Най-големият комунистически концлагер „Белене“ на дунавския остров Персин ще получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение на 27 февруари 2026 г.

Това обяви на своя профил във Фейсбук министър на правосъдието Георги Георгиев от кабинета Желязков броени часове преди президентът Илияна Йотова да издаде указ за назначаването на служебния кабинет с премиер Андрей Гюров.

„Поех ангажимент за опазването на историческата памет за лагера „Белене“ и той вече е изпълнен. След приключване на публичните консултации преди дни и уточняване на позициите с МОСВ, на 27 февруари предстои да бъде предоставен статут недвижима културна ценност по мое предложение и със съдействието на зам.-министъра на културата д-р Тодор Чобанов, на когото благодаря“, написа министър Георгиев.

По думите му няма причини това очаквано с десетилетия решение да бъде отлагано, за което ще следя лично като народен представител.

Георги Георгиев се ангажира публично със задвижване на проточената с години процедура по обявяването на „Белене“ по време на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в бившия концлагер през май 2025 г., след като от инициативната група за организиране на възпоменателното събитие критикуваха бездействието на държавните институции заради блокираната процедура, започнала през 2018 г.

Освен това министър Георгиев промени дотогавашното становище на Министерството на правосъдието по отношение две от сградите на Втори обект на „Белене“, ползвани от лагерната администрация и от Държавна сигурност, като след промяната те вече са включени в обсега на сградите, на които предстои да бъде даден статут на недвижим паметници на културата от национална значение.

За този проблем той беше сезиран писмено от журналиста Христо Христов, който още през 2014 г. е вносител в Министерството на културата на предложението „Белене“ да бъде обявен за национален паметник на културата, процедура, която Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) започва през 2018 г. Desebg.com припомня дългата битка за това „Белене“ да получи статут, който да отговаря за значението му в историята като най-големия и най-продължителен концлагер за политически противници на БКП в страната през ХХ век.

Първият опит за обявяване на „Белене“ за национален паметник на културата

През февруари 2020 г. с пълно единодушие членовете на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата приемат „Белене” да получи статут на групова историческа недвижима културна ценност от най-новото време с категория „Национално значение” на свое заседание след доклад Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

Тогавашният министър на културата Боил Банов (ГЕРБ) подписва заповед и я подава за съгласуване съгласно процедурата с министрите на регионалното развитие и на екологията.

През май 2020 г. обаче министърът на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизоро (ВМРО) отказва да съгласува заповедта, защото в обхвата на териториите за „Белене“ е включен не само Втори обект, но и други, които преди това са обявени за защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии.

Така първият опит „Белене“ да бъде обявен за национален паметник завършва неуспешно.

Процедурата при министъра на културата Минеков

За разлика от тоталитарния комунистически символ – дом паметника на БКП на Бузлуджа, който получава статут на недвижим паметник на културата при служебния министър на културата Велислав Минеков – казусът „Белене“ е вкаран в „трета глуха“.

Минеков е министър на културата в три служебни кабинета, назначени от президента Румен Радев – в първото и второто служебно правителство на Стефан Янев от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г. и в първото служебно правителство на Гълъб Донев в периода 2 август 2022 г. до 3 февруари 2023.

Назначената през септември 2020 г. втора комисия в Министерството на културата по казуса „Белене“ няма напредък по време на министър Минеков.

През есента на 2022 г. три граждански организации - фондация „Истина и памет“, Съюз на репресираните от комунизма – памет и дружество „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ - организация на бившите концлагеристи от турси произход в "Белене", протестират срещу институционалната гавра.

От фондация „Истина и памет“ с изпълнителен директор Христо Христов внасят в Министерството на културата сигнал, а според Административно процесуалния кодекс то е задължено да отговори със становище в едномесечен срок.

Министър Минеков не само не отговаря, но се скрива от официалните запитвания на сайта desebg.com по казуса и не пожелава да излезе с позиция.

Върхът на неговото бездействие по случая с „Белене“ си проличава, когато е сезиран по проблема с необходимата документация от Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН).

Видно от писмо на директора на НИНКН арх. Петър Петров до фондация „Истина и памет“ „до момента комисията не е получила становище от министъра на културата“. Датата е 30 януари 2023 г.

