„Белезите на комунизма се чувстват и днес и един от тези белези е незнанието за най-близката ни история. Това е една от причините, които ме мотивират да пиша за тоталитарния комунистически режим”.

Това заяви Нася Кралевска, автор на книгата „България под комунизъм”, при представянето на книгата си в гр. Казанлък в четвъртък.

Литературно-художествения музей „Чудомир” в града на розите събра в четвъртък вечер (11 октомври 2018 г.) граждани от Казанлък и околните населени места, които се срещнаха с Нася Кралевска.

Българската журналистка, която от години живее в САЩ, разказа, че нейното поколение родено малко след 1944 г., както и всички останали до 1990 г. са били принудени да учат напълно фалшива история, пълна с лъжи и лъжегерои, удобна на Българската комунистическа партия.

Сайтът desebg.com публикува фоторепортаж и аудиозапис на представянето на книгата на Нася Кралевска „България под комунизъм” в Американския университет в България, намиращ се в Благоевград.

Студенти, университетски преподаватели, граждани на Благоевград и гости от София се събраха в понеделник (8 октомври 2018 г.) в библиотеката „Паница” на висшето учебно заведение , където се състоя премиерата на второто, допълнено издание на книгата „България под комунизъм”, на живеещата в САЩ журналистка Нася Кралевска.

 Организатор на събитието е фондация „Истина и памет”, а водещ бе проф. Евелина Келбечева, историк в Американския университет в България.

„Пиша за комунистическия режим, защото истината за него трябва да са знае и защото обичам България”. Това заяви журналистката Нася Кралевска на Пловдивската премиера на книгата си „България под комунизъм”.

Нейното второ, допълнено издание беше представено снощи (2 октомври 2018 г.) в Клуб „Петното на Роршах” в Пловдив.

С Пловдивската премиера започна обиколката на книгата и авторката ѝ в страната – тур, организиран от фондация „Истина и памет”, който включва представянето на книгата в общо шест града след Софийската премиера, която беше на 27 септември.

Вечерта в Пловдив бе открита от писателя Александър Секулов, драматург на Драматичния театър в Пловдив.

Не са много книгите у нас, в които са описани събитията след национализацията през 1947 г., извършена от комунистическия режим. Още по-малко са книгите, в които засегнати от тези трагични събития индустриалци или фабриканти описват съдбата си след отнемането на съграденото от тях.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям една такава книга – „От Диарбекир до Белене и по-нататък”. Тя представлява личните записки на габровския предприемач Андрея Момерин, собственик на най-старата Първа българска фабрика за фин трикотаж, създадена от баща му Христак Момерин в Габрово през далечната 1890 г.

Спомените са писани от Андрея Момерин от 1976 г. насетне и като ръкопис представляват общо седем папки, предавани от ръка на ръка от роднини и приятели, които по чудо не са засечени от Държавна сигурност до края на комунизма.

Записките са издадени през 2005 г. от Христо Момерин, син на габровския фабрикант. Той посочва, че помни баща си като преуспяващ индустриалец в началото на 40-те години на миналия век.

Книгата получих като подарък от писателката Рада Москова през 2017 г., когато общувахме преди да заснемем нейния разказ за баща ѝ – габровският питиепродавец Стефан Сираков. Тя е била съученичка с Христо Момерин, а техните бащи – приятели.