В изложбата си на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ на остров Персин фондация „Софийска платформа“ не само е направила втори „възродителен процес“ на лагеристите турци, въдворени там за съпротива срещу насилствената асимилация, не само е зачеркнала всички етноси, чиито представители са преминали през лагера след създаването му през 1949 г., но е задраскала и чуждите граждани, които са били изолирани в него без съд и присъда.

Вчера desebg.com публикува текст, посветен на етническите групи, които „Софийска платформа“ е заличила в своята изложба, а днес сайтът хвърля светлина върху представителите на различни националности, които са били въдворени в най-големия концлагер за политически противници на БКП.

Тази седмица гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединяваща лагеристите в „Белене“ в периода 1984-1987 г. и техните семейства, разпространи до медиите протест срещу изложбата на фондация „Софийска платформа“ на бившия концлагер, защото в нея е посочено, че през лагера са преминали „над 15 000 българи“, като по този начин е нарушила конституционното им право на етническо самоопределение и манипулативно е представила исторически факти, свързани с жертвите на „Белене“

Фондация „Софийска платформа“ твърди, че се занимава с гражданско образование и разказва истории за концлагера „Белене“ по проекти, финансирани от фондация „Америка за България“.

Противно на крайно неточното и подвеждащо определение в изложбата на „Софийска платформа“ архивите на Държавна сигурност разкриват по безспорен начин (разбира с, за тези, които са си направили труда да ги прочетат), че в концлагера „Белене“ са въдворявани не само българи и представители на различни етнически групи в България като турци, евреи, арменци и роми, но е имало и сериозна група чужди граждани.

Статистиката на ДС, водена по народност

Нещо повече самата Държавна сигурност е водила статистика, в която специално е систематизирала данни за въдворените лагеристи по народност.

Архивните документи показват, че в различните периоди в „Белене“ е имало въдворени чужди граждани руснаци, турци, гърци, албанци, австрийци, югославяни, както и граждани от съюзна република Македония (в рамките на тогавашна Югославия).

Гърци

Много от гърците всъщност са леви политемигранти от южната съседка. Те се озовават в „Белене“, след като преминават в България по политически причини и са в лагера, докато ДС установи и потвърди техния статут.

Политемигрантите обаче не са единствената категория гърци в концлагера на „Персин“. Още в началото на „Белене“ в него са въдворени и гръцки граждани, живеещи в страната и имащи бизнес в нея.

Такъв е Джон Золас, който с брат си ръководят основаната през 1890 г. във Варна фирма Събирателно дружество „Братя Золас“, която се занимава с параходно агентство и представителство на чужди параходни компании. Дружеството е ликвидирано през 1948 г., а Джон Золас се оказва в „Белене“.

По спомените на лагериста Куни Кунев в „Белене“ в периода 19950-1953 г. е бил гъркът от Пловдив Оргадокси Талис.

Турски граждани

В „Белене“ попадат и турски граждани. В един от отчетните документи в статистиката за лицата, систематизирани по народност през 1957 г. е посочено, че турците са 16 души.

В „Белене“ е бил въдворен турският гражданин Юсеин Хасъмоолу Байдар от село в околията на гр. Битлис, турски Кюрдестан. За него свидетелства лагеристът Куни Кунев.

Шест години в комунистическите лагери, включително и в „Белене“ е изкарал турският войник Мехмед Кючуков, който по спомените на лагериста Куни Кунев е бил убит на остров Персин.

Руснаци

В „Белене“ са въдворявани и белоемигранти, напуснали царска Русия след преврата през 1917 г.

Някои от тях са ДС ги определя като белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия.

Може би най-любопитната фигура сред руснаците е Княз Николай Лобанов-Ростовски.

Той е потомък на древен руски дворянски род, водещ своето начало още от създателя на руската държава – княз Рюрик. Членове на семейството му напускат нелегално Русия през 1919 г. и се преселват в България.

Бившият дипломат Стефан Бочев, който също попада в „Белене“ описва в спомените си „Концлагерна България“ княза като възрастен човек, който непрекъснато пуши и трудно се движи:

„Заедно с ген. [Иван] Вълков и княз Лобанов тримата [третият е престарелият лагерист Устабашиев] образуваха една странна група: на работа не ги взимаха, но ги задължаваха все пак да отиват на обекта. Движеха се буквално „лазейки”: не с крачки, а със стъпки…То се знае – без стража: аслъ как ще бягат, като тия изобщо едва и ходеха.“

Друг руснак е граф Александър Воронов. След Октомврийската революция през 1917 г. семейството му емигрира първо в Турция (Истанбул), но после идва в България.

Воронов е потомствен граф. След 9 септември 1944 г. като белогвардеец и „враг на народа” той се укрива с фалшиви документи. Лагерът „Белене” обаче не му се разминава.

Други народности – австрийци и албанци

Архивите на ДС сочат, че в концлагера „Белене“ са въдворявани дори австрийци и албанци.

Репресивният апарат на БКП води статистика за чужденци в концлагера на Персин, лица, които са преминали незаконно границата.

Сред статистическите данни може да бъдат открити и данни за група чужденци, чиито статут и преписки не са уточнени.

При всички случаи концлагерът „Белене“ не е само за българи. Той събира всички онези представители на етническите общности, както и чуждестранни граждани, които в даден етап от съществуването на концлагера те са били изолирани в него без съд и присъда, като начин да бъдат поставени под контрол и в системата от репресии на тоталитарната машина.

Спестяването на тази информация в изложбата на „Софийска платформа“ ощетява, както и българските посетители, така и чуждите граждани, които стъпят на Втори обект с надеждата да научат достоверни данни за концлагера „Белене“.

В развитите страни работят организации, които се занимават само и единствено със събиране на информация за безследно изчезнали при военни конфликти или в резултат на арести и депортации лица.

Когато създадох и пуснах онлайн специализирания сайт desebg.com през 2011 г. първите две организации, които влязоха в контакт с мен, бяха две американски организации, които питаха дали разполагам с архивни материали или информация за изчезнали или арестувани американски граждани в България през ХХ век. Показателно.

Може пък един ден, когато държавата стъпи и сложи ред в „Белене“, превръщайки го в музей-мемориал неговите служители издирят информация за чужденците в „Белене“, която да предоставят в тяхната Родина.