Сайтът desebg.com препечатва репортажа на енорийския свещеник в гр. Белене Паоло Кортези от беатификацията на 38 мъченици от периода на комунизма в Албания, състояла се в началото на ноември 2016 г. в гр. Шкодра. Текстът е публикуван най-напред на сайта на Културен център „Евгений Босилков – Белене” (bosilkov.com) на 23 ноември 2016 г. Снимките към репортажа илюстрират музея-мемориал на жертвите на комунизма в Шкодра, както и самата беатификацията на 38-те мъченици. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

На 5 ноември 2016 г., докато българския народ беше съсредоточен изцяло върху избора на нов президент на Републиката, потеглихме от Белене за Шкодра, Албания, за да отдадем почит на жертвите на комунистическия режим на Енвер Ходжа.

Тръгнахме от Белене, място на памет, където се издига единственото светилище, посветено на родената тук невинна жертва на комунизма Евгений Босилков – български епископ, осъден на смърт и разстрелян в София през 1952 г.

От Белене – място на памет на жертвите на комунизма – към Шкодра

До Белене се намира и остров Персин насред Дунава, място, осветено със сълзите и кръвта на близо трийсет хиляди невинни българи – лагеристи и затворници пратени в едноименния лагер „Белене” в периода 1949-1989 г. Костите на мнозина от тях все още почиват в безименни в ями, затрупани под дигите или на дъното на реката.

Тръгнахме точно оттук, от Белене, където опитваме с все сили да създадем място на памет, среща и помирение. Пресякохме Македония и Косово и се озовахме в Шкодра.

Албания е малка държава, с население 2 милиона и 800 хиляди души, без да броим стотиците хиляди емигрирали в чужбина. Историята на албанския народ е близка до тази на българския: от 1478 до 1912 г. е бил под турско робство, за да попадне, след доста кратък период на независимост и свобода, под фашистка окупация от страна на Италия (1939-1943).

Изненада: Музей-мемориал на жертвите на комунизма в Албания

От 1944 до 1990 г. Албания е в хватката на комунизма, в най-суровия му вид. И както подобава на всички тоталитарни режими, десетки хиляди невинни хора са били избивани, затваряни в концентрационни лагери, лишавани от гражданските им права, преследвани.

Посетихме музея-мемориал на жертвите на комунизма. Каква изненада! Малката Албания, малобройният народ, смесица от християни и мюсюлмани, си има музей на невинните жертви!

В по-голямата България има музеи на розата, на виното, на магарето и на социалистическото изкуство... но няма дори зала, посветена на собствените мъченици...

Историята на това място на паметта, наречено „Vendi i Deshmisedhe Kujteses” - Site of Witness and Memory (Място на свидетелствуване и памет) е доста интересна.

Носителите на прогреса и благоденствието конфискували францисканския манастир, намиращ се в центъра на Шкодра и го превърнали в ужасяващо място за изтезания, садизъм и страдание (разказаха ни, че след като изпочупили с удари всички кости на един свещеник, му ампутирали ръцете и краката и повикали собствената му майка, за да го види, а тя, отчаяно ридаеща, само ги молила да го убият!).

След падането на режима, този затвор бил върнат обратно на Католическата Църква, която в сътрудничество с гражданските институции, трансформира половината сграда в Музей, а другата половина – в манастир, за да е сигурна, че на това място ще съществува винаги молитвена общност.

Какво може да се види в музея на жертвите на комунизма

След като поговорихме с младия директор на Музея, минахме по коридора за размисъл и влязохме в зала, в която множество образователни табла с текстове и фотографии, разказваха за преследванията, извършени от албанския комунистически режим.

Посещението на килиите, изключително малки, голи,  оставени в оригиналния им вид, те оставя наистина безмълвен. В някои от тях можеш да видиш дребни вещи, вериги, списания от онзи период, дрехи...

Една от килиите е посветена на Мария Тучи – невинно 22-годишно момиче, учило за монахиня, което било пребито до смърт именно в нея.

Преди да си тръгнем, се помолихме в мълчание за хилядите жертви на албанския комунизъм и купихме няколко книги за невинните жертви на английски и италиански език (за съжаление нямаше нищо на български).

Беатификацията на 38 мъченици на албанския комунизъм

Взехме участие и в тържествената беатификация на 38 мъченици убити от комунистическия режим в периода 1945-1974 г. – двама епископи, двайсет и един мирски свещеници, седем францисканци, трима йезуити, един семинарист, една млада жена и трима лаици.

