Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
В унгарския Дом на терора или защо трябва да помним репресиите на тоталитарните режими |
![]() |
![]() |
ПАМЕТ - Мемориали |
Написано от Даниел Пенев |
Вторник, 15 Ноември 2016 14:03 |
Внушителна сива сграда с дълга история Всеки, който е бил в Будапеща, вероятно е минал поне веднъж по живописния бул. „Андраши“. Той се намира от страната на Пещ и води от Площада на героите до центъра на града и по-специално базиликата „Св.Стефан“. Булевардът е изпъстрен със сгради, които насочват мислите ни към времената на Австро-унгарската империя.
На този булевард ще откриете китни и добре поддържани къщи, посолствата на няколко страни, включително българското, операта, уютната кафе-книжарница „Александра“, привлекателни ресторанти с местна и международна кухня и различни луксозни магазини. Въпреки това архитектурно и културно богатство, има една сграда, която се откроява по значимост от всички останали. Намира се на бул. „Андраши“ 60, в непосредствена близост до площад Октогон. На пръв поглед не е нищо особено – сива, неоренесансова сграда, която не изпъква с нищо освен с размерите си. Тази сграда е специална не толкова заради архитектурата й, а заради историята и днешните й функции. За да прекрачите прага на сградата на бул. „Андраши“ 60, трябва да разполагате с искрен интерес към съвременната история на Унгария и бившия комунистически блок, неизчерпаема емпатия и, не на последно място, кураж да научите (или да си припомните) времена и събития, за които всеки от нас трябва да знае, но които носят със себе си непреодолима болка и тъга.
Днес на бул. „Андраши“ 60 ще намерите Дома на терора. Тук можете да обогатите познанията си за зверствата, извършени от два тоталитарни режима (нацистки и комунистически), начина, по който службите за сигурност са всявали ежедневен страх у милиони, и инструментариума, с който са си служили, за да постигнат целите си. Домът на терора е уникален за страните в Централна и Източна Европа по две причини. От една страна, музеят позволява на млади и стари от целия свят да научат в най-малки подробности за човеконенавистния характер на два тоталитарни режима, в които средностатистическият човек е сведен до нивото на скот, принуден да оцелява в среда, в която разполага с подкрепата на малцина и омразата и потенциалните предателства на хиляди.
От друга страна, Домът на терора връща посетителите към историята не прост през архивни печатни, ауди и видио материали и артефакти, разположени на четири етажа, а и чрез автентичната атмосфера, която е резултат от обстоятелството, че тук са се помещавали ключови за двата тоталитарни режима институции: известната с наименованието „Дом на лоялността“ централа на нацистката Партия на кръстосаните стрели от 1937 г. до съветската окупация на страната през 1945 г. и централата на комунистическата държавна сигурност (ÁVH, по-късно ÁVO) до 1956 г.
Пристигнах в Будапеща на 4 септември. В момента правя магистърска програма по международни отношения в Central European University (CEU). Квартирата ми се намира на по-малко от 10 минути пеша от Дома на терора. През двата месеца след пристигането ми в унгарската столица съм минавал многократно покрай музея. От самото начало планирах да го посетя. Веднъж се престраших да вляза, но се оказа, че пристигам в края на работния ден, и персоналът ми препоръча да се върна друг път, така че да разгледам на спокойствие. Седмиците изнизваха една подир друга. При всяко минаване покрай музея си обещавах, че следващия уикенд ще го посетя, но така и не намирах подходящия момент. До 12 ноември, когато най-после изпълних плана си. С приятел от университета пристигнахме в музея малко след 11:30 ч. Приблизително два часа и половина по-късно излязохме с ясното съзнание, че сме посетили място, до което всеки трябва да се докосне въпреки неизбежния физически и психологически дискомфорт вследствие на видяното, чутото и прочетеното.
Домът на терора е основан през 2002 г., като създателите и благодетелите му имат две основни цели: да почетат паметта на хилядите жертви на тоталитарните режими в Унгария през миналия век и да окуражат съвременниците си да знаят и помнят историята си, така че тоталитарните режими да останат завинаги в учебниците и книгите по история. Музеят предлага достъп до разнообразни артефакти от времето на тези два тоталитарни режима, както и информация в текстов и аудиовизуален формат, която в голяма част е преведена и на английски език.
Тук ще научите повече за последователната окупация на Унгария от страна на нацистка Германия и Съветския съюз, за нацистката Партия на кръстосаните стрели, която управлява страната от октомври 1944 г. до март 1945 г. За безскрупулното завземане на властта от Комунистическата партия с подкрепата на Съветския съюз, за работата на политическата полиция (включително мъченията, извършвани в подземията на тази сграда), депортациите и преместванията на хиляди немци, евреи и други унгарски граждани, комунистическата пропаганда, брутално потушения опит за революция през есента на 1956 г., последвалата емиграция на около 200 000 унгарци и други аспекти на комунистическия режим в Унгария.
