Напусна ни депутатът от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) Христо Марков – една от най-забележителните личности от зората на демокрацията в България, съобщи тъжната новина днес сайтът „Приоритети”.

Христо Марков бе демократ с голямо сърце и непримирим радетел да се научи и предава истината за комунистическия режим.

Въпреки че 58-годишният антикомунист е тясно свързан с Пловдив през последните повече от три десетилетия, той е роден в Ардино, а израства в село Торос, Ловешко.

Завършва гимназия в гр. Самоков, и ългарска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1987).

Христо Марков е един от основателите на СДС в Пловдив заедно със друг известен антикомунист – свещеника отец Димитър Амбарев. Член е на Демократическата партия.

Като депутат във 7-то Велико Народно събрание е един от 39-те народни представители в СДС, които участват в гладната стачка през лятото на 1991 г. с искане да се разпусне парламента и да не се подписва новата Конституцията. Той е един от депутатите, които не го подписват основния закон след приемането му.

Създаде и поддържа популярния блог toross.blog.bg – „Да си отиде комунизма” – с мотото „Последното човешко право е правото на Бунт !!! И разни други неща от Христо Марков”.

Беше живата история на съпротивителното движение срещу комунистическия режим в Пловдивско и знаеше с подробности съдбите на стотици жертви на диктатурата на БКП в региона, включително и на хора от горянското движение.

Той бе един от инициаторите за създаването на Музей на терора в подземието на община Пловдив, където след 9 септември 1944 г. комунистите измъчват и избиват свои противници, но проектът не получи подкрепата в лицето на предишния кмет на града Иван Тотев.
През 2014 г. бе един от съставителите на електронния сборник „Килията: Разкази от подземието на НРБ”, посветен на комунистическото минало заедно с проф. Пламен Цанков, Алфред Фосколо, Радостина Георгиева и др.

През последните години той страда от влошено здраве и неколкократно постъпва в болница заради диабет и сърцето.

Бог да те прости, скъпи Христо!

В твое лице губим голям приятел и съмишленик!