Сайтът desebg.com публикува документите в архива на ДС, удостоверяващи агентурната принадлежност на Росен Малинов, назначен от министър-председателя Пламен Орешарски за областен управител на София-град през юни 2013 г.

Кой е Росен Малинов

Росен Малинов е роден е през 1955 г. в София. Завършил е педагогика и история в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1999 г. до май 2013 г. Росен Малинов е общински съветник в Столичния общински съвет от БСП.

На изборите за 42-ро Народно събрание през май 2013 г. е един от петте агенти, които партията с лидер Сергей Станишев вкарва в парламента. Малинов е издигнат в 24-и МИР-София, откъдето е избран за народен представител.

Присъствието в Народното събрание е за кратко – през юни 2013 г. той е назначен от премиера Орешарски за областен управител на София-град. Преди да оповести избора си на областни управители Орешарски обяснява, че те ще бъдат професионалисти.

Агентурната принадлежност на Росен Малинов е разкрита от комисията по досиетата при проверката на кандидатите за народни представители за 42-то Народно събрание, оповестена през април 2013 г. Преди това той е проверен и разкрит като кандидат за общински съветник на местните избори през октомври 2011 г.

Росен Малинов не е коментирал (до момента) сътрудничеството си с репресивния апарат на БКП. При встъпването си в длъжност като областен управител на София-град на 21 юни 2013 г. той заявява:

„През дългогодишния си опит в местното самоуправление винаги съм се ръководил от върховенството на Закона и интересите на столичани. В качеството си на областен управител ще работя за защита на държавната собственост и за увеличаване приходите на областта, при стриктно изпълнение на Закона. Като човек роден и израснал в София се радвам, че с министър-председателя на България имаме пълно съвпадение на идеите за развитие на нашия град. Надявам се, че както областният управител, така и специализираната администрация ще подпомага активно и всеотдайно със своята работа развитието на държавата.“

Съдържател на явочна квартира

Архивните документи на ДС показват, че Росен Малинов е вербуван като съдържател на явочна квартира под псевдонима „ЛЮЛЯК” от Шесто управление на ДС за борба с срещу идеологическата диверсия през 1988 г. Той е сътрудничил на отдел 03 на Шесто, който е натоварен с борба срещу „подривна дейност на противника по направление на религията, ционизма, белоемигранти, арменски национализъм и свързаните с тях задгранични центрове”.

Съдържателят на явочна квартира е една от основните категории секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за явочниците е дадено следното определение:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.”

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. е определено:

„Съдържател на явочна квартира е проверен и надежден сътрудник, който се е съгласил доброволно да предостави своята квартира на органите на ДС за срещи с агентурата и провеждане на други агентурни мероприятия. Тази категория сътрудници се вербува между членове на БКП, актива на ДНСМ и по изключение честни безпартийни. Явочните квартири трябва да отговарят на изискванията на конспирацията и да осигуряват запазването в пълна тайна провежданите срещи. Съдържателят на явочна квартира и живущите с него лица не трябва да знаят агентурата по лица, фамилии и други белези.”

В строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица” от 30 май 1989 г. за тази категория секретен сътрудник е посочено:

„Съдържател на явочна квартира е секретен сътрудник на органите на ДС, който доброволно им е предоставил намиращите се на негово разположение жилищни и други помещения за срещи с агенти и резиденти.”

В документите на Държавна сигурност явочна квартира се среща под съкращението Я/К.

Прочистеното досие

Досието на Росен Малинов „ЛЮЛЯК” е унищожено през май 1990 г., както почти всички материали за явочните и конспиративни квартири. Тези досиета са унищожени почти на 100 процента, тъй като едно подобно дело разкрива връзките на голям брой агенти и оперативни работници, които са ползвали съответната конспиративна квартира.

Унищожаването е извършено по известната строго секретна от особено значение заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев от 29 януари 1990 г. С нея БКП тайно от обществото и опозицията прочистват досиетата на репресивния си апарат (виж разследване за това как точно са унищожавани досиетата тук).

БКП/ДС обаче не унищожават напълно досиетата. Оставени са минимални бележи, които гарантират на преименуваната БСП и висшите кадри на Държавна сигурност, впуснали се в политиката и бизнеса, че ще продължат да държат в зависимост, да контролират и използват агентите през годините на прехода.

За тази цел още в началото на 1990 г. в създадената специална технология по прочистване на агентурните дела. Указано е да се запазват няколко основни документа, които позволяват удостоверяването на агентурната принадлежност. Това са:

• Картоните за регистрация на агента в картотеките;
• Регистрите за вписване на привлечените агенти.

Тези два документа са минималното изискване, което е условие за установяване на принадлежност към тоталитарните комунистически служби от комисията по досиетата в приетия през декември 2006 г. закон за досиетата от тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) и опозицията.

През 1997 г., когато СДС прави първия неуспешен опит за отваряне на досиетата, агентите с прочистени досиета, за които в архивите са запазени само картони и имена им са останали вписани в регистрите на сътрудниците, започват да бъдат наричани условно „картотекирани сътрудници”.

Важно е да се знае, че през 2012 г. един подобен агент на ДС, за който в архивите освен въпросните документи е запазен и доклад за извършена вербовка и други материали от водещите офицери, се опита да атакува пред Конституционния съд именно текста от закона за досиетата, който дава възможност на комисията да обявява принадлежност при наличието на тези минимални доказателства. Става въпрос за Стоян Сталев, бивш дипломат и министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски. Неговият основен аргумент беше, че нищо не е писал и липсват собственоръчно подписани от него документи. Конституционният съд обаче отхвърли иска и потвърди конституционността на закона и дейността на комисията по огласяването на сътрудници на комунистическите тайни служби с прочистени досиета.

Документите за „ЛЮЛЯК”

Запазените материали за принадлежността на Росен Малинов към Държавна сигурност са гореописаните. Маркар и оскъдни те показват доста важни факти. От регистрационния му картон се разбира, че той е вербуван на 15 ноември 1988 г. (година преди промените) от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия като съдържател на явочна квартира под псевдонима „ЛЮЛЯК”. Основанието за вербовката е идейно политическа. Оперативният работник, който го е привлякъл е Николай Николов, удостоверил това с подписа си.

Към онзи момент Расен Малинов е бил член на БКП, на 33 години. Заведен е като служащ. По това време Малинов е работил (служащ) в община „Средец” на столицата. Може да се предполага, че най-вероятно работното му място там е използвано от Шесто като явочна квартира.

Достоверността на картона се засича (потвърждава) от регистъра. Той съдържа номер по ред на вписването, псевдонима на секретния сътрудник (СС), поделението, което го е вербувало и датата на вербовка. В регистъра под №88529 е записан именно „ЛЮЛЯК” на Шесто управление от 15 ноември 1988 г.

Към тези два основни документа в архивите на ДС комисията е установила и още два за „ЛЮЛЯК”. Единият е вписване в регистъра в графата „съобщение за изключване на СС” – по вх.№2084/90.

Вторият документ е строго секретно писмо, заведено под посочения номер, от началника на отдел 15 на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК, наследник на Второ главно управление на ДС, контраразузнаването) до началника на отдел  III-ДС (архива). В НСЗК през 1990 г. са преназначени част от оперативните служители на закритото Шесто управление на ДС и това обяснява защо кореспонденцията е изведена оттам.

Със строго секретното писмо от НСЗК уведомяват архива за изключването на агенти и съдържатели на явочни квартири от различни отдели на Шесто управление и за унищожаване на делата им с протокол. Важното в случая е, че тези дела са били актуални към 1990 г. Те са унищожени по места в съответните структури на Държавна сигурност от оперативните работници, тъй като ДС е работила с тях, а не става въпрос за дела на агенти, чиято дейност е прекратена преди 1990 г. и досиетата им са свалени в архива и съхранявани там.

Като нововербуван секретен сътрудник през 1988 г. случаят с Росен Малинов е типичен пример за прочистването на досие на действащ сътрудник през 1990 г. от оперативния му работник, а не от архива.

Във въпросното писмо на НСЗК до отдел  III-ДС сред изброените изключени агенти и съдържатели на явочни квартири, чиито досиета, са унищожени е и „ЛЮЛЯК” (от списъка се публикува само този псевдоним) на отдел 03 на Шесто управление с регистрационен №88529 в регистъра.

Документите за Росен Малинов са публични след огласяването на неговата принадлежност към ДС. Те са изискани от журналиста Христо Христов от комисията по досиетата, съгласно закона.