Депутати на БСП и ДПС премахнаха лустрационната забраната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сътрудници на комунистическите тоталитарни служби да заемат ръководни постове в парламента.

Според текста (чл. 3 от правилника) народни представители, за които има данни, че са сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА, не могат да бъдат членове на:

• ръководството на Народното събрание;
• ръководствата на комисиите към Народното събрание;
• международните делегации на Народното събрание.

Това ограничение беше възприето в началото на 41-то Народно събрание от ГЕРБ и Синята коалиция през есента на 2009 г. Малко след това обаче група депутати от левицата и ДПС го атакуваха пред Конституционния съд. Той от своя страна го отмени с решение през декември 2009 г. като противоречащ на Конституцията заради лустрационните ограничения, които налага и които според Конституционния съд ограничават правата.

Българският депутат в Европейския парламент Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) днес се обяви против атаката на текстовете в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) пред Конституционния съд (КС), непозволяващи сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат постове в Съвета за електронни медии и в ръководствата на БНТ и БНР.

Както desebg.com информира в понеделник през януари т.г. депутати от БСП и ДПС от 41-то Народно събрание са поискали от КС да бъдат обявени за противоконституционни две разпоредби в ЗРТ, които в момента са единствената лустрационна бариера в българското законодателство срещу сътрудници на ДС и допускането им до ръководните органи на националния медиен регулатор и националната телевизия и радио. Вчера Асоциацията на европейските журналисти – България също се обяви против отмяната на въпросните текстове. Сайтът ви представя позицията на евродепутата Андрей Ковачев*.

Днес изтича срокът, който Конституционният съд на Република България даде на засегнатите институции, за да изразят позиция относно искането на 57 бивши народни представители от БСП и ДПС съдът да обяви за противоконституционни членове в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), забраняващи на бивши щатни и нещатни сътрудници на комунистическата Държавна сигурност да бъдат членове на Съвета за електронни медии, както и на Управителните съвети на БНТ и БНР.

Депутати от парламентарните групи на БСП и ДПС в 41-то Народно събрание са внесли в Конституционния съд (КС) през януари 2013 г. искане за отмяна на единствените действащи в българския лустрационни текстове срещу щатни сътрудници на ДС и нейни агенти, които фигурират в Закона за радио и телевизия.

В искането си бившите депутати са настояли КС да обяви противоконституционни два текста от Закона за радио и телевизия, които не позволяват за шефове в Съвета за електронни медии (СЕМ), както и в ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио да бъдат избирани сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Вносителите смятат, че текстовете нарушават принципа на равнопоставеност на гражданите и ограничават човешките права (виж искането до КС тук).

Нито един от членовете на служебния кабинет не е бил агент на бившата Държавна сигурност. Това заяви президентът Росен Плевнелиев днес при представянето на назначеното от него служебно правителство.

Думите му означават, че той е използвал правото си на предварителна проверка по закона за досиетата, която му дава възможност още преди назначаването на кабинета да получи информация дали определените от него фигури не са свързани с бившите комунистически тайни служби.

Според източници на desebg.com държавният глава действително се е обърнал към комисията по досиетата с искане за проверка на кандидатите за министри преди тяхното обявяване.

Това означава, че Росен Плевнелиев е първият президент, който подлага на подобна проверка членовете на служебния кабинет. При служебните правителства с премиери Ренета Инджова (1994) и Стефан Софиянски (1997) президентите Желю Желев и Петър Стоянов допуснаха редица агенти на ДС да станат министри.

Служебният кабинет с премиер Марин Райков ще е първият, в който ДС няма да има никакво присъствие. Без агенти на Държавна сигурност досега беше единствено правителството на Бойко Борисов и то от януари 2011 г., когато бяха принудени да си подадат оставките министъра без портфейл Божидар Димитров, секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров, бивш кадрови служител в ДС.

Както сайтът desebg.com отбеляза преди няколко дни предварителната проверка, определяна още като „тиха лустрация” е важно средство за недопускане на сътрудници на ДС във властта. Използването й от президента Плевнелиев при определянето на състава на служебния кабинет показва, че държавният глава затвърждава поетата в началото на мандата си политика, ограничаваща присъствието във властта на свързани с ДС лица.

Президентът Плевнелиев първо подкрепи политиката на ГЕРБ за недопускане на агенти на Държавна сигурност за посланици и генерални консули, а при определяне на ръководните служители в президенството той също подложи кандидатите на предварителна проверка.

Интересна подробност е, че бащата на  новия служебен премиер Марин Райков – посланик Райко Николов, е  известно име в дипломация преди 10 ноември 1989 г. и офицер от разузнаването. Според френското издание „Експрес“ през 1953 г. в Париж Райко Николов е вербувал за Държавна сигурност и за руското ГРУ (съветското военно разузнаване) Шарл Ерню, министър на отбраната на Франция (1981-1985).

Преди да стане посланик в Париж Марин Райков дълго време чака агреман, когато тогава бяха изказани съмнения, че това е свързано с историята на баща му. В крайна сметка Райков получи агреман и два мандата е посланик във Франция.

В списъка на посланиците сътрудници на комунистическите тайни служби, обявен от комисията по досиетата през декември 2010 г., името на Марин Райков не фигурира.

За ръста при прилагането на предварителната проверка през последните години - вижте тук.