Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Досието на Боян Чуков: От вербовчик по „възродителния процес” до съветник на премиера Орешарски |
WHO IS WHO - МС |
Написано от Христо Христов |
Петък, 28 Февруари 2014 16:43 |
Той е назначен на този пост през лятото на 2013 г., след като президента Росен Плевнелиев се обяви срещу подготвяното тогава назначение на Чуков за секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Този пост бившият щатен служител на ДС заема през 2008-2009 г., когато премиер е Сергей Станишев. В редица свои публикации Боян Чуков открито изразява подкрепата си към Евразийския проект на руския президент Владимир Путин, а името му се свърза още с подсъдимия по делото „Октопод” Алексей Петров. В периода 2005-2006 г. Чуков е изпълнителен директор на „Лев корпорация”.
Сайтът desebg.com покани г-н Чуков за интервю по въпроси, свързани с работата му в ПГУ чрез правителствената информационна служба, но не получи отговор, дари и след повторно запитване. Принадлежността на Боян Чуков към бившата Държавна сигурност е установена и официално обявена от комисията по досиетата през април 2007 г. при проверката на кандидатите на евродепутати. Тогава бившият офицер от ПГУ е кандидат за член на Европейския съюз от листата на БСП, но не успява да влезе, тъй като е на по-задни позиции. Архивните документи, свързани с Боян Чуков са общодостъпни след огласяването на неговата принадлежност и са изискани и проучени от разследващия журналист Христо Христов по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Досието на Боян Чуков, както и на всички щатни служители на ДС, представлява лично кадрово дело (ЛКД). То съдържа главно документи, свързани с проучването на лицето преди да постъпи на работа в органите на МВР и ДС, както и материали за неговото кариерно развитие и напускане на системата. В повечето случаи ЛКД-то не съдържа подробности по конкретните случаи, по които съответният оперативен работник, но в случая с Чуков в някои от атестациите за неговата работа и други обобщаващи справки такива данни са останали в архивите.
В своето решение през 2007 г. комисията по досиетата е обявила Боян Чуков като щатен служител на научно-техническото разузнаване (НТР) . Той действително започва работа в НТР в ПГУ, но личното му кадрово дело допълнителни подробности, които разкриват, че в задграничната си дейност Чуков на практика е събирал външно-политическа информация, а не научно-техническа и повечето от извършените вербовки и работа с агенти са по линия на политическото разузнаване. Досието на Чуков разкрива, че през 1980 г. той е кандидат за работа в ПГУ. От една строго секретна справка заключение относно: Изучаването на Боян Стефанов Чуков, кандидат за работа в Първо главно управление става ясно, че той има висше инженерно образование – специалност „радиоелектроника”. Владее френски и ползва английски и гръцки. Член на ДКМС. Инж. Боян Чуков е роден през 1952 г. в София. Произхожда от семейство на служещи и е женен. Родителите му са свързани тясно с БКП и комунистическите тайни служби.
Според проучването на ПГУ още като участник в гимназията в Ямбол през 1940 г. бащата на Чуков е приет за член на Работническия младежки съюз (РМС). При провал на организацията през април 1943 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Оттам излиза на 9 септември 1944 г. и участва в установяването и укрепването на народната власт в Поморие. Бил е секретар на Градския и Околийския комитет на РМС в Поморие. През 1946 г. постъпва курсант във военно-морското училище „Никола Вапцаров”, което завършва през 1949 г. След това постъпва на работа в Главно политическо управление на народната армия. От 1956 г. до 1978 г. е кадрови служител в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана (РУМНО). Бил е два пъти на задгранична работа в Атина.
След като през 1970 г. напуска военното разузнаване по собствено желание бащата на Чуков започва работа в отдел „Външна политика и международни връзки” при ЦК на БКП. От 1972 г. до 1975 г. е на работа в посолството на НРБ в Тунис. Когато синът му кандидатства за работа в ПГУ той работи в посолството в Дамаск, Сирия. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. Майката на Чуков също е член на БКП. Работила е на различни места в София и провинцията като учителка. От 1967 до 1972 г. е работила в Четвърто управление на ДС (техническото). А след това и в Главното политическо управление на народната армия (ГлПУНА). Проучването на ПГУ достига до много подробна и деликатна информация, свързана с кандидата Боян Чуков, която сайтът desebg.com обаче я спестява, тъй като преценява, че тя влиза в сферата на личния живот и не тя е важната при разглеждането на миналото му в Държавна сигурност. В събраните от ПГУ данни Чуков е описан като отличен ученик и активен член и участник в комсомола по време на училището, казармата и студентството си. Като студент във ВМЕИ „В. И. Ленин” (19731978) г. проявява подчертан интерес към избраната специалност и се включва активно в движението Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ). След завършване е разпределен на работа в Института по изчислителна техника, където се проявява като добър специалист. Участвал е в разработката на управляваща памет на тема „Матричен процесор”. В института се чувствал неудовлетворен от работата, поради което по негово искане е преразпределен към Българска телевизия – База за внедряване на технически средства. С правя се добре с работата. Има утвърдена рационализация.
