В библиотеката на desebg.com ви представям книгата на публициста Иво Инджев „Измамата „Сан Стефано”. Тя се появи на книжния пазар още през миналата година, но ако не сте я прочели побързайте да го направите.

Препоръчвам ви я, защото в нея ще откриете малко известни факти или такива, които умишлено са крити десетилетия, за „генетичната любов” на руснаците към българите и истината за мотивите, събитията и главните „герои” в събитията преди 141 години по време на руско-турската война.

Иво Инджев повече от десетилетие активно и последователно разкрива подмолното влияние и зависимости от Путиновата Русия в своя блог (ivo.bg) и в публичните си изяви.

С „Измамата „Сан Стефано” той обаче се е върнал век и половина назад, за да представи истинските факти и мотиви за Русия за нейната десета война (1877-1878) в дългата поредица военни конфликти с Турция през 17, 18 и 19 век.

А истината е прозаична – достъп на Руската империя до Проливите, прикрита зад пропагандното „освобождаване” на братски християнски народи на Балканите.

Иво Инджев ни го поднася още в записките на граф Николай Игнатиев:

„Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари.”

Това е потвърдено и от кореспонденцията между двама британски дипломати – лордовете Биконсфилд и Дебри още от декември 1976 г., когато първият пише на вторият, че „руският посланик ми издаде доста недискретно руския план: Шувалов ми каза, че Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите”.

Авторът на „Измамата „Сан Стефано” отделя специално място в книгата на истинската същност на един от главните фигури в онзи момент, а именно ген. Николай Игнатиев, който пропагандата едва ли не обявява за „бащата на българската нация”.

Нищо подобно. Той не само не крие, че съдбата на българите не го интересува, но Инджев привежда конкретни факти за това, че Игнатиев е автор на най-тежките антисемитски закони в Русия, предшествали с половин век тези в нацистка Германия.

Богата на много ценни източници в книгата си Иво Инджев представя и много други свидетелства, които се разминават с тези от проруската пропаганда у нас.

Един от тези източници са сведенията, дадени то руския имперски хроникьор Михаил Газенкампф. Те не са само за развоя на войната, а и за положението, в което руснаците заварват българите – „икономическото състояние на българите е неосъществим идеал за нашите селяни”.

Изследването на Иво Инджев е важна страница от истинското познание за историята и е антидот против отровата на руската пропаганда, с която десетилетия на ред са промивани мозъците на българите.

Иво Инджев, „Измамата „Сан Стефано” – руско-турската поробителна война, изд. „Сиела”, 2018 г., 474 страници.