„Написах тази книга за България. България, която ме научиха да обичам от малка. България, която е била сравнително нормална държавна в тези страшни времена на фашизъм, нацизъм и война през 40-те години на миналия век. България, която би могла да бъде съвсем различна, ако не се е случил 9 септември 1944”.

Това заяви Нася Кралевска-Оуен на по време на премиерата на новата си книга „България под комунизъм”, която беше представена в сряда вечер (28 септември 2016 г.) в една от книжарниците „Хеликон” в столицата.

Журналистката, която от години живее в САЩ, събра политици, общественици и граждани на премиерата на книгата, издадена от издателство „Рива”.

Кралевска отбеляза, че описаните в книгата наши сънародници, погубени и репресирани след Деветосептемврийския преврат, действително са били духовния елит на българската нация.

„Желанието ми е с книгата да предам възторга си към тези невероятни българи, които са обичали България, социално настроени, така че комунизмът далеч не е бил необходим”, заяви тя.

Кралевска обърна внимание на ширещото се невежество към истинската история за комунизма у нас. По думите ѝ това невежество далеч не засяга новите поколения българи, но и по-старите.

Тони Николов, журналист и философ, водещ на премиерата, посочи, че книгата е написана пристрастно за един период, защото авторът е преживял една немалка част от тази история.

По думите му книгата резюмира случилото се след 9 септември 1944 г. Той подчерта работата на Кралевска с частни архиви и направените от нея интервюта в САЩ с политически емигранти.

„Цитиран е огромен материал, книгата съдържа автентични части, които авторът е събрал, има и оценка, която не трябва да предизвиква почуда, тъй като съществува закон, който е обявил комунистическия режим за престъпен”, даде оценка бившият премиер и настоящ конституционен съдия Филип Димитров.

„Не би трябва да имаме колебания, че този режим е извършил престъпления и че тези престъпления трябва да бъдат описани”, допълни той. По думите му Нася Кралевска е направила точно това, и отбеляза необходимостта от прочита на този трагичен за България период от историята ѝ.

„В България продължаваме да не може да постигнем обща оценка за периода 1944-1989 г. едната част отказва 27 години да осъди тези престъпления на комунизма и дори тайно мечтае един дан по чудо да се обърнат нещата и те отново да се появят”, посочи пред аудиторията бившият депутат от СДС Лъчезар Тошев.

Той напомни, че последователите на БСП издигат на партийни мероприятия лозунга „Искаме си комунизма”, а други се снимат пред паметници на диктатори, очевидно имайки предвид новия лидер на БСП Корнелия Нинова и депутатите социалисти, които неотдавна се поклониха пред паметника на Тодор Живков в родната му къща в Правец.

Тошев отбелязва полемиката, в която Кралевска влиза с леви историци, манипулиращи фактите от историята. Един от тези митове е, че „народният съд” е бил поискан от съюзниците от Примирието и мирния договор от Париж.

„Само, че „народният съд” е започнал преди подписването на Примирието и е изпълнен преди бъде подписан мирния договор в Париж през 1947 г.”, допълни още той.

Литературният критик Георги Цанков посочи, че още през 2001 г. с книгата си „Без заглавие” – комунизмът в битка с демокрацията Нася Кралевска е показала големия принос за разбирането каква промяна е настъпила в българското общество и държава след 9 септември 1944 г.

Цанков изрази разочарование от факта, че не подобни премиери липсват млади хора. „Тревожно е, че  в наше време подобни книги не са помагало на учениците до горните класове, за да разберат, че терорът след 9 септември беше причината за унищожаването на Търновската конституция и българския елит”, заключи той.