Какво е общото между ген. Тодор Бояджиев – зам.-началник на Първо главно управление на ДС и след промените депутат от БСП, професора по целебно и здравословно хранене Христо Мермерски, „честния частник” Валентин Моллов, банкерът от Първа частна банка Венцислав Йосифов, дипломата Николай Арабаджиев, бившият народен от БЗНС „Александър Стамболийски” (коалиционния партньор на БСП) Орлин Ризов и бивш шеф на Федерацията по тежести, зам.-министъра на външните работи по времето на Виденов Константин Главанаков и бивш посланик в Токио?

Отговор на въпроса дава проверката на Комисията по досиетата на кредитните длъжници към банка „Хеброс” (решение №2-392 от 10 септември 2014 г.). Посочените лица освен, че са сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, заедно с още 11 души са в списъка на ръководните и управителни органи на дружества с дългове към „Хеброс” от над 1 млн. неденоминирани лв. Проверени са общо 221 лица, свързани с управителните и ръководни органи на фирми – длъжници към банката.

Комисията по досиетата огласи имената на кредитните длъжни към Булбанк (днес УниКредит Булбанк, бел. ред.) и банка "Експрес" (днес Сосиете Женерал Експресбанк, бел. ред.), които са с агентурно минало.

Проверката на Булбанк (решение №2-385 от 12 юли 2014 г.) е обхванала 75 лица длъжници към кредитната институция със суми от над 1 млн. неденоминирани лв. От тях с установена принадлежност към бившата Държавна са 3-ма души. Двама от тях – Константин Поптодоров и Стефан Василев са членове на Съвета на директорите на фирмата длъжник „Интеркварц” ЕАД.

Става въпрос за софийския завод за синтетични кристали “Интеркварц” в Горубляне, който след краха на комунизма се прочу с воденото към фалит управление на ръководството му. В крайна сметка през 1998 г. заводът беше приватизиран от българска фирма за 1 германска марка, като новият собственик се задължаваше да плати дълговете на „Интеркварц”, възлизащи на 24 млн. долара, 750 хил. германски марки и 35 млн. лв.

Членовете на Съвета на директорите и на Надзорния съвет на фалиралата пред втората половина на 90-те години търговска банка „Славяни” освен сътрудници на комунистическите тайни служби са кредитни длъжници към също изпадналата в неплатежоспособност по същото време Балканска универсална банка (БУБ).

Това стана ясно от доклада на Комисията по досиетата при проверката на кредитните милионери към БУБ (решение №2-371 от 8 юли 2014 г.). Проверката е обхванала общо 24 лица с дългове от над 1 млн. лв. (неденоминирани) към БУБ. От тях комисията е установила агентурно минало на 7 души. От обявените 6 имена (едно име с установена принадлежност към ДС не се оповестява, тъй като лицето е починало, бел. ред.) всичките са членове от управителните и надзорни органи на банка „Славяни”.

Сред тях са познатите и обявени при предишни проверки агенти на Държавна сигурност като шефът на „Славяни” и бивш депутат от Българския бизнес блок Георги Агафонов, депутатът от същата партия Христо Смоленов, бившият депутат от БСП Захари Захариев и др.

Трима от членовете на Съвета на директорите на „Видахим” АД са с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Това стана ясно от проверката на Комисията по досиетата на кредитните длъжници към банка „Райфайзен” (решение №2-365 от 2 юли 2014  г.). Дружеството е длъжник с над 2,5 млрд. лв. (неденоминирани) към трезора и присъства в списъка с кредитните длъжници на БНБ от 1997 г. Проверката е засегнала общо 19 лица, участвали в управлението на дружества с дългове над 1 млн. лв. (неденоминирани) към кредитната институция.

Членовете на Съвета на директорите с агентурно минало в Държвана сигурност са Боян Беков, Любомир Йоцов и Методи Нинков. Кредитът е теглен преди приватизацията на „Видахим”, когато заводът за гуми е държавно предприятие.

Беков е съдържател на явочна квартира „ВИТОША” към Окръжно управление на Окръжно управление на МВР-ДС по линия на Второ главно управление на ДС от 1984 г., Йоцов също е съдържател на явочна квартира „ЗАРЯ” на Окръжно управление на МВР-ДС във Видин от 1985 г., а Нинков е информатор „ЧУМИЧ” на Пето управление на ДС от 1957 г. (по това време – военното контраразузнаване, бел. ред.) до 1958 г. Досиетата на първите двама са унищожени през 1990 г., а на последният през 1962 г.