Няколко дни по-късно служебният министър Минеков изпада от поредния служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, но, разбира се, не заради протакането на процедурата с „Белене“.

Възстановяване на годишното поклонение и гражданският натиск

През 2023 г. близо 10 граждански организации и множество обществени фигури създават инициативна група и възстановяват годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“, преустановено през 2020 г. от предишните съорганизатори фондация „Остров Белене“ и община Белене.

По време на събитието в началото на месец юни са събрани над 250 подписи на участници в поклонението в подписка, призоваваща новия министър на културата Кръстю Кръстев да се престъпи към действие.

Срещата с министър Кръстю Кръстев

През юли 2023 г. още в първия месец на новия министър на културата Кръстю Кръстев в кабинета Денков с него провеждат среща президентът Петър Стоянов (1997-2002) и участниците в инициативната група за възстановяване на годишното поклонение на Втори обект Вили Лилков и журналиста Христо Христов.

Тема е проблемът с блокираната процедура за „Белене“. Министър Кръстев веднага се разпорежда да започне работа по случая нова междуведомствена комисията.

Комисията не успява да се произнесе – през април 2024 г. кабинетът с премиер Николай Денков подава оставка и екипът в Министерството на културата отново е сменен.

Без придвижване при министър Найден Тодоров

Казусът „Белене“ не получава никакво развитие при следващия служебен министър – диригентът Найден Тодоров, който заема този пост в двата служебни кабинета с премиер Димитър Главчев.

Критика заради отсъствието на държавата на „Белене“

През май 2025 г. организаторите на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим на концлагера „Белене“ отправят аргументирана критика за отсъствието на държавата на това паметно място, като посочват блокираната от 8 години процедура за обявяването на Втори обект за групова недвижима културна ценност от национално значение от най-ново време.

А също така и за това, че в страните от бившия Източен блок тези медта отдавна са превърнати в държавни музеи, а „Белене“ от години само се руши.

Присъстващият на поклонението министър на правосъдието Георги Георгиев поема публичен ангажимент да съдейства за разброкиране на процедурата.

Кръгла маса за казуса „Белене“

През юли 2025 г. група граждански организации, участващи в инициативната група за годишното поклонение на „Белене“ заедно със земеделските партии „Обединени земеделци“ и БЗНС организират в София кръгла маса за казуса с „Белене“.

В нея участват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите и на Министерството на културата в лицето на НИНКН.

От Министерството на правосъдието декларират, че ще съдействат изцяло за приключване на процедурата.

Експертите на МОСВ посочват, че от НИНКН са поставили прекалено големи територии като защитени зони към бъдещия паметник на културата, които територии съвпадат с територии от природен парк „Персина“ и други важни природни резервати на остров Персин, които са защитени от Закона за защитените територии.

Експертите на НИНКН обясняват, че са склонни на някои отстъпки, но за МОСВ това не е достатъчно, за да дадат одобрение.

В същото време министърът на културата в кабинета Желязков Мариан Бачев назначава поредна нова комисия по казуса „Белене“.

Именно нейната финална дейност обяви днес министър Георгиев малко преди да бъде назначен поредния служебен кабинет.

В него служебен министър на културата отново става диригентът Найден Тодоров, при когото през 2024 г. проблемът с „Белене“ не получи разрешение. Предстои да видим дали след 8 години държавна безхаберие ще се стигне.

Благодарност от бивши политически затворници

Днес министърът на правосъдието в кабинета Желязков Георги Георгиев получи признание за дейността си, свързана с паметта към жертвите на комунистическия режим.

Той получи паметен знак, подписан от бившите политическите затворници Петър Бояджиев, Димитър Пенчев, Алфред Фосколо, Ибрахим Короджу, д-р Любомир Канов и Мохамед Узункъш, изтърпявали присъди до 1989 г. в Софийския, Старозагорския, Пазарджишкия и Плевенския затвор.

„По моя инициатива поставихме и паметни информационни табла в затворите, през които са преминали жертвите на обявения за престъпен комунистически режим. Паметта за всички тях ще остане, като предупреждение какво не бива да допускаме и като свидетелство за историята, която не трябва да забравяме“, отбеляза Георги Георгиев.