Сайтът desebg.com публикува пълното слово на президента (1997-2002) на Република България Петър Стоянов, произнесено от него при откриване на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“, което се проведе в събота, 1 юни, 2024 г.

Искам най-напред да се обърна към хората, които са прекарали дни, месеци и години в този лагер и да им кажа, че техните страдания няма да бъдат забравени.

Обръщам се към тях, защото три вълни лагерници са минали през „Белене“. Аз успях да срещна тук само един от първата вълна, ако са повече, моля да ме извинят. И това е Любен Архитонов, който е дошъл тук през 1949 г.! И аз ви моля да го наградим с нашите ръкопляскания и да му благодарим, че е тук сред нас.

Знаете, че лагерът „Белене“ е открит тук точно преди 75 години с поверително постановление на Министерски съвет, чийто министър-председател по онова време е Георги Димитров.

Разбира се, в България има още много други лагери и затвори. „Белене“ обаче се превърна в синоним на комунистическата репресия и на комунистическата жестокост. Много изследователи са писали по този въпрос и е странно, че даже животното, което има нагон за оцеляване и убива други животни от своя вид, убива ги, за да се нахрани и оцелее, но никога не се гаври с тях и никога не е проявявало такава жестокост, каквато е проявявал човек върху човека! И това е изключителна черта на комунистическия режим!

Комунистическият режим, който с всички средства искаше да наруши приемствеността в българската държава, започнала в първите години на Освобождението, продължила до Втората световна война, си послужи с тези ужасни методи, които и досега за съжаление остават не съвсем ясни и несъвсем известни на хората извън страната ни и за нашата широка общественост.

И затова ми се ще да кажа нещо, което по моему трябва да се запомни.

Паметта е онова велико нещо, онзи дар, което отличава човека от животното. Паметта е този дар от Бога, благодарение на който човек помни не само онова, което се е случило от деня, в който е започнал да мисли и да разсъждава, но и онова, което се е случило хиляди години назад благодарение на човешката история.

И затова ще бъде непростим грях в тази общобългарска наша си национална памет да не бъде вграден споменът и за „Белене“, и за всички останали места, които са символи на ужасяващия комунистически режим!

На горе-долу 13 000 километра далеч на юг има един остров, който се казва Рубен. На този остров 27 години прекарва в единична килия Нелсън Мандела в борбата си срещу южноафриканския апартейд. За Нелсън Мандела знае всеки средно интелигентен човек по света и всеки ученик.

На 13 000 километра реципрочно от остров Рубен се намира остров Белене. На остров Белене са прекарали част от живота си истински мъченици. Един от българските мъченици е бай Илия Минев, който лежи в затворите повече от Нелсън Мандела – общо 33 години.

Целият свят знае остров Рубен и Нелсън Мандела. Неколцина знаят остров Белене и мъчениците на българския комунизъм. Затова съм днес тук пред вас да изразя своята почит към това мъченическо поколение и да апелирам към съхраняване на българската национална памет на тази изключително горчива, но същевременно поучителна страница от българската история.