Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към Министерството на културата е одобрил в петък (13 март 2026 г.) становище, с което най-големият концлагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим „Белене“ на дунавския остров Персин да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение, съобщи сайтът Faktor.bg.

Специализираният съвет е органът, който приема дали един обект може да получи статут на културна ценност, а статутът на културна ценност от национално значение отваря възможност за поставянето му в режим, в който да бъде опазван от държавата поради своята културна и историческа значимост.

За бившият концлагер на Персин едно такова решение е още по-значимо, тъй като през изминалите 37 години след разпадането на комунистическата тоталитарна система в България досега няма нито един държавен акт, с който демократичните институции в страната да са признали „Белене“ за важно място от историята ни през ХХ век, което трябва да съхранява паметта на хилядите жертви от различни етноси и народности, изпитали в него тежката репресивната политика на БКП, прилагана по съветски образец.

Взимането на положително становище от СЕСОНКЦ беше очаквано и предварително анонсирано от Георги Георгиев – министър на правосъдието от кабинета Желязков в последния ден на правителството – 18 февруари 2026 г.

На годишното поклонение в памет на жертвите на „Белене“ през май 2025 г. като министър на правосъдието Георгиев публично се ангажира на самото събитие да съдейства процедурата да бъде размразена, след критиките на организаторите на поклонението, че процесът по даването на статут на групова недвижима културна ценност от национално значение се протака 8 години и на практика е блокиран.

Самото положително становище на СЕСОНКЦ, взето вчера, обаче не означава завършване на процедурата. Това става със заповед на министъра на културата и нещо още по-важно със съгласуване на същата заповед с две министерства, които имат отношение към казуса – Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Какво точно е прието? Ключът е в подробностите

Нито Министерството на културата (МК), нито самия СЕСОНКЦ, приел положителното становище, нито Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който докладва казуса с „Белене“, не са излезли с официални съобщения.

Още по-малко с подробности в какви точно параметри се предлага да бъде даден статут. А за запознатите с одисеята по казуса „Белене“ именно параметрите на т. нар. охранителни зони от бившия концлагер са най-важните.

Охранителните зони по смисъла на Закона за културно наследство са територии около единични или в границите на групови недвижими културни ценности, чиято цел е да ги предпазят от неблагоприятни въздействия.

Границите и режимът на опазване на охранителната зона се определят със самия акт за предоставяне на статут на културната ценност. След това се нанасят в кадастралните карти и подробните устройствени планове.

Под специален контрол попадат не само евентуално ново строителство, но и реконструкции, преустройства, ремонти и дори поставянето на преместваеми обекти или рекламни елементи.

Отново огромна охранителната зона?

Източници на desebg.com посочиха, че в становището на СЕСОНКЦ е застъпено визията, че под охранителната зона освен Втори обект, където през 1949 г. комунистическият режим поставя началото на концлагера „Белене“, следва да попадне целия остров Персин, който е над 41 кв. км.

Включително и резервата „Персинските блата“, който е непосредствено до Втори обект на концлагера „Белене“ и е част от територията на природен парк „Персина“ на острова.

Именно включването на такава голяма територия от остров Персин като охранителна зона е една от основните причини вече повече от 8 години процедурата по даване на статут на недвижима културна ценност на „Белене“ да е незавършена.

В исканите от НИНКН територии попадат значителни части от природен парк „Персина“, които са отдавна защитени природни територии по смисъла на Закона за защитените територии, прилаган от МОСВ.

Това стана пределно ясно на кръглата маса, организирана от граждански организации от инициативната група за годишното поклонение на „Белене“, която се проведе в София през юли 2025 г. и на която присъстваха представители на трите ключови министерства – Министерството на културата, МОСВ и Министерството на правосъдието.

Ако сега отново НИНКН предлага такива големи защитени зони без това да е съгласувано с МОСВ едва ли ще се стигне до положително решение.

Ще се повтори ли фиаското с решението за „Белене“ от 2020 г.?

Онези, които следят проточилата се вече повече от 8 години процедура, знаят, че веднъж вече СЕСОНКЦ се произнесе положително за „Белене“.

Това стана през март 2020 г. Тогавашният министър на културата Боил Банов подписа необходимата заповед за утвърждаване.

