Не се знае дали някога изобщо община Белене ще започне да печели от замразения от години проект АЕЦ „Белене“, но местната власт в крайдунавския град се е засилила да печели от един друг проект – „цялостно възстановяване“ на бившия концлагер „Белене“ на остров Персин.

Случаят започва да придобива все по-скандален вид, след като desebg.com разкри, че на 12 март тази година главният архитект на община Белене е издал разрешение за право на строеж на самата община Белене, представлявана от кмета Милен Дулев (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО), за извършване на строително-монтажни работи за обект Парк-мемориал „Лагер Белене“ (1949-1986) – „реставрация, консервация и възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“.

Главният архитект се е позовал на решение на Министерски съвет от 2017 г. и подписан в резултат на това решение последващ договор между областния управителна Плевен и кмета на Белене.

И в двата документа е посочено, че на община Белене се прехвърля право на управление на имот, публична държавна собственост, а именно бившия Втори обект на концлагера „Белене“, за срок от 5 години, за да се изгради парк-мемориал при определени условия (виж документите – ТУК).

И още: ако възложеното не бъде изпълнено в посочения срок правото на управление се отнема от община Белене. Скандалното е, че този срок е изтекъл още през януари 2022 г. За тези пет години, а и до момента община Белене не е изпълнила поставените през 2017 г. от Министерския съвет условия.

Нито е изградила паметник (на Втори обект има излят в началото на века бетонен постамент, инициатива на земеделците бивши концлагеристи), нито е реновирала съществуващите сгради от третия период (1984-1987) на концлагера, които са в окаяно състояние.

А държавното безхаберие към случващото се с публичната държавна собственост на мястото на бившия концлагер, продължаващо и до днес, оставя „Белене“ без държавна защита.

В изборно време

И точно в предизборното време (март 2026 г.), когато вниманието на обществото и държавната власт е насочена към изборите, в община Белене решават да форсират строеж, който по същество представлява цялостно „възстановяване“ на концлагера на Персин.

Нищо, че срокът на правото за управление на имота е изтекъл преди повече от 4 години. Кой ти гледа това.

Още по-скандалното е, че в решението си от 2017 г. Министерският съвет изобщо не е възлагал на община Белене да извършва „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене Втори обект“ – така както е записано в разрешението на право на строеж на „Белене“, издадено на 12 март 2026 г. от главния архитект на общината.

Министерският съвет е прехвърлил правото на управление на община Белене единствено и само и единствена за „реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник“ (тези сгради са от последния, третия период 1984-1987 г. на „Белене“, когато там без съд и присъда са въдворени над 500 български граждани от турски произход за съпротива срещу насилствената асимилация, провеждана от комунистическия режим).

Тоест, разрешението на главния архитект на община Белене се позовава на нещо, което не съществува в документа на правителството и никога не е разрешавано от Министерския съвет.

Меракът да се „възстановява“ цял лагер

Меракът на община Белене да „възстановява“ лагера във вид от създаването му преди повече от 70 години датира още от самото началото.

Когато през 2016 г. кметът Милен Дулев се моли на държавните институции на получи временно право на управление на Втори обект на „Белене“ в обосновката си за това той посочва:

„Проектът предвижда възстановяването по описание и спомени на бивши лагеристи от края на 40-те и началото на 50-те години на лагера с неговите бараки, карцер охранителни вишки и външни заграждения. Паралелно с това се предвижда да бъде доизграден започнатият от репресираните в началото на този век паметник, чийто бетонен постамент е излят на мястото на „Втори обект“ но е останал недовършен.“

През 2017 г. Министерският съвет обаче изобщо не е възприел реализирането на такава идея, камо ли такъв проект и в решението ясно е посочил, че правото за управление на „Белене“ се прехвърля на община Белене за срок от 5 години за „изграждане на парк-мемориал“, което включва само дейности по „реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник“.

Ако правителството е искало да се осъществява „цялостно възстановяване“ на лагера, то това е щяло да бъде посочено в решението на Министерския съвет от 2017 г. А това не е направено.

На кого е проектът, включващ „възстановяване“ на концлагера?

В своята обосновка до държавните институции кметът Милен Дулев не посочва конкретно на кого е проектът за „възстановяване“ на концлагера от неговия начален период. Дали е на самата община или е проект на друга, частна организация.

През есента на 2022 г. по инициатива на фондация „Истина и памет“ заедно с дружествата на жертвите – Съюз на репресираните от комунизма – памет и „Справедливост, права и културно сътрудничество на балканите се прави опит да разбере причините, поради които последните съорганизатори на годишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим на „Белене“ – фондация „Остров Белене“ и община Белене преустановяват организирането му след 2019 г.?

Кметът Милен Дулев изобщо не се включва в размяната на мейли, а представляващият фондация „Остров Белене“ Михаил Маринов заявява, че „не помня някой да ми е вменил права или задължения да съм част от организацията на това поклонение“.

