„Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.

Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.

Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”

Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.

В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).

Кой е Валтер Кривицки

Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).

През 1934 г. е прехвърлен в НКВД (Народный коммисариат внутриннних дел – Народен комисариат за вътрешни работи – обединена служба за държавна сигурност на СССР, 1922-1923 г., 1934-1943 г.).

През 1936 г. е резидент на НКВД в Западна Европа, базиран в Холандия и отговаря за военното контраразузнаване. Същата година агентите му осигуряват копия на секретната кореспонденция между оторизирания от Хитлер Рибентроп и японския генерал Ошима, военен аташе в германската столица, за тайния пакт между Берлин и Токио, касаещ Западна Европа и Пасифика.

Разривът на Кривицки със Сталиновото управление настъпва с безмилостните чистки в секретните служби през 1937 г. Тогава те засягат негов близък приятел – Натан Порецкий, друг съветски разузнавач, резидент в Австрия, известен още като Игнатий Рейс. През 1937 г. Рейс, който по това време работи във Франция, получава нареждане да се върне в Москва, което той не изпълнява, защото разполага с информация, че ще бъде ликвидиран при започналите чистки, наредени от Сталин.

Той предава в съветското посолство писмо до ЦК на ВКП (б) в което обвинява ръководителя на Кремъл в убийства и пише, че „онези, които днес мълчат, стават съучастници на Сталин и изменници на работническата класа и социализма”. Рейс заплашва, че разполага с конкретни доказателства за престъпленията на съветската власт, които ще бъдат публикувани, ако срещу него бъде предприета наказателна акция.

Въпреки това през 1937 г. по заповед на ръководителя на НКВД Николай Ежов той е убит с картечница близо до Лозана, Швейцария.

Копие от писмото до ЦК на ВКП (б) Рейс успява да предаде на Кривицки, който го публикува в пресата в Ню Йорк заедно с още няколко документи.

Разкритията за съветския шпионаж

Срещу Валтер Кривицки НКВД прави две неуспешни покушения във Франция преди той да пристигне в САЩ заедно с 4-годишния си син и съпругата си.

Смята се, че в контактите си с американските, британските и френски специални служби Кривицки разкрива над 60 съветски агенти.

През 1939 г. той пътува до Великобритания и убеждава британските власти, че СССР разполага със свои агенти в Министерството на външните работи. Макар и да не назовава имена британските специални служби разкриват шлифовчика във Министерството на външните работи Джон Кинг, чиито предадени на руснаците важни телеграми, са изпращани директно на Сталин.

Кривицки насочва вниманието на МИ-5 към млад английски журналист, който отразявал Гражданската война в Испания. Въпреки че тогава не е идентифициран въпросният журналист е Харолд (Ким) Филби, един от най-значимите съветски агенти.

„Самоубийство” в хотелска стая

През 1939 г. Кривицки свидетелства пред Конгресната комисия за антиамериканска дейност и публикува статии в американската преса, в които излага на показ тайни на съветския шпионаж.

Той е този, който предрича подписването на пакт между Хитлер и Сталин. През 1939 г. Америка реагира на това изявление, като го заклеймява, а няколко стотин американски интелектуалци се подписват срещу „провокацията”. Само два дена след тази реакция Хитлер и Сталин подписват пакта Молотов-Рибентроп.

Кривицки обаче е застигнат от съдбата, която имат повечето бегълци от съветския режим. На 10 февруари 1941 г. той е открит мъртъв в хотел „Белвю” на Капитолийския хълм във Вашингтон. Полицията приема, че става въпрос за самоубийство, в стаята са намерени и три предсмъртни писма, но съмненията, че е застигнат от дългата ръка на Сталин остават и до днес.  И има защо.

От кухнята на Кремъл

Книгата на Кривицки е ценна, тъй като разкритията в нея са направени от човек, който е работил в продължение на години в кухнята на съветското разузнаване, което има пряк достъп до механизмите, по които Кремъл формира политиката си. Авторът й е свидетел на много факти и събития, които дълги години са скрити от руското общество и от света.

Едното от тях са ходовете на Сталин към Хитлер и Германия много преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп.

Другото е свързано с използването на Комунистическия интернационал за изграждането за налагането на съветската политика на членуващите в него комунистически партии от различни страни в Европа. Интересен е разказът за проникването и ръководенето на „сърцето” на Коминтерна – отделът за международни връзки – от офицери на ГПУ (Государственое политическое управление – Главно политическо управление, наследник на ЧК от 1922 г.) и създадените от тях агентурни мрежи.

Българската връзка – тайни агенти, Димитров и атентата в „Света Неделя”

В мемоарите си, посветени на Коминтерна генералът засяга и България. Той пише:

„В България Коминтернът познаваше период на благополучие по времето на Стамболийски, лидера на селската партия, която бе на власт. Последният бе в най-добри отношения с Москва. Оцелелите белогвардейци от армията на Врангел, прогонени от Крим от болшевиките, се намираха на българска земя и съветското правителство държеше да намали остатъците от техните сили. Затова със съгласието на Стамболийски СССР изпрати в България група тайни агенти. Те употребяваха всички методи на пропагандата, включително и издаването на един вестник, всички терористични средства, та дори и убийства.