При предлагането на заповедта за „Белене“ за съгласуването ѝ с министъра на околната среда Емил Димитров – Ревизоро последният отказа съгласуването ѝ със следните аргументи:

• бившият концлагер „Белене“ се намира в границите на природен парк „Персина“, а също така и в резерватите „Милка“, „Китка“, „Персински блата“, както и в защитените местности „Персин“ и „Персин Изток“;
• в резерватите е забранена всякаква дейност с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел и преминаване на хора по маркирани пътеки;
• в решението за „Белене“ е допуснато проучване на територията (разкопки), строителство в границата на недвижимата културна ценност, както и осигуряване на обществен достъп с цел пълната ѝ социализация.

„Видно от гореизложеното, предложените предписания за опазване на недвижимата културна ценност са в противоречие с режимите на опазване на защитените територии от категорията резерват“, заключава тогавашният министър на околната среда и водите Емил Димитров и отказва да съгласува проекта за заповед за утвърждаване на „Белене“ като паметник на културата от национално значение.

Така през май 2020 г. предложението за „Белене“ претъпя фиаско заради огромните и несъобразените с МОСВ защитени зони, които влизат в противоречие със законодателството по линия на опазването на екологията.

Ако позицията на СЕСОНКЦ не е предварително съобразена с МОСВ няма да е изненада и новото произнасяне на специализирания експертен съвет да стигне дотам, докъдето стигна през 2020 г.

Нещо повече през юни 2020 г. правната дирекция на Министерството на културата излиза с изрично становище до НИНКН, че трябва да се съобразят с позицията на министъра на околната среда и водите и затова е назначена нова комисия, която да промени териториалния обхват, както и режимите ѝ за опазване по казуса „Белене“.

Източници на desebg.com посочиха, че при вчерашния доклад на НИНКН от обхватите, поставени от института през 2020 г. са извадени единствено близките до остров Персин острови Милка и Китка, които също са строго защитени територии, разположени в река Дунав и също са част от природен парк „Персина“. Защитената територия на „Персински блата“ обаче не е извадена.

Дългата битка „Белене“ да получи статут на недвижим паметник

на културата от национално значение

Desebg.com припомня дългата битка за това „Белене“ да получи статут, който да отговаря на значението му в историята като най-големия и най-продължителен концлагер за политически противници на БКП в страната през ХХ век.

През 2014 г. журналистът Христо Христов сезира тогавашният служебен министър на културата Мартин Иванов с предложение бившият концлагер „Белене“ да бъде обявен за недвижим паметник на културата от национално значение.

Едва през 2018 г. по неговото заявление Министерството на културата започва процедура.

Първият опит за обявяване на „Белене“ за национален паметник на културата

През февруари 2020 г. с пълно единодушие членовете на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата приемат „Белене” да получи статут на групова историческа недвижима културна ценност от най-новото време с категория „Национално значение” на свое заседание след доклад НИНКН.

Тогавашният министър на културата Боил Банов (ГЕРБ) подписва заповед и я изпраща за съгласуване съгласно процедурата с министрите на регионалното развитие и на екологията.

През май 2020 г. министърът на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизоро (ВМРО) отказва да съгласува заповедта, защото в обхвата на териториите за „Белене“ е включен не само Втори обект, но и други, които преди това са обявени за защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии.

Така първият опит „Белене“ да бъде обявен за национален паметник завършва неуспешно.

Процедурата при министъра на културата Минеков

За разлика от тоталитарния комунистически символ – дом паметника на БКП на Бузлуджа, който получава статут на недвижим паметник на културата при служебния министър на културата Велислав Минеков – казусът „Белене“ е вкаран в „трета глуха“.

Минеков е министър на културата в три служебни кабинета, назначени от президента Румен Радев – в първото и второто служебно правителство на Стефан Янев от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г. и в първото служебно правителство на Гълъб Донев в периода 2 август 2022 г. до 3 февруари 2023 г.

Назначената през септември 2020 г. втора комисия в Министерството на културата по казуса „Белене“ няма напредък по време на министър Минеков.

Протестите на гражданските организации

През есента на 2022 г. три граждански организации – фондация „Истина и памет“, Съюз на репресираните от комунизма – памет и дружество „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ - организация на бившите концлагеристи от турски произход в "Белене", протестират срещу институционалната гавра.

От фондация „Истина и памет“ с изпълнителен директор Христо Христов внасят в Министерството на културата сигнал за бездействието на казуса, а според Административно процесуалния кодекс то е задължено да отговори със становище в едномесечен срок.

