Да твърдиш, че над 15 000 българи са преминали през концлагера „Белене“ е толкова невярно твърдение, колкото и недопустимо, ако имаш претенцията не само познаваш, но и да разказваш на ученици и учители и други посетители истории от най-големия концлагер за политически противници на БКП в България.

Точно това обаче е направила фондация „Софийска платформа“, която се занимава с гражданско образование в изложба, финансирана от фондация „Америка за България“, поставена точно на Втори обект на бившия концлагер на остров Персин.

Скандалът гръмна тази седмица, след като от гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, чиито членове са бивши лагеристи в „Белене“ по време на насилствената асимилация на българските граждани от турски произход и техните семейства протестираха, разпространявайки до медиите сигнал за манипулативно представени исторически факти, нарушаващи конституционните права за етническо самоопределение, както и конституционната забрана за насилствена асимилация и прокарващи дискриминация на етническа основа в изложба на фондация „Софийска платформа“ на Втори обект.

Как преминалите през „Белене“ етноси станаха само българи

В централното пано на изложбата концлагерът „Белене“ е представен като лагер, през който са минали над 15 000 българи. Само българи.

От дружеството на бившите лагеристи в „Белене“ в периода 1984-1989 г. отбелязаха, че от „Софийска платформа“ се опитали да им обяснят, че под термина „българи“ трябвало да разбират „български граждани“, но те не приемат това обяснение.

И с право, защото то не само не е точно, но още веднъж показва, че хората в „Софийска платформа“ не са наясно нито с терминологията, нито с фактите за жертвите, преминали през „Белене“.

Формулировката на „Софийска платформа“ автоматично е задраскала цели 4 етноса, чиито представители са преминали през концлагера. Те са били български граждани, но са имали различен етнически произход.

Това са: турци, роми, евреи, арменци. Към тях следва да бъде прибавена още група от мюсюлманите в България – помаците.

Разбира се, никой не иска в една изложба да се навлиза в подробности и да има такова изброяване, но точно и коректно щеше да бъде, ако текстът не беше „над 15 000 българи“, а например „над 15 000 души от различен етнически произход и националност“.

Това е максимално точната картина, защото през концлагера са минали не само български граждани с различен етнически произход, но и от различна националност (за чуждите граждани в „Белене“ ще предложа отделен текст).

Всичко това обаче е задраскано от „Софийска платформа“ по безумен начин и дава на хората, които са видели или ще видят изложбата невярна информация и оттам погрешна представа, а именно, че през лагера са минали само българи, тоест това е лагер за българи, нещо, което не е вярно и е далеч от истината.

Достатъчно е да се обърнеш към архивните документи

И не е нужно да търсиш експерти или да някакви тесни специалисти, ако искаш да стигнеш до истинската фактология за хората, въдворявани без съд и присъда в концлагера на дунавския остров Персин.

Необходимо е единствено добросъвестно да се обърнеш към архивните документи. Нещо повече, дори не е необходимо сам да правиш проучване в архивите, защото документите по този проблем отдавна са публични.

В периода 2013 – 2023 г. Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов, издаде няколко много ценни документални сборници.

През 2013 г. бе представен двутомният сборник „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес“, в който са поместени архивни документи на ДС за третия период (1984-1987) от функционирането на концлагера.

През 2014 г. Комисията издаде сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки“, в който има много архивни документи и за концлагера „Белене“.

През 2023 г. Комисията по досиетата бе специален гост при възстановяване на годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“ на остров Персин и по този повод издаде документалния сборник „Държавна сигурност и лагерът „Белене“, изцяло посветен на най-големия концлагер по време на комунистическия режим и неговите жертви.

Архивните документи в тях показват именно цялата палитра от етноси, чиито представители комунистическият режим, респективно Държавна сигурност, без да е подбирала, е въдворявала без съд и присъда в „Белене“.

