„Комунистическият режим в лицето на БКП и репресивният ѝ апарат – Държавна сигурност, е извършил социален геноцид срещу българския елит до 9 септември 1944 г., който е в основата на развитието на страната дотогава”.

Това заяви проф. Вили Лилков в четвъртък вечер (18 октомври 2018 г.) в Разград по време на представянето на книгата „Бивши хора” (изд. Сиела), на която е съавтор заедно с разследващия журналист Христо Христов.

По покана на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев” двамата гостуваха в Разград, където се срещнаха с по-будната градска общественост, за да разкажат подробности за изследването си, посветено на голяма част от елита на България до 9 септември 1944 г., който комунистическият режим след национализацията през 1947 г. определя като „бивши хора”, термин заимстван от болшевишка Русия, където болшевиките много бързо се разправят със заварения елит след 1917 г.

Книгата излезе на книжния пазар през месец май 2017 г. и предизвика голям читателски интерес, който продължава и към момента, а авторите са я представили вече в 11 града в страната.

Изследването е изградено върху мащабно изследване на архивите на Държавна сигурност за репресивните ѝ действия върху „бивши хора” – индустриалци, търговци, фабриканти, предприемачи, средни и по-едри собственици, държавни служители, адвокати с отнети от комунистическата диктатура права, представители на забранените буржоазни партии, представители на местната власт и др.

По думите на Лилков режимът на БКП не само е отнел съграденото от тези истински българи, но са ги свалили изолирали в обществото, оставили са ги без пенсии и са ограничили нормалното развитие на техните наследници – дъщери и синове.

„Наследниците на комунистите и редица от бившите служители на ДС вече близо 30 години се борят архивите на ДС да не се отварят, защото в тях са крити много престъпления и истината за случилото се в България след 9 септември 1944 г.”, допълни още проф. Лилков.

Журналистът Христо Христов сподели, че при нито една група, преследвана от режима на БКП, не е така ярко изразена тежката репресия, която от „бившите хора” е прехвърлена задължително от Държавна сигурност на наследниците им.

Той заяви, че целта на книгата е да вдигне забравата за тези хора, които действително са били в основата на стопанското и обществено развитие на България до Деветосептемврийския преврат и окупирането на страната от съветската армия.

Двамата разкриха впечатленията си от досегашните си срещи с читателите, че все още има хора, които се страхуват да споделят репресиите по времето на комунизма, извършени в техните семейства.

И Лилков, и Христов бяха категорични, че истината за тази част от българската история следва да се разкаже и да се знае от следващите поколения.

Двамата посочиха, че Комисията по досиетата им е съдействала да проучат поисканите от тях архивни фондове и е напълно обясними постоянните опити на наследниците на БКП и ДС за ограничаване на достъпа до архивите на Държавна сигурност.

Според тях „защото те съдържат истина, която е неудобна на средите, свързани с бившата компартията и репресивния ѝ апарат.

Лилков и Христов споделиха, че големият интерес към изследването ги е вдъхновило да продължат темата и в момента те подготвят продължение на „Бивши хора”.

В началото на срещата Димитър Петков, отговарящ за връзките с обществеността в Регионалната библиотека в Разград, представи авторите и книгата в резюме. Негова колежка прочете откъс от изследването, отнасящо се до репресиите на комунистическия режим на писателя Димитър Талев, вкарван в лагер и впоследствие изселен със семейството му от София.

В последвалата дискусия авторите на „Бивши хора” отговаряха на въпроси на публиката, а някои от хората споделиха съдбата на своите семейства, попаднали под репресиите на БКП.

Досега двамата автори са представили книгата си в София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Видин, Габрово, Велико Търново, Благоевград, Карлово и Враца.