Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Кабинетът Орешарски режe 10% и от комисията по досиетата |
![]() |
![]() |
COMDOS - Комисията Костадинов |
Написано от Христо Христов |
Петък, 18 Октомври 2013 09:03 |
По този начин комисията по досиетата попада сред 30-те държавни институции, чието държавно финансиране кабинетът Орешарски предвижда да бъде „свито” с планиране на 10-процентно съкращение. Както стана известно други институции, които попадат в този списък са президентът (президентската администрация) и омбудсманът на България. Националният омбудсман Константин Пенчев вече възрази срещу немотивираното съкращение. Без мотиви е и изложеното искане за орязване на бюджета на комисията по досиетата. От Министерството на финансите не са потърсили ръководството на независимия държавен орган за позиция или мнение. Както е посочено на страницата на комисията нейният годишен бюджет за 2013 г. е 4 млн. и 47 хил. лв. Предвиденото съкращение ще отнеме от бюджета за догодина около 400 хил. лв., до 500 хил. лв. От миналата година дейността на комисията по огласяването на сътрудници на комунистическите служби беше увеличена с промени в закона за досиетата, в който бяха допълнени няколко категории публични субекти. Един от новите е разкриването на сътрудниците на комунистическите служби сред лицата и институциите участвали в приватизацията. Второто правомощие беше сваляне на границата за проверки на дългия списък от категории лица, извършващи публични дейности – медии, висши учебни заведения и др. от 10 ноември досега. До миналата година законът, приет през декември 2006 г. ограничаваше началото на проверката по този списък от момента на приемането на закона, т.е. бяха скрити много сътрудниците от обществото за първите 16 години от прехода в общо 14 сектора (виж по-долу списъка). Отделно от разширените правомощия комисията успешно разви други две основни дейности. Първата е подобряване на обслужването на гражданите и изследователите. През март 2013 г. беше открита нова читалня в централата на ул. „Врабча” 1, а независимият държавен орган стартира дигитализацията на справочния апарат (описите) на архивите и ги прави общодостъпни чрез качването им на своя сайт. Отделно от това комисията е заложила сериозен изследователски проект по обработването, проучването и дигитализирането на архивите. Не на последно място комисията успешно успя да изгради Специализиран архив в Банкя, чието оборудване също се нуждае от средства. Щатният състав на комисията е 112 души, но той никога е бил запълнен изцяло през 6-годишното й съществуване поради липса на средства. В момента заетите щатни бройки са около 90. Вероятно предвиденото съкращение на бюджета ще засегне различни аспекти от дейността на комисията, а други ще ограничи. За момента от комисията се въздържат от коментар. Интересното е, че комисията по досиетата е независим държавен орган, който е създаден, избран и се отчита пред Народното събрание и в този смисъл тя не представлява типична част от администрацията, подчинена на изпълнителната власт, което важи, както за президента, така и за националния омбудсман. Както е известно дейността на комисията е трън в очите на управляващата БСП, независимо от факта, че през 2006 г. социалистите бяха поставени под обществен натиск и гласуваха за закона заедно с останалите парламентарно представени партии. След като дойде отново на власт БСП обаче се опита да затвори ключови досиета на хората от комунистическите служби в разузнаването на България с връщането на прословутия параграф 12 от закона за досиетата, срещу което остро реагираха експерти, общественици, ГЕРБ и президентът Росен Плевнелиев. Още след парламентарните избори през май сайтът предвиди, че по някакъв начин новите управляващи ще се опитат да съботират дейността на комисията (вижте анализа на бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев). Тази седмица в публичното пространство беше пуснат слух, че министрите са обсъждали закриването на комисията, нещо, което не е официално потвърдено от никого и без съмнение би предизвикало нова върна от обществено недоволство и негативен отзвук в чужбина. Смята се, че по-далечната цел на смяната на председателя на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов с Иван Комитски от правителството, е именно контролът върху досиетата да бъде прехвърлен върху агенцията, а комисията да бъде представена като излишна институция. Такъв вариант беше коментиран за първи път от журналиста Христо Христов в началото на септември тази година в предаването на Лили Маринкова „Вън от рая” по Канал 3, което малко по-късно беше свалено от екран. През 2006 г., още преди да бъде решено, че ще се приема нов закон за разкриване на документите на ДС, от БСП направиха опит да „скрият” досиетата именно като ги прехвърлят от МВР и другите специални служби в Държавна агенция „Архиви”, като същевременно бъде наложен 100-годишен мораториум върху тях. Един от поддръжниците на този неуспешен опит беше депутатът Младен Червеняков, който днес е един от вносителите на проекта за скриването на досиетата в Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” чрез връщането на „чадъра” на параграф 12 в закона за досиетата.
|