Да се премълчава, спестява или изопачава тази ценна информация е изключително вредно и погрешно. Защото така се ограничава представа за широтата на комунистическите репресии не само върху различните социални групи в обществото, но и върху етносите.

Етническите турци в „Белене“

С пълно право живите лагеристи турци в „Белене“ от периода на насилствената асимилация и техните наследници протестират срещу този втори „възродителен процес“, който „Софийска платформа“ им е направила в своята изложба.

В нея те са определени точно като такива, каквито ги направи с насилственото преименуване комунистическият режим преди 40 години.

Представителите в голяма степен на интелигенцията на турската общност в НРБ в периода 1984-1985 г., когато протича бруталната акция на БКП начело с Тодор Живков, са въдворени без съд и присъда на остров Персин и концлагерът „Белене“ е отново отворен за тях именно, защото отказват да се откажат от своята идентичност. Да те са български граждани, но са с турски етнически произход.

Всичките тези неща са известни и се знаят. Те влязоха и в новите учебници по история за 10 клас, след като през 2019 г. се преборихме кабинетът Борисов да спре първоначално отпечатаните учебници, пълни с манипулативни и спестени или изопачени факти и издателствата бяха принудени да направят драстични корекции.

Затова е просто изумително, че в изложбата си „Софийска платформа“ е действала така все едно хората в тази организация не знаят тези факти.

Между другото нашите сънародници от турски произход са наричани „българи“ (точно както в изложбата на „Софийска платформа“) от самия комунистически режим и неговите силови структури в МВР (виж документа по-долу).

Например в архивните документи на МВР се говори за „компактни маси българи с възстановени имена“.

Иначе присъствието на представители на турския етнос в концлагера „Белене“ е далеч преди насилствената асимилация (1984-1985).

В своите спомени бившият лагерист Куни Кунев, посочва, че в „Белене“ в периода 1950-1953 г. е въдворен богатият търговец на часовници Халил Окан.

Турци са въдворявани в „Белене“ и през втория период на концлагера (1956-1959) (виж документа по-долу).

Най-многобройно е присъствието на турците в „Белене“ през третия период на лагера (1984-1987). Тогава на остров Персин са изолирани над 500 сънародници от турски произход.

Именно те и техните близки днес се потресени, че 40 години след „възродителният процес“ една неправителствена организация с лека ръка си е позволила да ги „възроди“ отново.

Помаците

Помаците са друга група от мюсюлманите в България, чийто представители са преминали през „Белене“. Данни за въдворяването на помаци в архивите на ДС има през втората половина на 50-те години.

Най-малко един помак е въдворен в „Белене“ и по време на третия период на концлагера (1984-1987).

Ромите

Ромите са друга етническа група, чиито представители са преминали през концлагера „Белене“ в различни периоди. По-масово присъствие има по време на т. нар. акция срещу „хулиганите“ през 1958 г.

В „Белене“ тогава попада цяла група роми „биволари“, които живеят номадски живот.

Евреи в "Белене"

Български граждани от еврейски произход са друга етническа група, чийто представители, макар и много по-малко, също са въдворявани в концлагера „Белене“.

Може би най-известните от тях е царският дипломат Хенри Левенсон (1892–1963), който е роден е в Ню Йорк и произхожда от семейство на руски евреи. През юни 1951 г. той е въдворен в концлагера „Белене“.

В списъците на ДС за въдворени в „Белене“ лагеристи се срещат и други еврейските имена като Алберт Фарин, Рудолф Мелих, Йосиф Клайнер от Русе и др.

Арменци

В концлагера „Белене“ са въдворявани и български граждани етнически арменци. В документите на ДС могат да бъдат открити и имена на арменци.

Всички тези етнически групи е неправилно да бъдат слагани под общ знаменател, защото заличават произхода на известна част от въдворените в концлагера „Белене“ и факта, че комунистическият режим се е отнасял еднакво към представители на различни етноси в България, ако те са били смятани за потенциални или явни противници на тоталитарната диктатура на БКП.