Богословският факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски” е първата институция, която се е възползвала от законовата възможност за извършване на предварителна проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност на своето ръководство. Това съобщи Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, на научната дискусия „Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма”, проведена в богословския факултет на 10 ноември 2011 г.

Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет, първи от всички институции в страната е подал в комисията по досиетата данни за проверка на хората, които заемат ръководни постове във факултета. Освен лицата на ръководни длъжности са проверени и всички щатни служители, както и хоноруваните бивши професори от Духовната академия, които са дали съгласието си.

Доц. Омарчевски заяви при откриването на дискусията, че Богословският факултет е такава институция, за която моралът е изключително важен. Той посочи, че с организираната академична конференция, посветена на БПЦ при комунизма, се поставя началото на научен проект, чиято цел е да се осветли близкото минало и влиянието на комунистическия режим върху църквата.

Екатерина Бончева съобщи още, че пловдивският митрополит Николай е подал в комисията по досиетата искане за проверка за принадлежност към ДС на служителите в цялата Пловдивска епархия – 191 души.

Същото е сторил и пастор Врачев за Евангелиската петдесятна църква.

Предварителната проверка за принадлежност към ДС е известна като „тиха” лустрация, чрез която законово може да се ограничи назначаването на ръководни постове бивши агенти на репресивния апарат на БКП.

Новоизбраният президент Росен Плевнелиев също обяви, че всички служители, постъпващи на работа в президентската администрация ще бъдат проверявани за досиета преди назначаването им.

На научната дискусия в Богословския факултет бяха изнесени следните доклади:

• Държавна сигурност – митове и реалност – Екатерина Бончева, Комисия за разсекретяване на документите на ДС;
• Ролята на Москва за „демократизирането” на Българската православна църква – д-р Даниела Калканджиева, Център за изследване на религиите, СУ;
• Държавна сигурност и Зографския манастир – д-р Горан Благоев, историк и публицист, БНТ;
• Духовната академия в плановете на Държавна сигурност – Момчил Методиев, историк, главен редактор на сп. „Християнство и култура”;
• Моето досие в комунистическите служби на ДС – в проф. Иван Денев, Богословски факултет, СУ;
• Агентурната дейност на ДС в Духовната академия – поглед от вътре – доц. Дилян Николчев, Богословски факултет, СУ;
• Свобода на волята, вина и отговорност: около разкриването на досиетата на ДС – проф. Калин Янакиев, Философски факултет, СУ;
• Зависимостта от тайните служби като богословски проблем – гл. ас. Павел Павлов, Богословски факултет, СУ.