Маринов обаче включва в кореспонденцията арх. Александър Генчев, представяйки го като автор на идейния проект.

В мейл до участниците в дискусията Генчев излага информация, свързана с „възстановяването“ на концлагера.

„Бяха извършени проучвателни дейности, чрез ръчни разкопки от екипа на фондацията и хора от общината, благодарение на които се откриха останки от основи на сгради на територията на първия етап на лагера (1949-1959 г.“, посочва Генчев.

Само този цитат от писмото му е достатъчен, за да стане ясно, че архитектът дори не познава параметрите на първия период на концлагера „Белене“, а те са 1949-1953 г. Ама ще „възстановява“ цял лагер.

„Благодарение на дългогодишните безвъзмездни усилия на екип от изследователи, историци и проектанти експерти в областта на опазване на културното наследство, днес ние разполагаме с готови идейни проекти за възстановяване на унищожената част от първия период на лагера, с което да създадем пълен разказ за трагичните събития, които са се случвали на о. Персин в периода 1949-1987 г.“, посочва още арх. Генчев. Дали обаче той знае, че Министерският съвет изобщо не е възлагал такова условие в своето решение за „възстановяване на унищожената част от първия период на лагера“?

Община Белене и фондация "Остров Белене" отказват достъп до идейния проект

След опита да се разберат причините за прекратяване на годишното поклонение след 2019 г. (то е възстановено през 2023 г. от Инициативна група на граждани и организации) журналистът Христо Христов се обръща по Закона за достъп до обществена информация до община Белене с искане за предоставяне на информация за „възлагане от община Белене на изграждане на Мемориал и параметрите му и възлагане на идеен проект за мемориала и приемането му“.

В отговор на заявлението кметът Дулев отговаря, че въпросите засягат интересите на трето лице (възложител на идейния проект) , което не е дало съгласие да се предостави информация.

След настоятелните искания на журналиста кметът Дулев вече ясно заявява, че община Белене не е възлагала изработването на идеен проект за мемориала.

Това е направила фондация „Остров Белене“, която обаче отказва да предостави информация.

Нейният ръководител Михаил Маринов се позовава на текст в Закона за достъп до обществената информация, който се отнася до засягане интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. Само че в същия текст на закона се уточнява, че тези интереси на третото лице не важат в случаите на надделяващ обществен интерес.

Очевидно за фондация „Остров Белене“ и представителят ѝ Михаил Маринов е по-важното защитата на интереса на автора на идейния проект, а не, че става въпрос за проект, който се отнася до паметно място от национална значение и не може да бъде предмет на частни лица и организации.

Пълна непрозрачност при избора на автор на идейния проект

Журналистът Христо Христов търси информация от фондация „Остров Белене“ как, кога и при какви условия е избран арх. Александър Генчев за автор на идейния проект за мемориала за „Белене“? Получава мълчание.

Мълчанието на арх. Александър Генчев

Desebg.com се обръща и лично до арх. Генчев със следните въпроси:

• Как бяхте избран и от кого за автор на идеен проект за изграждане на парк-мемориал на мястото на бившия концлагер „Белене“?
• Беше ли проведен конкурс? Ако не, с какви мотиви бяхте одобрен за автор на проекта, от коя институция или от кого и кога?
• Бяха ли поставени условия при създаването на идеен проект, ако „да“ – какви и от кого?
• Идейният ви проект обсъден ли е публично, ако „да“ пред кого и кога?
• Кой или коя институция е приела идейния проект и кога е станало това?
• Трудът ви по идейния проект платен ли беше или безвъзмезден?
• Какъв професионален опит имате в създаването на проекти, свързани с тоталитарното минало?
• Работил ли сте по други архитектурни или реставрационни проекти на територията на община Белене?

Арх. Александър Генчев, който завършва писмото си до организациите, интересуващи се от причините за прекратяването на годишното поклонение, с пожелание за „диалогичност и готовност за взаимопомощ в общата ни цел“, изведнъж млъква.

Преди настоящата публикация desebg.com отправи до „диалогичния“ арх. Александър Генчев същите въпроси, но той отново не отговори на тях.

От мълчението става ясно, че от фондация „Остров Белене“ никога не са обявявали конкурс за изготвянето на такъв проект. Проектът на арх. Генчев никога не е бил оценяван от компетентно жури, никога не е предлаган на публично обсъждане от страните в общността, интересуваща се от бившия лагер, поне на тези, които работят безвъзмездно.

Как тогава арх. Генчев е избран за проекта на мемориала от фондация „Остров Белене“? През 2021 г. в гр. Белене е реставрирана една от католическите църкви „Рождение на Блажена Дева Мария”. Изпълнител на реставрацията е дружеството „СолАр Архитекти“, представлявано от арх. Александър Генчев.

