Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям продължението на бестселъра „КГБ – Архивът на Митрохин” – „Архивът на Митрохин” 2 – КГБ и Светът. Става въпрос преди всичко за страните от Третия свят.

Само десетилетие преди разпадането на СССР ръководството на КГБ все още е оптимистично настроено за успеха на политиката му в третия свят. Андропов самоуверено заявява пред виетнамския министър на вътрешните робти Фам Хун по време на посещението му в Москва през октомври 1980 г.:

Съветският съюз не просто говори за световна революция, но всъщност я подпомага. СССР изгражда мощен военен и икономически потенциал, който е надеждна защита за социалистическите страни и другите прогресивни в света... Защо САЩ и останалите западни страни се съгласиха на разведряване през 70-те години, а след това промениха политиката си? Защото империализмът осъзна, че намаляването на международното напрежение работи в полза на социалистическата система. През този период бяха освободени Ангола, Мозамбик, Етиопия и Афганистан.”

Съветската политика към Третия свят обаче се проваля не само от ниското равнище на местните „съзидателни сили и социално съзнание”, но всъщност от катастрофалния провал на съветската икономика.

Когато последният съветски войник напуска Афганистан, ръководството на КГБ усеща, че неговата международна разузнавателна мрежа от приятели и съюзници е започнала да се разпада. На последното заседание на разузнаванията от Съветския блок с участието и на службите от Куба, Монголия и Виетнам в източен Берлин през 1988 г. се прокрадва черен хумор: „Какво е социализъм?” – „Най-трудният и мъчителен път на прогрес от капитализъм към капитализъм”.

Седемдесет години по-рано прогнозата на болшевиките е съвсем друга. Те живеят с революционните мечти и вярването, че болшевизмът ще завладее скоро Европа, а след това и целият свят. Третият комунистически интернационал работи за тези цели. После ще дойде изкуственото акуширане на революции в онези страни в Азия, Латинска Америка, Близкия Изток и Африка, които СССР вижда като потенциални революционни клетки на един мечтан организъм на световната революция. .

Книгата нzа Кристофър Андрю и Василий Митрохин разказва за плановете и опитите за разпростиране на „революционната зараза”. Тя изважда на бял свят етапите на проникване на КГБ в различни организации и държави от Америка, Африка и Азия. Нещо, което убягва на другите автори, писали за разузнавателната политика и операции на СССР в чужбина.

Човекът, който осветли тази дейност на КГБ – бившият разузнавач на старховития комитет – Василий Митрохин напуска този свят през януари 2004 г., пет години след първото издание на разкритията на съветското външно разузнаване. Без да бъде локализиран от наследниците на КГБ и без да го „улови” нито една медия. Преди публикуването, както на първия, така и на втория том материалите, които Митрохин преписва години наред без дори да е наясно, че някога ще могат да бъдат публикувани, са проучени подробно от междуведомствена работна група в Уайтхол преди да се даде министерско одобрение за публикуването им.

Разгръщайки страниците на книгата, пропита с опита на КГБ в разпръскване на "революционните вълни" по света, някои, които имат по-съхранена памет, навярно ще си спомнят и за интернационалния принос на БКП в тази дейност. Тайният фонд „Москва”, за който в продължение на десетилетия Живков и след него Димитър Станишев, секретарят по международни връзки в ЦК на партията, предават тайно в брой няколко милиона долара. Или за стотиците решения на Секретариата на ЦК на БКП за отпускане на военна „помощ” и безплатно обучение на различни прогресивни от страни, в които Москва планираше комунизмът да победи.

Кристофър Андрю, Василий Митрохин, „Архивът на Митрохин” 2 – КГБ и светът, изд. „Прозорец”, 2008 г., 525 страници.