Жертви на комунистическия режим техни наследници призоваха в сряда (29 април 2026 г.) държавната власт да си върне контрола върху единствения съхранен като сграден фонд бивш концлагер от времето на комунистическия режим – „Белене“ на дунавския остров Персин и да изгради на него постоянно функциониращ музей-мемориал с участието на жертвите му и техните наследници, както това отдавна е направено в страните от бившия Източен блок, където има подобни места на памет за репресиите по времето на комунистическите режими.

Брифингът на оцелели концлагеристи от „Белене“ от последния му период (1984-1987), на дъщери и съпруги на бивши концлагеристи, на политически емигранти и синове концлагеристи, на политически затворници, на дъщери на убити от „народния съд“ и наследници на политически затворници по времето на комунизма и земеделски организации с хиляди жертви „Белене“, бе организиран от фондация „Истина и памет“, за да се чуе техния глас относно съдбата на най-големия концлагер за политически противници на БКП на дунавския остров Персин.

Неизпълненото решение на МС от община Белене отпреди 9 години

Водещият пресконференцията журналист Христо Христов разясни, че през януари 2022 г. е изтекъл 5-годишния срок, който Министерски съвет с решение от 2017 г. е дал на община Белене за изграждане на парк-мемориал на Втори обект на „Белене“, включващ постояване на паметник и реновиране на съществуващите сгради. При неизпълнение на тези ангажименти МС е посочил, че правото за управление на имота се отнема от общината.

След изтичане на срока нито едно правителство от 2022 г. насам не се е поинтересувало, че възложените преди 9 години изисквания не са изпълнени от община Белене – нито е построен паметник, нито съществуващите сгради са реновирани.

Нещо повече, един ден преди в Министерството на културата да се реши на 13 март 2026 г., че „Белене“ трябва да получи статут на недвижим групов паметник на културата от национално значение в община Белене е издадено разрешение за строеж за „възстановяване на части от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер „Белене“.

Христо Христов подчерта, че такова „възстановяване“, което на практика означава построяването на нов бутафорен лагер, изобщо не е възлагано на общината от Министерския съвет през 2017 г.

Сигналът на бивши концлагеристи до служебния премиер Андрей Гюров

В началото на месец април тази година в Министерския съвет е подаден сигнал до премиера Андрей Гюров, подписан от 40 бивши концлагеристи и техни близки с искане да бъдат защитени държавните интереси на „Белене“ и да се задейства правителственото решение от 2017 г., което указва, че при неизпълнение на възложените дейности правото на управление на имота се отнема от община „Белене“.

Близо 20 дни жертвите не са получили никакъв отговор от служебния кабинет за предприети действия по техния сигнал.

Вместо това в понеделник при затворено за медиите събитие четирима министри инкогнито посетиха Втори обект на „Белене“, за да поднесат венци и цветя в памет на жертвите по повод 77-годишнинита от създаването на концлагера, но без да поканят нито една жертва и нито една от организации, свързани с жертвите.

За сметка на това на събитието присъстваха представители на частни фондации със сериозни финансови проекти на „Белене“.

Няколкото жертви – бивши концлагеристи и дъщери и съпруги на бивши концлагеристи – успели да дойдат същия ден на „Белене“, не получиха никакво внимание, а въпросите им предизвикаха конфузна ситуация сред някои от министрите и кмета на Белене Милен Дулев.

Именно тези проблеми предизвикаха пресконференция в БТА, на която да бъдат чути жертви на комунистическия режим и техни наследници, включително и на концлагера „Белене“.

„Крайно време е държавата да се погрижи за такива места на памет“, предаде думите на политическия затворник Касим Дал водещият на брифинга журналист Христо Христов.

Държавата не трябва да има двоен стандарт

Г-н Дал, който беше в понеделник (27 април 2026 г.) на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ по време на посещението на министрите и видя отношението към живите жертви, настоява държавното управление да не прилага двоен стандарт към местата, свързани с памет и култура.

По негова молба Христо Христов припомни казуса с остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край Созопол.

В края на правителството Желязков взе решение, с което част от острова бе прехвърлена към „Пристанищна инфраструктура“ към Министерството на транспорта и съобщенията.

