Когато се говори за Русия и нейната история обикновено се пропуска огромното значение, което изиграва църквата при канализирането на властта. Руските владетели се стремят не само да утвърдят върховната си власт чрез църквата, но и да я подчинят на своите интереси.

Цар Иван Грозни е първият, който получава висше признание чрез ритуала на Венчание за царството (смятано за едно от тайнствата на църквата), извършен върху него от св. Макарий Митрополит московски (до император Петър I царуват общо 20 владетели, от които не всички, а само 13 са помазаници по чина на Венчание за царството).

Как през вековете се развиват взаимоотношенията между властта в руската държава и църквата, какви са зависимостите и крайния резултат разкрива едно изключително издание, което се прояви на книжния пазар у нас през 2022 г. и тази неделя представям в библиотеката на desebg.com.

Става въпрос за книгата „Третият Рим и църквата“, която разглежда тези сложни взаимоотношения от друга гледна точка, различна от класическия подход на историците.

Изданието е уникално не само по своето съдържание, но и от факта, че негов автор е български монах – отец Калистрат Зографски от българския манастир „Св. Георги – Зограф“ на Света гора.

Самото заглавие подсказва, че Московска рус се разглежда като опит да бъде представена за Трети Рим – не само исторически наследник на две империи (Римската и Византийската), но и политически и религиозен център на православието.

Тази геополитическа, религиозна и политическа концепция си проправя път в Русия в ХIV век в стремежа да се утвърди нейното историческо значение.

Тя играе важно значение във формирането на официалната идеология на Москва, че Русия е обединител на всички славянски народи. А идеята за Третия Рим е в основата и на поддръжниците на руския месианизъм и изключителност.

Макар че тук трябва да се отвори една скоба и да се уточни, че идеята за „трети Рим“ не се ражда в Русия.

Както авторът посочва българският цар Иван Александър (1331-1371) смята Търново за „нашия нов Цариград“ – така за първи път възниква разбирането за приемственост между Рим, градът-империя с неговия двойник Константинопол, обобщен образ на „втория Рим“, който е посредник между Бога и земната власт, и един Трети Рим – продължител на изпълнението на Божията воля, когато Първият и Вторият паднат поради греховете на своите земни владетели.

Монах Калистрат подчертава, че вековете след смъртта на руския цар Иван Грозни представляват историята на „борбата за властта и подчинение на Църквата“.

„Неговите наследници във властта рядко разбират произхода на тази власт, смятат Църквата за нещо като помощник на владетеля, а демонстративното желание за самостоятелност в решенията и вярата в Божествения произход на самата тази Църква много често изглеждат в учите на управляващите враждебни на властта“, пише отец Калистрат.

От друга страна е характерен и стремеж на някои от виисшите клирици да влияят върху решенията на владетеля. Авторът дава примери с протопоп Силвестър при младия Иван Грозни и влиянието на Разпутин в царския двор до самия болшевишки преврат през 1917 г.

„Във всеки отделен такъв случай обаче става дума за конкретни лица, желаещи да се възползват от статута си на духовници, докато борбата за пълно подчинение на Руската Църква е по рода си борба за подчиняване с цел укрепване на позициите на конкретния владетел, династия или групировката, стояща зад тях“, посочва авторът.

По думите му това подчинение варира в различните исторически периоди от административни ограничения, законодателни преси, кадрови манипулации и манипулирани решения на Свещеното събрание, през ползването на Църквата като инструмент във вътрешната и външната политика до опит за нейното пълно унищожаване по време на 70-годишния период на комунистическата тоталитарна власт.

Книгата ще ви изненада, защото съдържанието ѝ надхвърля първоначалната представа за един специализиран текст, част от църковната литература.

Високата ерудиция на автора ще предложи едно пътуване през историята, в което има много задълбочени препратки към исторически факти, включително и такива, които са пресечени точки между българската и руската история, но по обясними причини днес са премълчани или „пропуснати“ в официалния разказ на Москва.

Книгата се появи на книжния пазар малко преди войната на Путиновия режим срещу Украйна и без съмнение предизвиква паралели за това как сегашната власт в Русия използва църквата за своите цели, а именно за подкрепа на „специалната военна операция“.

И също така, това задълбочено изследване определено ще се приема като вражеско от Москва и нейната яростна пропаганда, защото в него са изложени факти и назовани истини, които меко казано са неприятни, както за Кремъл, така и за онези, които са овладели Руската православна църква.

Изданието е посочено като първа част от тритомно изследване и съдържанието му обещава, че следващите две части ще са също толкова интригуващи и обогатяващи знанието на читателя, колкото и първата част.

Монах Калистрат Зографски (Русев), „Третият Рим и църквата“, част 1, изд. Лествица, 2022 г.