|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Кабинетът Орешарски режe 10% и от комисията по досиетата ПДФ Е-мейл
COMDOS - Комисията Костадинов
Написано от Христо Христов   
Петък, 18 Октомври 2013 09:03

alt
Бюджетът на Комисията за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на сътрудниците им също ще бъде орязан с 10 процента за следващата 2014 г., научи сайтът desebg.com от достоверни източници.

По този начин комисията по досиетата попада сред 30-те държавни институции, чието държавно финансиране кабинетът Орешарски предвижда да бъде „свито” с планиране на 10-процентно съкращение. Както стана известно други институции, които попадат в този списък са президентът (президентската администрация) и омбудсманът на България. Националният омбудсман Константин Пенчев вече възрази срещу немотивираното съкращение.

Без мотиви е и изложеното искане за орязване на бюджета на комисията по досиетата. От Министерството на финансите не са потърсили ръководството на независимия държавен орган за позиция или мнение.

Както е посочено на страницата на комисията нейният годишен бюджет за 2013 г. е 4 млн. и 47 хил. лв. Предвиденото съкращение ще отнеме от бюджета за догодина около 400 хил. лв., до 500 хил. лв.

От миналата година дейността на комисията по огласяването на сътрудници на комунистическите служби беше увеличена с промени в закона за досиетата, в който бяха допълнени няколко категории публични субекти.

Един от новите е разкриването на сътрудниците на комунистическите служби сред лицата и институциите участвали в приватизацията.

Второто правомощие беше сваляне на границата за проверки на дългия списък от категории лица, извършващи публични дейности – медии, висши учебни заведения и др. от 10 ноември досега. До миналата година законът, приет през декември 2006 г. ограничаваше началото на проверката по този списък от момента на приемането на закона, т.е. бяха скрити много сътрудниците от обществото за първите 16 години от прехода в общо  14 сектора (виж по-долу списъка).

Отделно от разширените правомощия комисията успешно разви други две основни дейности. Първата е подобряване на обслужването на гражданите и изследователите. През март 2013 г. беше открита нова читалня в централата на ул. „Врабча” 1, а независимият държавен орган стартира дигитализацията на справочния апарат (описите) на архивите и ги прави общодостъпни чрез качването им на своя сайт.

Отделно от това комисията е заложила сериозен изследователски проект по обработването, проучването и дигитализирането на архивите. Не на последно място комисията успешно успя да изгради Специализиран архив в Банкя, чието оборудване също се нуждае от средства.

Щатният състав на комисията е 112 души, но той никога е бил запълнен изцяло през 6-годишното й съществуване поради липса на средства. В момента заетите щатни бройки са около 90.

Вероятно предвиденото съкращение на бюджета ще засегне различни аспекти от дейността на комисията, а други ще ограничи. За момента от комисията се въздържат от коментар.

Интересното е, че комисията по досиетата е независим държавен орган, който е създаден, избран и се отчита пред Народното събрание и в този смисъл тя не представлява типична част от администрацията, подчинена на изпълнителната власт, което важи, както за президента, така и за националния омбудсман.

Както е известно дейността на комисията е трън в очите на управляващата БСП, независимо от факта, че през 2006 г. социалистите бяха поставени под обществен натиск и гласуваха за закона заедно с останалите парламентарно представени партии.

След като дойде отново на власт БСП обаче се опита да затвори ключови досиета на хората от комунистическите служби в разузнаването на България с връщането на прословутия параграф 12 от закона за досиетата, срещу което остро реагираха експерти, общественици, ГЕРБ и президентът Росен Плевнелиев.

 Още след парламентарните избори през май сайтът предвиди, че по някакъв начин новите управляващи ще се опитат да съботират дейността на комисията (вижте анализа на бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев).

Тази седмица в публичното пространство беше пуснат слух, че министрите са обсъждали закриването на комисията, нещо, което не е официално потвърдено от никого и без съмнение би предизвикало нова върна от обществено недоволство и негативен отзвук в чужбина.

Смята се, че по-далечната цел на смяната на председателя на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов с Иван Комитски от правителството, е именно контролът върху досиетата да бъде прехвърлен върху агенцията, а комисията да бъде представена като излишна институция.

Такъв вариант беше коментиран за първи път от журналиста Христо Христов в началото на септември тази година в предаването на Лили Маринкова „Вън от рая” по Канал 3, което малко по-късно беше свалено от екран.

През 2006 г., още преди да бъде решено, че ще се приема нов закон за разкриване на документите на ДС, от БСП направиха опит да „скрият” досиетата именно като ги прехвърлят от МВР и другите специални служби в Държавна агенция „Архиви”, като същевременно бъде наложен 100-годишен мораториум върху тях.

Един от поддръжниците на този неуспешен опит беше депутатът Младен Червеняков, който днес е един от вносителите на проекта за скриването на досиетата в Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” чрез връщането на „чадъра” на параграф 12 в закона за досиетата.


Списък
на
Публични дейности по смисъла на закона, които от края на 2012 г. комисията е задължена от края на 2012 г. да проверява от 10 ноември 1989 г. досега (предишният срок е от декември 2006 г.) , са дейностите, извършвани от:


1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) собствениците, управителите, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на предавания, водещите на рубрики в печатни издания или електронни медии; собствениците и ръководителите на социологически агенции; собствениците и ръководителите на рекламни агенции; собствениците на агенции и дружества за осъществяване на връзки с обществеността;
2. председателят, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителни съвети, директорите, заместник-директорите, научните секретари в Българската академия на науките и в нейните научни институти и други самостоятелни звена;
3. ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети; директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета;
4. управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарския съюз и на Българския зъболекарски съюз; председателят, генералният директор и заместник генералните директори на Българския Червен кръст;
5. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции съгласно съдебното решение за регистрация, на синдикални организации или на организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел, както и учредителите на юридически лица с нестопанска цел;
6. ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности;
7. председателите, заместник-председателите и членовете на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд;
8. председателите и членовете на управителните и контролните органи на националните спортни организации и на Българския олимпийски комитет;
9. (нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми и еднолични търговци, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях; членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове;
10. членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, организиращи неофициален пазар на ценни книжа, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества;
11. едноличните търговци, които организират хазартни игри; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри;
12. едноличните търговци - предприятия, осъществяващи електронни съобщения; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица - предприятия, осъществяващи електронни съобщения;
13. едноличните търговци - радио- и телевизионни оператори; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица - радио- и телевизионни оператори;
14. синдиците, включени в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон или в списъка на синдиците при Централната банка.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов