Днес, 19 февруари 2022 г., на Централните Софийски гробища бе изпратен от семейството му, приятели и граждани един от последните офицери на Царство България и политически затворник и лагерист по времето на комунистическия режим Дянков Марков. Той си отиде от този свят преди два дни, само няколко месеца преди да навърши 100 години. Сайтът desebg.com публикува прощален текст на общественика Георги Чунчуков, посветен на Дянко Марков.

На 17-и февруари, деня на кончината на господин Дянко Георгиев Марков, бай Дянко, получих две новини – едната лоша, другата добра. Разбираемо е коя е лошата. Добрата новина дойде почти веднага след лошата.

При телефонен разговор с г-жа Надежда Любенова, която е автор на множество книги за престъпленията на комунистите непосредствено след 9-и септември 1944 г., споделихме спомени за бай Дянко. Стана дума и за стихотворението „Мило дете, научи се да казваш „НЕ“.

Това стихотворение ми бе рецитирано от бай Дянко преди години (в разположение на духа, той често рецитираше. Чували са го и други хора).

За съжаление, тогава пропуснах да го питам кой е автора му. Така си и остана. Сега, при разговора ми с Надежда я попитах дали тя знае. Отговорът ѝ беше, че е чувала само първия му куплет, в момент когато бай Дянко е обмислял втория.

Заявеното от Надежда е доказателство за авторството на стихотворението – бай Дянко. Ето и самото стихотворение:

Мило дете, научи се да казваш „НЕ“

Мило дете, научи се да казваш „НЕ“,
на приятели и на врагове.
На хората – добри и лоши,
на благородници и на гавроши.

Мило чедо, научи се да казваш „НЕ“,
докато си още невръстно дете.
Защото „НЕ“-то срещу лъжата и злото,
е „ДА“ за истината и доброто.

Стихотворението е толкова поучително за деца (а и за възрастни), че заслужава да бъде включено в техните учебници. И още нещо – то да намери подходящо място в класните стаи на всяко училище в България, както и в българските училища в чужбина.

Творчеството на бай Дянко, както е известно е разностранно: публицистика, книги с политико-историческа тематика, поезия, както и безбройните му пламенни и завладяващи устни слова, и какво ли още не... Ето и един пример:

„Предците ни траките дар по-скъп от златото завещаха ни: сладкото грозде и руйното вино. От нас пък потомците ни с благослов ще го имат, към бъдното за да преминат. Добре дошли в прародината на лозата и виното!“

Идеята е, тези три изречения да бъдат изписани върху пано в центъра на село от Родопската яка, намираща се на юг от Пловдив и известна с лозаро-внарството си.

Няма нищо по- подходящо като завършек на думите ми за непрежалимия ни бай Дянко от това, което е казал поетът:

„Спи, ти, който не спеше, кой беше котел, що кипеше“.