Но въпреки добрите връзки между Стамболийски и Москва, когато през 1923 г. Цанков направи държавен военен преврат срещу правителството на Стамболийски, Москва разпореди на Българската комунистическа партия да остане неутрална. Комунистическите водачи, се надяваха, че след битката на живот и смърт между реакционната армия и Стамболийски те именно ще вземат властта...

Две години по-късно Коминтернът реши, че е дошло време комунистите да направят един пуч срещу правителството на Цанков. В Москва българските лидери на комунистическата партия го организираха с помощта на офицери от Червената армия. Георги Димитров бе един от тези лидери. Комунистите бяха осведомени, че на 16 април 1925 г. видни представители на българското правителство ще присъстват на служба в катедралата „Света Неделя”. По нареждане на Централния комитет на Българската комунистическа партия по време на службата в катедралата избухна бомба...
 

Димитров продължи да работи за Коминтерна в Москва. Една от неповторимите иронии на съдбата бе, че той, Димитров, един от отговорните за атентата в София, после стана председател на Коминтерна и като такъв – официален вестител на „демокрацията”, на мира и Народния фронт.”

Ръката на Сталин в Испания

Кривицки разкрива и подробности за съветската интервенция в Испания. Генералът от ГРУ пише, че съветското участие в Гражданската война е било без да се поемат никакви рискове. Сталин „дори преди да започне да действа, най-напред се увери, че в испанската банка има достатъчно злато, та да покрие, и то изобилно, разходите на своята материална помощ. Хвърли се в схватката със заповед: „Останете вън от артилерийския обсег!” Такъв беше и такъв си остана нашият девиз през цялото времетраене на намесата ни в Испания”, посочва разузнавачът.

Съветският вожд и тайните печатници на фалшиви долари

Изключително любопитен момент в мемоарите представлява историята за фалшифицирането на американски долари от специална служба под надзора на ГПУ със знанието на Сталин. Обемът на фалшивата валута е 10 млн. долара. Причината – липсата на валута за разплащане по време на първата съветска петилетка 1928-1923 г. „Сталин създаде и ръководи това предприятие за фалшифициране. Печатниците бяха в Москва, в най-скритите убежища на ГПУ и разпределите на фалшиви пари бяха съветски агенти”, разказва Кривицки.

ГПУ – тайната съветска полиция

Така генералът от ГРУ нарича наследникът на ЧК – извънредната комисия за борба с контрареволюцията, създадена от Ленин няколко седмици след като болшевиките взимат властта в Русия през 1917 г. На практика комисията има широки полицейски и разузнавателни функции и се явява бойния авангард на съветския лидер. По негова заповед ЧК се ръководи от Феликс Дзержински.

„Колкото по-тоталитарна ставаше съветската държава, а болшевишката партия се превръщаше в жертва на това, което бе създала  1917 г., толкова повече тайната полиция увеличаваше своята власт; терорът стигна до крайност и безстрашните революционери малко по малко бяха заменени от коравосърдечни палачи, покварени и без всякакъв морал”, пише Кривицки. Той прави характеристика на един от видни ръководители на ГПУ Ежов, както и описва технологията на следствените органи на управлението и методите за репресии при Сталиновите чистки.

Една от най-жестоките от тях е чистката на децата. По доклад на ГПУ за увеличаване на детската престъпност в периода 1932-1933 г. през 1935 г. Сталин се разпорежда за приемането на постановление с което правителството налага смъртно наказание на деца под 12 години за нарушения от грабеж до предателство. „Въоръжено с това страшно постановление ГПУ прибра стотици хиляди малки деца, изпрати ги в концлагери или на принудителен труд, а в многобройни случаи просто ги ликвидира”, разкрива високопоставеният офицер от ГРУ.

Сталин и убийствата на генералите

В книгата е засегнато и едно друго престъпление на съветския лидер – избиването на видни военачалници на Червената армия, обвинени в шпионаж в полза на Германия. То започва с екзекуцията на маршал Тухачевски, главнокомандващ Генералния щаб на Червената армия, ген. Корк – директор на Съветската военна академия, на ген. Якир – комендант на военния окръг на Украйна и др.

Кривицки подчертава, че Сталин екзекутира Тухачевски и свързаните с него „шпиони в полза на Германия” по същото време, когато след месеци тайни преговори вече е в навечерието на сключването на договор с Хитлер. Според генерала от ГРУ Сталин си е послужил с „доказателства”, изфабрикувани в Гестапо и внесени от Германия, за да уличи най-верните генерали на Червената армия.

„Сталин знаеше, че никога няма да докара Тухачевски, Гамарник, Якир, Уболевич и другите военноначалници до онова състояние на пасивно подчинение, което изискваше от целия си антураж. Те бяха мъже с голяма лична смелост и той не забравяше, че в дните, когато собственият му престиж бе паднал най-ниско, генералите, преди всичко Тухачевски, се ползваха с огромна популярност не само пред офицерите и войниците, но и сред народа”, обяснява Кривицки.

Смелата му изповед, направена още през 1939 г., заслужава да се познава от повече хора. Не само, онези, които се интересуват от шпионажа и политиката по време на комунистическата власт в СССР, но и такива, които търсят повече достоверна информация за истинското лице на „бащата на народите”.

„Аз бях агент на Сталин”, Валтер Кривицки, издателска къща „Български писател”, 1992 г., 200 страници.