Същото дружество стои и зад идейния проект за мемориала за „Белене“. Очевидно изборът е станал по тази линия – близостта на Генчев с работата му по проекта на католическата църква в Белене.

Как без малко „Белене“ да стане Мемориал за жертвите на тоталитарните режими

Малцина знаят, че първоначалният проект на дружеството „СолАр Архитекти“, представлявано от арх. Александър Генчев, предвижда на „Белене“ да бъде изграден Мемориал на жертвите на тоталитарните режими.

Което само по себе си е подмяна на характера на концлагера „Белене“, защото той е концлагер, създаден от тоталитарния комунистически режим в България и по време на своето функциониране е бил единствено концлагер на този тоталитарен режим, тъй като други тоталитарни режими през ХХ век в България не са съществували.

На „Белене“ има жертви само на тоталитарния комунистически режим в България и подмяната на неговия характер е покушение към паметта на хората, въдворявани в концлагера и на техните наследници.

Първоначалният проект на дружеството „СолАр Архитекти“, представлявано от арх. Александър Генчев, разкрива фрапиращо непознаване на историята и несъобразяване с историческите факти.

Единствено намесата на журналиста Христо Христов предотвратява този скандал. Той предупреждава арх. Генчев и Михаил Маринов, че ще направят огромна грешка, за която не си дават никаква представа. Малко по-късно арх. Генчев и фондация „Остров Белене“ се отказват от първоначалната си „идея“ за мемориал на жертвите на тоталитарните режими.

Съществува ли някъде „възстановяване“ на цял лагер?

Има ли в Европа места на памет, свързани с тоталитарните режими, в които държавите да са предприели цялостно „възстановяване“ на заличени места, където са провеждани масови репресии? Не, разбира се.

Специалистите са наясно, че такъв елементарен подход е равен на създаването на бутафория и нещо, което е далеч от оригинала и истината.

Макар арх. Генчев да твърди, че е запознат с европейската практика в неговия частен проект тя отсъства.

Германия, страна, която може да се смята за водеща в преосмислянето на националсоциалистическия тоталитарен режим и диктатурата на Германската единна социалистическа партия в бившата ГДР, работи по съвсем друг начин.

Например, в тайния следствен арест на ЩАЗИ в Берлин никой не е тръгнал да „възстановява“ първоначалните подземни килии, ползвани от съветския НКВД след края на Втората световна война.

Съществуващите към обединението на Германия през 1990 г. сгради и съоръжения в тайния следствен арест на ЩАЗИ обаче днес са запазени такива каквито са били и са превърнали в музей, за който се грижи държавата, а не някакви части организации или община.

Още по-показателен е мемориалът „Топография на терора“, разположен в центъра на Берлин на мястото, където са се намирали щабове на Гестапо, ръководството на СС и Главната служба за сигурност на тоталитарния нацистки режим.

В Германия на никого не му е дошло на ум да „възстановява“ след обединението разрушените при бомбардировките сгради на репресивния апарат на нацистите. Избран е интелигентен подход, при който посетителите добиват представа по разкрити основи къде точно и какви сгради са съществували.

Направени са много малко частични разкопки, които показват само части от килии за арест и мазета на Гестапо. Но никой не е тръгнал да ги „възстановява“ в предишния им вид.

Единствената построена на празен терен сграда е Документационния център, във формата на стоманенено-стъклен куб, който умишлено е проектиран да бъде дискретен, за да не доминира над историческия терен и неговите останки. В него посетителите с часове могат да се запознаят чрез звук, видео и картини с цялата история на нацисткия терор.

За мемориала отговаря държавна автономна структура, създадена с акт на държавата. Но за разлика от Германия в България няма такава държавна политика за преосмисляне на местата на памет от комунистическия терор.

Ще допусне ли Министерски съвет частни интереси да овладеят „Белене“?

Основният въпрос днес, когато община Белене тръгва да реализира частен проект на „Белене“, чийто автор не е участвал в конкурс, а проектът му се крие от години и без изобщо да има възлагане за „възстановяване“ на лагера от правителството още през 2017 г., дали днешната власт ще реагира адекватно и отговорно?

Още повече, че Втори обект на концлагера „Белене“ се намира в „сърцевидната зона“ на защитена територия – природен парк „Персина“ и резервата „Персински блата“, а по Закона за защитените територии там е забранена всякаква строителна дейност, въпрос, който не е обект на подробно разглеждане в настоящата статия.

Ще защити ли изпълнителната власт държавните интереси и ще прекрати ли правото за управление на концлагера от общината поради нереализиране на поставените ѝ условия, както е постановил Министерския съвет и ще постави ли началото на възприемане на европейската политика за опазването на такива паметни места, в която да поеме своята отговорност?

Или ще бъде впрегната от задкулисни сили да стане „кръстник“ на бъдещия бутафорен атракцион, показвайки, че е изпаднала в частни зависимости.