„Ако се наложи имаме готовност да протестираме пред Министерски съвет за това, че от десет години държавата не може да обяви бившия комунистически лагер „Белене“ за национален паметник и ще бъдем първите, които ще протестират, но не за пари, а за памет“.

Това заяви журналистът Христо Христов в предаването „Честно казано“ с водещ Люба Кулезич в четвъртък (18 април 2024 г.) по телевизия Евроком.

Повод за гостуването му в студиото е предстоящото тазгодишно поклонение в памет на жертвите на лагера „Белене“, което ще се проведе на 1 юни 2024 г., събота, от 11,30 ч. на остров Персин на река Дунав.

Христов е част от Инициативната група от граждани и организации, които работят доброволно и безвъзмездно по организацията на събитието.

През 2023 г. ръководената то него фондация „Истина и памет“ инициира възстановяване на годишното поклонение на „Белене“, което беше прекъснато за периода от три години (2020-2022).

Журналистът съобщи, че трета, поредна междуведомствена комисия, съставена от Министерството на културата, не успява да реши лагерът „Белене“ да бъде обявен за недвижим паметник на култура с национално значение.

Христов припомни, че е внесъл своето искане „Белене“ да бъде обявен за национален паметник през 2014 г. по време на служебния кабинет Райков, назначен от президента Росен Плевнелиев и министър на културата Мартин Иванов.

По думите му липсата на държавна политика е основната пречка лагерът „Белене“ да не е обявен досега за национален паметник и да е превърнат в мемориал за жертвите на тоталитарния комунистически режим с национално значение.

Миналогодишните участници в поклонението на „Белене“ подписаха и внесоха декларация до министъра на културата Кръстю Кръстев с настояване да се обяви бившият лагер за национален паметник“.

Министърът назначи нова комисия, която обаче не успя да се произнесе до края на кабинета Денков. Министерството на културата, Министреството на правосъдието и Министерството на околната среда и водите не могат да постигнат консенсус вече повече шеста година коя част от територията на бившия лагер на остров Персин да бъде включена в решението за обявяването му за паметник на културата.

Журналистът посочи, че за изминалите 34 години от краха на тоталитарното управление на БКП държавата не е дала една стотинка за мемориали, свързани с почитане на жертвите на комунистическия режим.

Водещата Люба Кулезич направи паралел с двойния стандарт на държавата към паметници на тоталитаризма като дом-паметника на БКП на Бузлуджа, който не само бе обявен за национален паметник от Министерството на културата, но и бе финансиран с държавни средства.

Христо Христов и водещата бяха единодушни, че непроведената декомунизация в България след 1989 г. е една от основните причини за днешното положение в страна, когато отново гърмят политически скандали за контрабандни канали и се говори за някакви митични фигури на контрабандисти 34 години след края на режима на БКП.

„Основата на тези контрабандни канали е партийно-държавната контрабанда, осъществявана по време на комунистическия режим под контрола на Държавна сигурност“, заяви Христов, който е автор на изследване осветило документално генезиса на тази контрабанда по време на управлението на БКП.

Журналистът посочи, че още през 1991 г. специални служби в лицето на Националната служба за защита на конституцията (впоследствие Национална служба „Сигурност“) разполагат с информация за приватизирането на контрабандните канали и участниците в тях – бивши служители на ДС и членове на компартията, както и включването на международни контрабандисти.

Христов посочи, че в сегашния скандал в митниците ДС също има участие в лицето на един от арестуваните – Марин Димитров от Хасково, който е осветен от Комисията по досиета като агент на ДС, а след това и като неин щатен служител.

Журналистът отбеляза, че неговото лично кадрово досие като оперативен работник от Държавна сигурност липсва в архивите, предадени на Комисията, което е необичайно.

Целият разговор с Христо Христов в „Честно казано“ с Люба Кулезич може да гледате – ТУК.