При проведените психофизиологически изследвания в ПГУ преди назначението на Чуков се установява, че „кандидатът е екстровертен тип личност, добър събеседник с богата ерудиция, с приятни маниери. С умение и лекота беседва по различни проблеми, изразява мотивирано собственото си мнение. Има много добра обща и езикова култура с нормални паметови възможност и добра умствена работоспособност”. ПГУ преценява, че Боян Чуков има добра политическа и специална подготовка. Проявява критичност и самокритичност в отношенията с другарите си. Контактен е. Умее да убеждава и оказва помощ. „Кандидатът и неговите близки не са засегнати от мероприятията на народната власт и нямат близки, живущи в капиталистически страни”, е отбелязано в проучването му.
Човекът, който го препоръчва в ПГУ е офицерът Дочо Кинкин от разузнаването. Според запазеното в досието на Чуков сведение от Кинкин става ясно, че „като по-малък [Боян Чуков] изявяваше желание на работи в системата на Държавна сигурност, но родителите му, виждайки определени възможности за развитие по линия на науката настояха да остане на научна работа. Винаги е бил недоволен от това, че родителите му са го отклонили от желанието му. Сега продължава да има голямо желание да работи в разузнаването или друго поделение на ДС”.
В процеса на изучаване с кандидата Боян Чуков е установен оперативен контакт. Поставените са му определени задачи, които той изпълнява. Комисията, която разглежда кандидатурата му, приема, че той „има качества за оперативен работник”. Назначен е в отдел 07 „Научно-техническо разузнаване”, малко по-късно издигнат в самостоятелно управление Научно-техническо разузнаване в ПГУ. В легендата за местоработата му се посочва, че на 15 декември 1980 г. е постъпил на работа в Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП), като продължава да работи в сектор, занимаващ се с проблемите на радиоелектрониката.
През 1981 г. Боян Чуков става член на БКП. През 1982 г. завършва разузнавателна школа в ПГУ-ДС, а през 1982/1983 г. разузнавателна школа на КГБ в Москва (10-месечна).
От октомври 1984 г. е изведен в задгранична резидентура в Париж по прикритието на 3-ти секретар в посолството на НРБ във Франция. Там заминава на мястото на друг офицер под дипломатическо прикритие, който е резидентът на ПГУ във Франция, но на когото френските власти отказват да продължат срока на пребиваване. Предложението за изпращането на Чуков на този пост е одобрено от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев 29 ноември 1983 г. и с решение на отдел Военно-административен на ЦК на БКП, оглавяван от ген. Велко Палин.
Според оценката, дадена по-късно на Чуков за първата му задгранична мисия, той показва активност при установяване на контакти и подбора а интересни за разузнаването лица. „При изучаването им обаче е необходимо да влага повече умение и инициативност, стремеж към реализиране на оперативен напредък в отношенията с тях при всяка среща и мероприятие. Има открито едно дело за оперативна проверка (ДОП). Няма на връзка агент или открит дело за оперативна разработка (ДОР)”, се посочва в една от първите му атестации за работата му на прикритие. В друго секретно предложение за повишаване в длъжност инспектор през 1988 г. се посочва, че е бил на задгранична работа по линия на УНТР 1984-1988 г. в Париж. Паралелно с решаването на задачи по основния раздел, през целия задграничен период се включва в активна работа по външно-политическо разузнаване (ВПР) и постига резултати, както следва: „Извършва вербовка на агент „ДЖАМАЛ” на идейна основа, подкрепена с морално психологическа, отработи с него начин на връзка, приучи го към предаване на писмени сведения. Агентът притежава възможности да предоставя политическа информация и в перспектива да се оформи като канал за активни мероприятия (по-късно е посочено, че именно този агент е използван за „възродителния процес, бел. ред.). Създал контакти с обектите „ОЛГА”, „МЕРИ” и „ДЖАО” и да ги използва като източници на информация. Придоби 128 политически информации със средна използваемост 40 процента.”
