Сайтът desebg.com публикува пълната реч на министъра на правосъдието Георги Георгиев, произнесена по време на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим на концлагера „Белене“, проведено на бившия Втори обект на дунавския остров Персин на 31 май 2025 г. Министър Георгиев е първият представител на изпълнителната власт, който се ангажира публично с придвижване на замразената вече 7 години процедурата в Министерството на културата по придобиване на „Белене“ на статут на недвижим паметник на културата от национална значение. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Едва ли има по-труден повод от моя страна. Не заради проблемите, които г-н Христов [журналистът Христо Христов посочи, че 36 години държавата е безразлична към съдбата на „Белене“] постави, ще разкажа докъде сме стигнали, защото сме започнали работа, а заради това, че се изправям днес пред вас не само като министър на правосъдието, а като Георги, чийто дядо имаше брат, който на 17 години, горянин, част от групата на вицепрезидента Тодор Кавалджиев, светла му памет, три години без съд и присъда е бил затворник в „Белене“.

От едно име изтръпвам - "Белене"

Открих по-голяма ирония на съдбата, когато директорът на затвора в гр. Белене [Павлин Камбуров], ми каза, че неговият дядо е бил затворник.

Всяка сутрин аз получавам сводки какво се случва в затворите. Едно единствено име има, при което всеки път изтръпвам, заради спомени от детството, заради разкази, защото аз нямам преки впечатления, разкази от баба ми, дядо ми, от родителите ми за това какво се е случило после със семейството след тези три години и какво не се е случило след тях.

Едно име има в сводките от затворите и когато го видя – изтръпвам! И това е „Белене“!

Мислих си много за казаното тук и от светите отци, за битката между доброто и злото. Как от 1944 г. до 1989 г. – четири десетилетия тук е властвало злото.

Честваме тържеството на доброто над злото

Но днес сме тук с лагерниците, с техните близки, с хората, които съхраняват историческата памет и с немалко представители на българските институции, за да честваме тържеството на доброто над злото.

За да почетем паметта на жертвите, но и да си дадем сметка, че те не са жертви, защото жертвата обикновено изисква пасивност. А те са хора, вие сте хора [обръща се към лагеристите от третия период на концлагера „Белене“, присъстващи на годишното поклонение, б. р.] са направили съзнателен избор, отстоявали са своите права, включително срещу насилствената асимилация, погазването на човешките права и сте платили нечовешка цена за това!

Това честваме днес всъщност – да не забравят и бъдните поколения, че е имало периоди тъмни и мрачни, в които човешките права и човешкото достойнство нищо не са стрували. На това е символ този лагер.

Предприехме действия за задвижване на процедурата

за обявяване на "Белене" за национален паметник на културата

По повод усилията на държавата. Искам да ви уведомя, че въпреки 7-годишното забавяне [на процедурата по придобиването на статут на „Белене“ на недвижим паметник на културата от национално значение] Министерството на правосъдието е предприело необходимите действия преди няколко седмици за придвижване на процедурата в Министерството на културата.

Водим разговор с двете министерства – и на културата и на екологията в тази връзка, за да може да се даде необходимия статут като място на историческа памет на „Белене“.

Дали тази битка ще е лесна? Не. Много административни спънки, много обективни причини.

Разпоредил съм директорът на затвора да предприеме необходимите действия за подготовка на план [за по-облекчен достъп], тъй като видяхме, че днес тук има и деца, да не видят техните деца като дойдат тук порутени постройки, които не може да разбереш, освен няколкото табла [изложбени], а да видят място такова, каквито са направени навсякъде другаде в демократичните държави – показват го и го превръщат във витрина на терора, който никога няма да бъде забравен!

Поставяме информационни табла,

където е имало политически затворници

Започнахме една инициатива, на излизане ще видите на портала поставихме една плоча по повод навършилите се миналата година 75 години от създаването на лагера „Белене“ в памет на над 15 000 лагерници. Не само политически затворници, но и хора, въдворявани без съд и без присъда, без право на защита, в абсолютно погазване на всички фундаментални права, на които се гради съвременното общество.

Наред с това започнахме инициатива, виждате наредените нови пана [от името на Министерството на правосъдието на Втори обект бяха поставени три пана с информация за концлагера „Белене“, жертвите и като място на памет], те ще бъдат поставени пред всеки български затвор, в който е имало политически затворници [по време на комунистическия режим]. Информация за случилото се, имената на за бележитите политически затворници, за да могат да знаят и да помнят идните поколения.

Така се съхранява памет, така се съхранява род и Родина!

Не може да бъде изживяното днес на годишното поклонение!

Разговарях с много от вас, стиснах ръцете на стотици. Не може да бъде описано и разказано изживяното днес!

Една от големите ми задачи обаче, наред със създаването на статут на „Белене“, е да социализираме не само този Втори обект, тези сгради, а и останалите сгради, за да може да създадем пространство и по-често с по-облекчен достъп, без това да пречи на работата на затвора, да има гражданите достъп, за да може да го превърнем наистина в ефективно място на памет, което ежедневно да бъде посещавано.

Не е толкова трудна тази задача, организационни мерки са предприети в тази връзка.

Тоталитарният режим може да го бъде, ако забравим какво е било

Позволете ми да кажа още нещо в заключение. За смисъла от паметта. За смисъла от спомена. Дълго време аз си мислих, че когато се разказва за зверствата на комунизма това е отживелица. Това никога повече няма да го бъде. Само че авторитарният, тоталитарният режим може да го бъде, ако забравим какво е било.

Благодаря на всички вас, въпреки болезнените спомени, които сигурен съм, изникват тук, затова, че сте тук, затова че полагате усилия, за това че подкрепяте и че критикувате – с основание и затова, че сте движеща сила!

Христо [обръща се към журналиста Христо Христов, координатор на Инициативната група, организирала поклонението], свалям ти шапка за всичко, което правиш, на теб и на всички организатори!

От "Белене" започва демокрацията

И още веднъж искам да ви уверя и да кажа, че днес сме тук, сведохме глави в памет на загиналите, в чест на оцелелите, в чест на всички онези, които наред с жертвите, заради бруталната сила, с която са били атакувани, и неравните условия, всъщност са онези достойни хора.

Мехмед [Мехмед Адем, един от лагеристите от третия период], преди малко много хубаво ми го каза. Мехмед, напълни ми душата. Ти каза: „Ние сме тука турци, българи – всички бяхме хора, не сме се делили по никакъв начин“.

И второто, което каза е: „Оттук започва демокрацията!“ Защото тук се опитаха да я потъпчат и не успяха.

Благодаря ви за това, че полагате усилия и ви уверявам от името на българската държава, че ще продължат и ще се полагат много повече дължими усилия, за да може демокрацията, човешките права, истината и паметта да бъдат съхранени. Благодаря ви!