Последва обществена реакция и петиция за запазване на острова като център за култура и наука. В резултат на това в началото на април 2026 г. служебният кабинет Гюров отмени предишното правителствено решение и остави острова като публична държавна собственост под контрола на Министерство на културата, осигурявайки защита на археологическото наследство и развитието на острова като център за култура, образование и археология, като по този начин

Това решение гарантира, че островът няма да бъде разделян и ще се стопанисва като единен културно-исторически обект.

Мълчанието на служебния кабинет по сигнала на жертвите

В същото време обаче от служебния кабинет Гюров не последва никаква реакция на сигнала, подписан от 40 бивши концлагеристи за необходимостта от защита на държавните интереси на мястото на бившия концлагер „Белене“, където срокът за управление от община Белене е изтекъл през януари 2022 г. без да бъде изпълнено решението на Министерския съвет от 2017 г. за изграждане на памет и за реновиране на предоставените сгради.

Служебното правителство не само не се поинтересува как така община Белене издава право на строеж за възстановяване на несъществуващи сгради и съоръжения от бившия концлагер без това изобщо да е възложено от Министерския съвет и по проект, без да е обявен конкурс и без да е публично представен, а вместо това част от министрите посетиха „Белене“ заедно с кмета Милен Дулев, който прави това в нарушение на решението на МС от 2017 г. и без да са наясно с правния статут на мястото.

„Ние сме от жертвите, а нито един не беше поканен“

Осман Махрем от с. Ябланово, Сливенско, бивш концлагерист в „Белене“ разказа как по времето на комунистическия режим са бити, псувани, унизени.

„Взеха ни в „Белене“ без режимът да ни пита. Над 50 процента от хляба беше червеи. Нарочно ни се даваха свинско, за да бъде унизени, не ни даваха свиждане и накрая видях семейството след 10 месеца, тежко го преживяхме. От концлагер „Белене“ ни закараха в концлагер „Бобов дол“. После ни интернираха по селата в кюстендилско 1,5 година, а накрая ни изгониха ни от България“, заяви бившият концлагерист.

Той потвърди, че при затвореното за медиите посещение на четирима служебни министри в „Белене“ за поклонение пред жертвите на 27 април, не е имало нито един поканен от живите жертви.

„Ние преди повече от 40 години бяхме в тези сгради. Сега като ги видим отново преживяваме същите неща. Нека този бивш концлагер да остане като паметник – демократична България, страна в ЕС – тези следи от комунистическия ред трябва да си останат така“, заключи Осман Махрем.

Жертвите бяха лустрирани, а не мъчителите

„Лустрация имаше, но лустрацията беше срещу жертвите на комунистическия режим, а не срещу мъчителите, срещу Държавна сигурност и онези, които съсипаха българската нация и унищожиха цвета на интелигенцията и посегнаха на всеки, който смело им казваше в очите, че натрапеният комунистически стой няма да продължи дълго и няма да има успехите, за които се говореше официално“.

Това заяви на пресконференцията Лъчезар Заркин, син на писателя Георги Заркин, убит от Държавна сигурност в Пазарджишкия затвор през 1977 г., и член на УС на политическия партия БЗНС с много жертви в концлагера „Белене“ като наследник на опозиционния БЗНС „Никола Петков“ след 1944 г.

„Преследваните от режима останаха в забвение и съвсем умишлено изолирани. Не се оставяше следи от местата, които свидетелстваха и доказваха какво зверско отношение имаше от човек към човека. Това, което говорим днес е частица от истината, която трябва да се знае от обществото“, добави още Заркин.

„Изстъпленията на комунистическия режим срещу българските граждани трябва да се показват, независимо от техния произход и религия – това няма абсолютно никакво значение, защото ние сме над тези неща и всички заедно сме чада на бог, както и да се нарича той“, продължи Лъчезар Заркин, завършвайки с думите: „Който не си знае историята, няма да има добро бъдеще“.

