На 85 години днес, 6 февруари 2019 г., си отиде Тодор Кавалджиев – вицепрезидент (1997-2002), бивш лагерист и политически затворник при комунизма.

Той е роден на 26 януари 1934 г. в с. Главан, Старозагорско. След опит да възстанови Земеделския младежки съюз през 1952 г. е осъден от комунистическия режим и 11 години прекарва в затворите в Хасково, Пазарджик, Стара Загора и Плевен.

Два пъти е въдворяван в концлагера „Белене”. Към репресиите, на които е подложен, трябва да се прибави и принудителното му изселване.

След освобождаването му успява да завърши икономика в Свищов (1966-1970). Работи като проектант и счетоводител до промените.

Още преди 10 ноември 1989 г. участва във възстановяването на БЗНС „Никола Петков“.

След промените е избран за народен представител в 7-то Велико народно събрание (1990 – 1991) от квотата на БЗНС „Никола Петков” в СДС. Бил е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС „Никола Петков“ (1992).

В едно от интервютата си, публикувани на Faktor.bg,  той заявява:

"Аз започнах своята затворническа одисея при   диктатора Вълко Червенков - най-жестокият тиранин след Георги Димитров и Антон Югов. Продължих  и при Тодор Живков, който по жестокост отстъпва на първите двама, но не и по своята перфидност и подлост. Станалото преди 23 г. е дело на същите червени шамани, които 45 години наричаха кървавия си режим “демокрация” и “народна власт”,но никога не дадоха право на същия този народ да се произнесе за политиката на властта им и нейните дела. Затова и “демокрацията”, която настана след 1989 г., не е никаква демокрация, а плутокрация, рай за “червените капиталисти” - довчерашни гробокопачи на същия този капитализъм. Нито демокрацията им е демокрация, нито вълчата им пазарна икономика е пазарна. До вчера бяха собственици на държавата, което значи и на държавната собственост, днес – частни собственици на националните богатства, създавани от трудовият ни народ векове наред. Всичко се диктува от червените олигарси и мафиоти. Всички властващи партии след промяната са производни на Партията с голямо име – БКП.

...Цялата ни политика като държава и народ се движи и направлява от бившата комунистическа номенклатура и ДС, надянали мантията на демократи. Те са старата - нова управляваща класа. Няма сектор в икономиката, културата, медиите, където да не се ръководят от същите червени шамани или техните синове и внуци. Жертвите на комунистическия терор са обезправени, както бяха обезправени по времето на комунизма. С мизерни пенсии, те изживяват в мизерия и несгоди своите  старини. Отиват си подобно на героите от национално освободителните ни борби след Освобождението, а в България се разпореждат новобогаташите – бай Ганьовци. Така бе и след 9 септември. Борците срещу реакцията и личния режим на цар Борис бяха обявени за реставратори на същия този режим, а съюзниците на Хитлер и нацистите  - станаха архитекти и строители на новата комунистическа тоталитарна държава. Така е и днес!”

През 1996 г. Тодор Кавалджиев е издигнат за кандидат за вицепрезидент от Обединените демократични сили (ОДС), заедно с Петър Стоянов като кандидат-президент и двамата печелят президентските избори на балотаж.

Тодор Кавалджиев е един от политиците, които назовават истината за провала на СДС. В едно интервю за Faktor.bg той заявява:

"СДС бе рожба на политическо инженерство от страна на БКП и ДС. Тази теза не  само, че я споделям, но и многократно съм я изразявал в статии, речи и интервюта много скоро след промените. И, не само за СДС, а това се отнася до цялата палитра от 200 – 300 - 400 партии и партийки. Сред тях не стои никой, освен лидерските амбиции на „лидерите” им. Те са дело на стратегията на „обновената и демократизирала се БКП”. Всичките „лидери” на тези партии бяха агенти или доносници на бившите секретни служби, наречени Държавна сигурност. Това открито се признава и от някои от тях.”