От тях не всички са албанци – някои от жертвите са от Косово, един италианец, един германец и няколко хървати. Католическата Катедрала на Шкодра успя да побере над триста свещеници, двайсет владици и няколкостотин сродници. На олтара имаше представител на Православната Църква и на Ислямската общност. На първите редове бяха седнали Президентите на Албания и Косово, министри, депутати, кметове и други официални лица.

Навън, около катедралата, се бяха скупчили над десет хиляди души: католици, православни, мюсюлмани, албанци, косовари, хървати, италианци и немци, по-голямата част от които, все млади хора и деца, а над тях, окачени по сградите, се извисяваха образите на мъчениците.

38 деца, носещи символите на мъченичеството и възкресението

Честването беше открито с трогателно шествие: 38 деца, носещи палмови клони (символ на мъченичеството) и червена роза (символ на пролятата кръв и възкресението), придружиха духовниците до олтара.

Месата беше председателствана от представителят на Папата, кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за каноничните процеси на светците.

Продължилата петдесет години жестока комунистическа диктатура, всячески се опитвала да изтрие от Албания всяко чувство и израз на вярата. Единствената държава, провъзгласила се за атеистична, нанесла ударите си директно върху религиозните общности, но  с най-голяма ярост – върху католиците.

Проповедта на кардинал Амато

Тази трагична страница в европейската история, кардиналът коментира в своята проповед така:

„Докато гонителите се разпръсваха като множество черни сенки, изгубващи се завинаги в мрака на вечното забвение,  мъчениците се превърнаха във факли от светлина, блеснала в небето над човечеството. Въпреки ада на произволното и несправедливо гонение, албанските мъченици демонстрираха христово поведение и чувства към своите противници: прошка, лоялност, кураж,  братство, милосърдие. Те са истинските свидетели на онова ново човечество, което посява в историята не войни, разделение и убийства на невинни същества, а мир, радост и братство, издигайки изконните за всеки човек ценности, за да  може, както е казал поета Данте, `не да живеят като скотове, а да следват силата и знанието.”

Особено жестоки са били мъченията и убийството на монс. Франчешко Джини, епископ на Шкодра:

„Монс. Джини беше арестуван и обвинен в антикомунистическа пропаганда, беше измъчван и оставен без храна и вода до самия му край. Провесен на дърво в двора на Агенцията за сигурност, беше пребит и оставен да падне в канала. Накрая беше екзекутиран, заедно с още 18 свещеници и лаици.”

Вярата в Албания никога не е била мъртва

Тяхната кръв се превърна в семе на възраждането на Църквата в Албания, възкръснала след подтисничеството, както счита и самият кардинал Амато:

„Знаем, че вярата в Албания не е била никога мъртва. Когато нямаше свещеници, родителите бяха тези, които кръщаваха децата си и ги възпитаваха във вярата, те благославяха и браковете им. Умножи се молитвата на броеницата. Посещаваха се музеи, само за да се съзерцава разпятието и свещените икони. Често се отскачаше до изоставените църкви за молитва.

Тайно бяха чествани празниците Рождество и Възкресение. Въпреки забраната на християнските имена, децата имаха по две – светско и кръщелно. Тайно се четяха религиозни книги. Днес, устояла на бурята, Албанската църква, с нейните нови епископи, свещеници и верни, е като вековен дъб, който не ще се остави на ветровете и историческите бури, а ще остане здраво вкоренен във вярата Христова.”

Кардинал Амато припомни за предстоящото провъзгласяване за кардинал, от страна на папа Франциск, на дон Ернест Симони, свещеник от архиепископията на Шкодра, оцелял след 28 години затвор, който по време на самата церемония щеше да занесе реликвите на своите другари мъченици.

Браво на албанския народ!

Трудно е да се опишат всички емоции, мисли и идеи, провокирани от изживяното от нас по време на престоя ни в Шкодра.

Идва ми да кажа „Браво” на албанския народ, обединен около мъчениците си в страна, съумяла да посвети на своите невинни жертви прекрасно място на паметта. Народ, който знае как да тачи и помни. Браво!

Тръгнахме си от Албания обратно за България, отново в Белене.

Кой може да каже дали някой ден и милите българи ще намерят сили да оценят справедливо миналото си и да се обединят около собствените си мъченици...

Засега аз, чужденец италианец, заедно с няколкостотин българи и чужденци, мечтаем да продължим да работим за каузата стотиците хиляди български жертви на комунизма да имат достоен Мемориален парк и Музей тук, в Белене.

Отец Паоло Кортези

Белене – Шкодра – Белене