, който беше посветен на съветизацията на България след окупирането й от съветската армия през септември 1944 г. Политическият емигрант почина в Ерусалим през май 2008 г. на 91 години.

Петър Семерджиев, „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България” – съветско-българските отношения 1918-1943 г., том 2, Институт за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев”, 2005 г., 504 страници.