Ако всеки знае, че Кремъл се асоциира с властта в Русия, Лубянка е по-малко известен събирателен образ на органите на Държавна сигурност в бившия СССР и наследниците й днес в руската федерация.

Изразът идва от местонахождението на централната сграда на КГБ в миналото, а днес ФСБ – площада „Лубянка” в Москва.

Павел Судоплатов е един от малкото щастливци, оцелели при всички чистки преди и след Втората световна война в съветската Държавна сигурност, който през 1996 г. издаде една уникална книга, която представям в електронната библиотека на desebg.com – „Кремъл и Лубянка”, спецоперации 1930-1950 г.

Специални операции

Роденият през 1907 г. Павел Судоплатов става известен като един от съветски високопоставени служител на органите за разузнаването по времето на Сталин. Ръководител е на службата за разузнавателно-диверсионни операции от края на 30-те до началото на 50-те години в НКВД. Лично ликвидира лидера на украинските националисти Евгений Коновалец в Ротердам (1938). Атентатът срещу него е извършен с помощта на кутия с бонбони, която младият Судоплатов подарява на жертвата, но в която вместо бонбони е поставен взрив.

Судоплатов е човекът, който планира убийството на Лев Троцки в Мексико. След като Германия напада СССР, е назначен за директор на Управлението за специални операции, отговарящо за разузнаването срещу Третия райх и съюзниците му, преименувано във Второ управление на НКВД, като Судоплатов докладва лично на комисаря на НКВД Лаврентий Берия.

Повишен е в комисар на Държавна сигурност ІІІ степен, което е равносилно на ген.-лейт. от Червената армия. Началник е на разузнаването в създадения от Сталин Комитет за атомна бомба (1942). Назначен е в  Народный коммисариат государственной безопасности (НКГБ) за ръководител на отдел “С”, отговарящ за всички операции, свързани с атомния шпионаж на ГРУ и НКГБ.

След войната продължава да работи като висш разузнавач лично със Сталин и Берия. След смъртта на Сталин и ареста на Берия, Судоплатов е задържан (авг. 1953), осъден на 15 години затвор (1958), освободен (1968), реабилитиран (1992).

За Димитров и ликвидирането на българската опозиция

В книгата има интересни подробности, свързани с България. За първи път полкова високопоставен служител от съветската Държавна сигурност отбелязва по какъв начин е действал Георги Димитров след завръщането в България от Москва:

„Когато Димитров се върна в България, той позволи на царицата и нейния син, наследник на престола, да напуснат страната и да изнесат семейните си ценности. Като знаеше, че монархическите кръгове в емиграция са сериозна заплаха, Димитров реши да унищожи цялата политическа опозиция вътре в страната. Основните фигури от бившия парламент и царското правителство на България бяха подложени на репресии и ликвидирани. В резултат на тази акция Димитров стана единственият комунистически ръководител в Източна Европа, който нямаше сред емиграцията организирана опозиция, реално претендираща за власт.”

След Калугин Судоплатов е вторият висш офицер от съветските специални служби, който хвърля светлина върху най-изтънчените методи, използвани от Кремъл за разправа с противниците на режима. Става въпрос за специалната лаборатория на Лубянка, в която са подготвяни екзотични отрови, с които още Ленин, а след него и Сталин и наследниците му използват при ликвидирането на определени личности.

Тайните на „Лаборатория Х”

При КГБ това е операционно-техническият отдел, наследник на “Камерата”, действаща още от времето преди Сталин. Тя е известна още като лаборатория №12 – най-засекретеното отделение на Института за специални и нови технологии при КГБ към дирекцията на Оперативно-техническото управление и е подчинена пряко на председателя на КГБ. Началникът на службата за специални операции в НКВД ген. Павел Судоплатов разкрива подробности:

„На „Варсонофиевска улица”, зад затвора на „Любянка” имаше пряко подчинена на министъра  и комендантството токсикологична лаборатория и специални килии към нея. Токсикологичната лаборатория в официалните документи се наричаше „Лаборатория Х”.

Началникът й, подполковникът от медицинската служба проф. Майрановски, е изследвал влиянието на смъртоносните газове и отрови върху злокачествените тумори. През 1937 г. изследователската група на професора от Института по биохимия, ръководен от академик Бах, е предадена на НКВД на пряко подчинение на началника на специалния отдел по оперативна техника към комендантството на НКВД-МГБ.”

Токсикологичната лаборатория е създадена през 1921 г., когато председател на Совнаркома е  Ленин, и се нарича “Специален кабинет”. Първият началник на лабораторията през 30-те години е проф. Казаков, разстрелян през 1938 г., а след него е назначен проф. Майрановски.

