След разпада на СССР в края на 1991 г. строгият контрол на границите на Русия е отслабен. През март 1992 г. един 70-годишен руснак хваща нощен влак от Москва за една от столиците на прибалтийските държави. Пътува с куфар на колелца, в който отгоре подрежда хляб, салам и напитки, под тях дрехи, а най-отдолу известен обем ръкописни бележки. На следващия ден се появява пред британското посолство в балтийската столица без предварителна уговорка. Настоява за разговор с отговорен служител. Приема го млада жена с отлични познания на руски.

Руският пенсионер заявява, че разполага с важен материал от архивите на КГБ и че е донесъл само малка част от материалите. Британците са заинтересовани и човекът се връща още два пъти в Русия. През есента на 1992 г. той и семейството му вече са в Лондон с британско поданство и под закрила.

Човекът се казва Василий Митрохин и е бивш служител на КГБ от далечната 1948 г. В продължение на 20 години е водил подробни записки от архивите на КГБ и ги е трупал лист по лист в контейнери под пода на вилата си. Ръкописът му се оказва безценен. Едва ли британските специални служби биха могли да очакват по-голям подарък. С архива на Митрохин те взимат макар и закъснял реванш за пораженията, нанесени от Филби и компания.

През 1995 г. Митрохин се среща за първи път с професора от Кеймбридж Кристофър Андрю, известен публицист, и автор на редица книги за разузнаването. Когато през 1999 г. книгата им „КГБ – Архивът на Митрохин” излиза във Великобритания и се превръща в бестселър световните медии тръбят, че вече нито един агент на Москва от епохата на комунизма не може да се чувства сигурен. Много страни правят разследвания по шпионските разкрития. Редица агенти са разобличени и изправени на съд.

Представям ви я накратко тази неделя, защото тя показва съветската политиката за контрол над обществата от Източния блок и политиката срещу противниците им на Запад, базирана на тоталния шпионаж. Шпионаж, създаден, провеждан и развиван от КГБ и неговите предшественици. .

В нея всеки има какво да открие. Западните общества научават какви са ходовете на Кремъл срещу Главният противник на СССР САЩ, както и срещу редица други развити държави – Великобритания, ФРГ, Италия, Франция. Хората от бившия социалистически лагер намират отговор на въпроса по какъв начин е подсигурявана политическата власт на комунистическите партии в страните от Източна Европа след края на Втората световна война и как се осигурява контролът зад Желязната завеса. Частта за България е само прашинка в глобалната разузнавателна и агентурна мрежа, която Москва развива много години преди Западът да е прозрял какви загуби понасят от съветския шпионаж.

Кристофър Андрю, Василий Митрохин, „КГБ – Архивът на Митрохин, ИК „Прозорец” & „Труд”, С., 2001 г., 798 страници.