Министър Минеков не само не отговаря, но се скрива от официалните запитвания на сайта desebg.com по казуса и не пожелава да излезе с позиция.

Върхът на неговото бездействие по случая с „Белене“ си проличава, когато е сезиран по проблема с необходимата документация НИНКН.

Видно от писмо на директора на НИНКН арх. Петър Петров до фондация „Истина и памет“ „до момента комисията не е получила становище от министъра на културата“. Датата е 30 януари 2023 г.

Няколко дни по-късно служебният министър Минеков изпада от поредния служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, но, разбира се, не заради протакането на процедурата с „Белене“.

Възстановяване на годишното поклонение и гражданският натиск

През 2023 г. близо 10 граждански организации и множество обществени фигури създават инициативна група и възстановяват годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“, преустановено през 2020 г. от предишните съорганизатори фондация „Остров Белене“ и община Белене.

По време на събитието на Втори обект в началото на месец юни са събрани над 250 подписи на участници в поклонението в подписка, призоваваща новия министър на културата Кръстю Кръстев да се престъпи към действие.

Срещата с министър Кръстю Кръстев

През юли 2023 г. още в първия месец на новия министър на културата Кръстю Кръстев в кабинета Денков с него провеждат среща президентът Петър Стоянов (1997-2002) и участниците в инициативната група за възстановяване на годишното поклонение на Втори обект Вили Лилков и журналиста Христо Христов.

Тема е проблемът с блокираната процедура за „Белене“. Министър Кръстев веднага се разпорежда да започне работа по случая нова междуведомствена комисията.

Комисията не успява да се произнесе – през април 2024 г. кабинетът с премиер Николай Денков подава оставка и екипът в Министерството на културата отново е сменен.

Без придвижване при министър Найден Тодоров

Казусът „Белене“ не получава никакво развитие при следващия служебен министър – диригентът Найден Тодоров, който заема този пост в двата служебни кабинета с премиер Димитър Главчев.

Критика заради отсъствието на държавата на „Белене“

През май 2025 г. организаторите на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим на концлагера „Белене“ отправят аргументирана критика за отсъствието на държавата на това паметно място, като посочват блокираната от 8 години процедура за обявяването на Втори обект за групова недвижима културна ценност от национално значение от най-ново време.

А също така и за това, че в страните от бившия Източен блок тези медта отдавна са превърнати в държавни музеи, а „Белене“ от години само се руши.

Присъстващият на поклонението министър на правосъдието Георги Георгиев поема публичен ангажимент да съдейства за разброкиране на процедурата.

Той е сезиран с писмено изложение от журналиста Христо Христов за задържането на две от сградите на Втори обект от Министерството на правосъдието, в които в последния, трети период от „Белене“ (1984-1987) се е помещавала лагерната администрация и където са разпитвани тогавашните концлагеристи от турски произход.

Министър Георгиев предприема необходимото за промяна на становището на Министерството на правосъдието и въпросните две сгради да бъдат включени към сградите от Втори обект, които следва да получат статут на групова недвижима културна ценност от национално значение.

Кръглата маса за казуса „Белене“

През юли 2025 г. група граждански организации, участващи в инициативната група за годишното поклонение на „Белене“ заедно със земеделските партии „Обединени земеделци“ и БЗНС организират в София кръгла маса за казуса с „Белене“.

В нея участват представители на Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите и на Министерството на културата в лицето на НИНКН.

От Министерството на правосъдието декларират, че ще съдействат изцяло за приключване на процедурата.

Експертите на МОСВ посочват, че от НИНКН са поставили прекалено големи територии като защитени зони към бъдещия паметник на културата, които територии съвпадат с територии от природен парк „Персина“ и други важни природни резервати на остров Персин, които са защитени от Закона за защитените територии.

Експертите на НИНКН обясняват, че са склонни на някои отстъпки, но за МОСВ това не е достатъчно, за да дадат одобрение.

В същото време министърът на културата в кабинета Желязков Мариан Бачев назначава поредна нова комисия по казуса „Белене“.

Именно нейната финална дейност е докладвана от НИНКН пред Специализирания експертен съвет, който в петък, 13 март 2026 г., излиза с положително становище.

Предстои служебният министър на културата Найден Тодоров, при когото през 2024 г. проблемът с „Белене“ не получи разрешение, да се произнесе. Дали ще се стигне до окончателна положителна развръзка ще се повтори историята от 2020 г., предстои да разберем.