„Министрите и кмета дори не дойдоха да се ръкуват с нас“

Исмет Мустафов, бивш концлагерист в „Белене“, преминал и през концлагера „Бобов дол“ (1986-1987) от с. Филаретово, Сливенско, разказа са конфузната ситуация, разиграла се на Втори обект на бившия концлагер при посещението на четиримата служебни министри.

„Ние не знаехме, че в „Белене“ ще се проведе такова възпоменание от четирима министри от служебния кабинет и кмета [Милен Дулев]. Те дори не дойдоха да се ръкуват с нас. Да попитат кои сме ние. Това много ме натъжи“, каза Мустафов.

По думите му „държавата трябва да се грижи за това място на памет, но трябва да ни питат и нас, защото ние сме жертвите, които преживяхме тежко време там“.

„Виждаме, че сградите не се пазят. Някои се разрушават и преустройват, а по някои е стреляно, все едно, че по нас стрелят, така го усещам“, допълни той.

Започнатият строеж от бощина Белене е неправомерен

Лъчезар Вълев, организационен секретар на партия „Обединени Земеделци“, която има жертви в концлагера „Белене“ като наследник на опозиционния БЗНС „Никола Петков“ след 1944 г. заяви от името на организацията категорично несъгласие с неправомерните дейности на община Белене и започнатия строеж на територията на Втори обект на бившия концлагер „Белене”.

„В кървавия списък на жертвите на комунизма са записани и имената на хиляди земеделци, дали живота си в битката срещу тази диктатура на злото. Остров Персин е своеобразен пантеон, който пази за поколенията истината за тяхната гибел. За Обединени земеделци започнатият там от общината строеж е неправомерен. Приемаме тези дейности на община Белене като самоуправство с публична държавна собственост“, посочи земеделецът.

„Като съорганизатори на ежегодното поклонение на Белене настояваме компетентните институции да предприемат необходимите действия и да бъде отнето правото на общината да стопанисва Парк – мемориала. Обществото ни няма нужда от изграждането на бутафорни паметници, чиято цел обикновено е усвояването на едни пари по даден проект“, бе категоричен Лъчезар Вълев.

„Очакваме, че смяната на управлението на държавата след изборите няма да стане причина да бъде осуетено направеното до тук. Призоваваме Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата да даде становище, с което бившият концлагер „Белене“ да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение“, заключи представителят на партия „Обединени земеделци“.

„От първото поклонение сме на „Белене“

Софка Николова, дъщеря на убит от „народния съд“, член на ръководството на Съюз „Истина“ и настоятелство на параклиса „На всички български мъченици“, обслужващ Мемориала на жертвите на комунистическия режим край НДК, разказа за първите внушителни поклонения в памет на жертвите на концлагера „Белене“.

„Посещаването на „Белене“ започна преди повече от 30 години. Бетонният постамент не беше още излят, това стана през 1999 г. С концлагеристи като Крум Хорозов, Дечко Драгиев и с нашия председател на Съюз „Истина“ проф. Георги Марков събирахме канъчета, за да направим малка могилка в памет на жертвите на концлагера“, спомни си г-жа Николова.

„Никога не сме забравили хора, които неоснователно са страдали и са си дали живота на „Белене“. Там се виждаме с пострадалите турци, познаваме се с болшинството от хората“, сподели още тя.

„Дължим им паметта. Дано дойде правителство, което да оцени мъката и страданията на хилядите и семействата им, които са почернени“, заяви с тъга г-жа Николова, отбелязвайки липсата на държавна подкрепа.

Тя даде пример и с Мемориала на жертвите на комунистическия режим край НДК, построен с дарения на политически емигранти и граждани.

„Мемориалът се поддържа благодарение на благородството и добронамереността на всички пострадали, симпатизанти и добри българи. Ние не сме почетени от властта освен на 1 февруари – Деня за почит и признателност към жертвите на комунистическия режим“, обясни Софка Николова.

По думите ѝ вече три години епископ Константин Михаил дава средства от себе си, за да поддържката на Мемориала. „Но ние в памет на всички жертви сме обявили, че ще бъдем до живот защитници на това, което те загубиха като живот“, заключи тя.