Със самото влизане в Дома на терора човек разбира, че става въпрос за музей, чиито основатели са имали ясна визия за функцията му и план за пълноценното осъществяване на намеренията си. Информацията е предоставена на достъпен език и посредством различни технологии, така че музеят да привлече и по-младите и да провокира интереса им към историята на родината им. Цената на посещение е повече от приемлива: около 7 евро стандартен вход и около 3.50 евро за хора на възраст от 6 до 26 г. от Европейското икономическо пространство, за хора на възраст от 62-70 г. и за студенти до 26 г., които разполагат с международна студентска карта. За посетители над 70 г. входът е свободен. Предлага се и аудиогайд, който струва около 5 евро.
Тук бих искал да откроя четири елемента, които допринасят съществено за уникалността на Дома на терора. На някои от стените на приземния етаж посетителите попадат под погледите на десетки мъже и жени, които са част от жертвите на терора на двата режима. В центъра на едно от помещенията на втория етаж са поставени две униформи – една от времето на нацисткия режим и една от времето на комунистическия режим. Непрестанното им въртене в кръг цели да подчертае, че двата режима, независимо от своите идеологически разлики, са идентични откъм структура, начин на действие, стремеж към абсолютен контрол и готовност за пречупване на човешкия дух по всякакъв начин. В подземията, в които приключва обиколката на музея, посетителите преминават през коридор, по чиито стени могат да видят лицата и имената на десетки хора, които са били част от тези режими и са извършвали, разпореждали или разрешавали извършването на различни престъпления.
В подземията можете да видите и реставрирани затворнически килии и карцер и да научите за различни похвати и инструменти, използвани по време на разпити и мъчения. Точно в тези подземия, в края на обиколката си, можете наистина да разберете посланието, че тоталитарните режими, било то комунистически или фашистки, не са абстрактни понятия, а режими, зад които стоят човешки същества, които се стремят към власт, статус и охолен живот и с готовност унищожават съдби, мечти и семейства в името на извратена идеология.
Посещението ми в Дома на терора в Будапеща ме накара да се замисля как стоят нещата у нас по отношение музеи от подобен тип. Картината е несравнима, защото няма нищо, с което може да се сравним. Идеи да се изгради някакъв музей за времето на комунизма ту се появяват, ту изпадат в забвение, но така и не биват реализирани. През 2009 г. инициативен комитет, който включва учени и интелектуалци като проф. Ивайло Знеполски и Георги Лозанов, предлага да се създаде музей на комунизма. В началото на 2010 г. правителството на ГЕРБ гласува решение за нуждите на музей на комунизма да бъде предоставена сградата на МВР на ул. „Алабин“ до Съдебната палата, която днес се води музей на министерството, а преди промените действа като Музей на революционната бдителност. Въпреки че решението остава в сила, музей все още няма поради липса на финансиране. През 2011 г. председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) Мартин Иванов лансира идеята за създаването на музей, свързан с репресиите на Държавна сигурност, като за място е избрано подземието на сградата на ДАА на ул. „Московска“ 5, където са останали няколко автентични килии, използвани от комунистическия репресивен апарат след 9 септември 1944 г. Музеят обаче отново не вижда бял свят поради... липса на финансиране, въпреки че необходимата сума (около 2,5 млн. лв.) е далеч по-скромна от средствата, изразходвани за други нови музеи.
През октомври 2013 г. инициативен комитет, в който влизат общественици, репресирани от комунистическия режим и други граждани, предлага създаването на Мемориал на диктатурата. Според предложението мемориалът трябва да бъде изграден в сградата на бившата дирекция на народната милиция на Лъвов мост в столицата. Идеята е мемориалът да хвърля светлина върху системния терор, упражняван от авторитарните и тоталитарни режими у нас през ХХ век. Това е първото предложение за подобен музей, в което се включва периодът преди 9 септември 1944 г. За съжаление 27 години след промените България е единствената страна от бившия Източен блок, която е без музей, където българите и гостите на страната да могат да се запознаят със същността на и последиците от периода на тоталитарно управление у нас през миналия век. Единственото място, свързано с този период, е откритият през септември 2011 г. Музей на социалистическото изкуство, който събира скулптури и картини от времето на комунизма. Подобно стечение на обстоятелствата неизбежно поражда впечатлението, че ние не се отнасяме сериозно към собствената си история, а на политическият елит е много удобно българските граждани да знаят истината за един от най-мрачните периоди в българската история. И всичко това се случва във времена, когато събитията в световен мащаб показват колко е важно да се знаят престъпленията на тоталитарните режими на ХХ век, най-малкото, за да не се повтарят. |