„Проверките по времето на Сталин и при Хрушчов през 1960 г. установяват, че проф. Майрановски и сътрудниците му са привличани за изпълнение на смъртни присъди и ликвидирането на неугодни лица с правителствени решения през 1937-1947 и през 1950 г., като за целта са използвани отрови... Зная, че подобни акции са провеждани от нашето разузнаване в чужбина и през 60-те, и през 70-те години”, посочва Судоплатов. Практиката на ликвидиране на политически противници е нормативно подплатена. 

"Тя се регламентираше от специално разрешение не на партийните органи, а на правителството и се оформяше в специални заповеди по линия на държавната сигурност и военното разузнаване. В правилника за задачите на службата за разузнавателно-диверсионни операции, които подлежаха на безпрекословно изпълнение, направо беше записано, че „службата осъществява наблюдение и насочва агентурата към отделни лица, извършващи вражески действия, пресичането на които в необходимите случаи и по специално разрешение на правителството може да се извършва със специални методи като компрометиране, секретно отвличане, физическо въздействие или отстраняване”, свидетелства Судоплатов.

С отрова от същата лаборатория през 1978 г. подпомага българската ДС по молба на Тодор Живков за ликвидирането на критика на комунистическата система Георги Марков в Лондон.

Българският уран в ръцете на Сталин

Судоплатов разкрива и един също малко известен факт от политиката на Сталин спрямо България след окупацията й през септември 1944 г. Този факт се отнася до използването на български уран за извършването на първия съветски ядрен опит.

България изиграва важна роля за създаването на първата съветска ядрена бомба с този рядък и ценен ресурс. Въпреки, че още през 1940 г. съветските учени предупреждават Сталин, че Германия и други страни на Запад работя по създаването на атомно оръжие, той не предприема необходимите мерки. Едва когато Москва получава разузнавателна информация, че през декември 1942 г. в Чикаго е осъществена първата верижна ядрена реакция, се задвижва съветската ядрена програма по „проблем №1”.

След използването на ядрената бомба от САЩ над Хирошима и Нагазаки Сталин се разпорежда съветската програма да се ускори, за да догони стратегическото преимущество, което САЩ са получили. В американските планове влиза използването на урановите находища в Белгийско Конго, Австралия и на остров Мадагаскар. Английските и американски служби проявяват интерес и към разработването на урановите находища в Судетските планини в Чехословакия и след войната се водят англо-чешки преговори за експлоатацията им.

В СССР едва в края на войната са предприети първите стъпки за геоложки проучвания. На Москва спешно й са необходими алтернативни източници на уран, до които има пряк достъп. Такъв ценен източник се оказва България.

„През 1945 г. получихме информация и бяха заловени германски документи за находища на висококачествен уран в района на Бухово в България. Обърнахме се към Георги Димитров, който по онова време вече оглавяваше българското правителство и българските власти ни оказаха съдействие при разработването на урановите находища. Беше създадено съветско-българско предприятие”, посочва Павел Судоплатов, който е ръководител на самостоятелния отдел “С” в НКВД, натоварен със събирането и координирането на разузнавателни данни по ядрения проблем.

В подписаното от Сталин строго секретно  от особена важност постановление на Държавния комитет по отбрана №7408 от 27 януари 1945, се нарежда:

„Да се организира в България проучване и добив на уранови руди в урановото находище Готен и района около него, а също геоложки проучвания и други известни или новооткрити находища на уранови руди и минерали.
Да се възложи на Народния комисариат по външните работи (др. Молотов) да проведе преговори с правителството на България за създаване на смесено българо-съветско акционерно дружество с преобладаващ съветски капитал за проучване и добив на уранови руди в находището Готен и района около него. При преговорите с българските власти и в цялата документация находището да се нарича радиево”.

Пряк свидетел на секретната съветска операция Судоплатов разказва:

„Урановата руда от Бухово беше използвана при пускането на първия атомен реактор. Рудата в Судетските планини в Чехословакия се оказа по-некачествена. Добивът на уран се пазеше в тайна от американците и англичаните. На доставките на българския уран поради по-високото му качество се отделяше изключително внимание. Димитров лично следеше разработването на находищата. Изпратихме в България над триста минни инженери, които спешно демобилизирахме от армията. Районът на Бухово се охраняваше от вътрешните войски на НКВД. От Бухово получавахме около тон и половина уранова руда седмично.”

От тези разкрития става ясно, че след окупацията на 8 септември 1944 г. Кремъл изцежда от България на безценица не само розовото масло, тютюните и храните, но взима и българския уран.

Павел Судоплатов, „Кремъл и Лубянка” – спецоперации 1930-1950, ИК „Прозорец”, 2002 г., 526 страници.