„Белене“ трябва да е национален паметник

„Нашата история не е разказана в бившия концлагер „Белене“, заяви Хатидже Ислямова, съпруга на бивш концлагерист в „Белене“ от сливенското села Ябланово.

„Още като влезем там [на „Белене“] за поклонение изтръпваме. Тези мъки отново ги изживяваме. Не мога да намеря думи да се изразя болките, които изпитваме. Изтръпвам, ужас! Идват ми тези години, когато бях с малките си деца на „Белене“ на свиждане и не знаеш дали ще видиш съпруга си, дали е жив или не“, разкри усещането, които жертвите и близките им още изпитват на това място.

„Белене“ трябва да е национален паметник, защото там има кръв и сълзи. Искаме държавата да се грижи за това място. А ние там държавата не виждаме. А тя трябва да приеме тази отговорност. Във всички европейски държави това е направено. Там сградите се пазят, превърнати са в мемориали. А в „Белене“ това го няма. То е направено стрелбище. Стените са надупчени с куршуми. Тя държавата не ни чува и не ни вижда“, заключи Хатидже Ислямова, като благодаря на НБУ за скоро заснетия документален филм „Последните концлагеристи от „Белене“, разказващ за тежката съдба на концлагеристите от третия период (1984-1987) на концлагера и техните семейства.

Срам за всички правителства, че на „Белене“ няма мемориал

„Срамно е, след като през „Белене“ са минали хиляди хора да не се направи мемориал. Това е срам за всички правителства досега“, заяви Никодим Янушев, бивш политически емигрант по време на комунистическия режим и син на концлагерист в няколко комунистически концлагери.

„Надявам се властите да вземат присърце, това, което говорят тук потърпевши и техни роднини. Да се направи най-накрая държавен мемориал, с което, не че ще се извинят за тези, които са преминали през „Белене“, но и в очите на Европа и другите държави, които взимат присърце и за техните жертви са направили мемориали“, допълни още той.

„Нямаме никакъв отговор от служебния кабинет за „Белене“

Сафие Юрдакул, дъщеря на бивш концлагерист в „Белене“, член на Инициативната група за честване на годишното поклонение в памет на жертвите на концлагера „Белене“ и една от наследниците, които се е подписала под сигнала до Министерски съвет в началото на април тази година разказа за очакванията за реакция от службения кабинет.

„40 бивши концлагеристи и техни наследници се подписахме под сигнал до служебния министър-председател Андрей Гюров за спиране на строежа и отнемане на правото на стопанисване от общината. Очаквахме веднага реакция, защото това е много важно за историята на България. Обаче до ден днешен нямаме никакъв отговор“, потвърди тя.

„В същото време на 27 април бяхме на Втори обект на концлагера заедно с бивши лагеристи и наследници на концлагеристи и там видяхме, че четирима министри дойдоха да се поклонят с други фондации, но не и със жертви“, каза Сафие Юрдакул.

„Ние стояхме там, а министрите се поклониха, сложиха цветя, но това го направиха тайно, скрито от всички медии. А после излязоха със съобщенията в медиите, че са се поклонили пред жертвите, а всъщност живите жертви стояха там и дори не им стиснаха ръцете“, разказа тя.

„В същото вместо ние да получим отговор от Министерския съвет видяхме, че членове на кабинета са там с кмета на общината, която е взела решение за строеж там и си правят там някакви пиари“, допълни г-жа Юрдакул.

Тя заяви, че лично е изпратила сигнали до служебния министър на културата, до служебния министър на регионалното развитие и благоустройството, до служебния министър на правосъдието, до служебния министър на околната среда и водите.

На нито един от тези сигнали за действията на община белене на Втори обект на бившия концлагер Сафие Юрдакул не е получила отговор.

„Ние искаме да се отнеме от община Белене стопанисването на бившия концлагер на остров Персин. Настояваме там държавата да работи сериозно и да включи и нас, жертвите и техните наследници и да сме равнопоставени в дейността, която се върши там. Ние работим безвъзмездно“, бе категорична дъщерята на бившия концлагерист.

И завърши с думите: „Като хора искам да ви попитам: Вие как бихте се чувствали, ако бяхте на нашето място?“