В друга атестация за работата му в периода 1984-1986 г. в Париж се казва: „Чрез българска специализантка Чуков умело прихвана и успя да развие връзка с американския гражданин „АНДРО”. На база на създадените добри отношения и постигнатото предварително договаряне на редовна и резерзвна среща на лицето беше открито ДОП. Проверка за възможността да ни предава материали 2 пъти са му поставяни задачи, съгласувани с института по молекулярна биология към БАН, които „ААНДРО” изпълни в срок. На последната среща по решение на резидента му е предадено парично възнаграждение от 2000 френски франка. Затруднение в разработката на обекта се явява липсата на информационни възможности с приложен характер, тъй като провежданите от „АНДРО” изследвания в областта на имунологията носят предимно фундаментален характер. В работата с новите връзки оперативният работник (ОР) проявява настойчивост и търси възможности за изграждане на добри приятелски отношения. Необходимо е ОР да разшири кръга на контактите и да увеличи броя на новите си връзки. Прикритието му позволява и работа по контингента перспективна агентура. Легендирано по линия на прикритието ОР умело използва българските специализанти във Франция и за прихващане на техни връзки. Чрез тях бяха придобити 35 материали и прихванат контакта с „АНДРО”. От материалите по делото става ясно, че Чуков е подавал наводки (специфична информация за оперативно интересни лица, бел. ред.). Освен това Чуков системно извършва визуално наблюдение на определените му обекти по линия на РЯН (ракетно-ядрено нападение, спусната на ДС от КГБ цел за събиране на сведения и информация за евентуално такова нападение от Запада, бер- ред.). Вземал е и участие в провежданите мероприятия по линия на отдел 08 „Активни мероприятия” в ПГУ. „Придобил е общо 40 броя информации, от които по планови задачи 7 или 17 процента.. В количествено отношение придобитите материали от Чуков са над средното ниво на УНТР, но в качествен аспект не задоволяват. Малко са информациите, получени от постоянни източници”, критично се заключава в атестацията. Съгласно оценката на резидента ОР Чуков се е справил с работата си по линия на прикритието в резултат на което е предложен от посланика да бъде повишен в степен 2-ри секретар.
В оценката за агентурно-оперативната и информационна работа на ОР Боян Чуков от резидентурата в Париж в периода август 1985 г. – юли 1986 г. дейността му е оценена като задоволителна. „През периода ОР ЧУКОВ продължава да работи по обект „ДЖАМАЛ” с възможности по възродителния процес. От лицето бяха придобити 16 информации, от които 3 са използвани, 6 натрупани, 2 ценни, 3 секретни. През юни 1987 г. на лицето бе открито ДОП”, се казва в документа, резолиран от началника на УНТР ген. Георги Манчев.
Оперативният псевдоним, който Чуков използва във Франция е ГАЛИЦИН. В друга, строго секретна оценка относно: Работата на ОР ГАЛИЦИН – капитан Боян Чуков от резидентурата в Париж за периода 1984-1988 г. се посочва: „Създаде широк кръг от контакти, които целесъобразно използваше в оперативен и информационен план. В резултат на положените усилия, проявено оперативно майсторство и добро познаване на агентурно-оперативната обстановка постигна следните резултати: „Проведен вербовка на идейна и морално-психологическа основа на обект „ДЖАМАЛ”. Агентът е с преки възможности за работа по активни мероприятия, възродителния процес и срещу Турция. Успешно осъществи оперативната у подготовка и предаване на агента на ръководство на резидентурата в Париж. Целенасочено използваше възможностите им при решаването на приоритетните информационни задачи по линия на Франция, НАТО и Китай. Работата по тях ще се продължи от резидентурата в Париж, като на „ОЛГА” предстои откриването на разработка. Установи контакт и създаде доверителни отношения с обект „МЕРИ” с косвени възможности за работа по ОАП „САТЕЛИТ”. Работата по обекта ще се продължи лично от ГАЛИЦИН от наша територия, като съществуват реални перспективи за неговата реализация. ОР ГАЛИЦИН има съществен принос в информационната работа на резидентурата по линия на ВПР. Чрез своите обекти и връзки е придобил общо 128 информации, от които използвани 40 процента. Вербува перспективен агент, с което допринесе за разширяването на агентурните ни позиции във Франция. Очертава се като добър информационен работник. Въз основа на постигнатите конкретни оперативни резултати в работата на ОР ГАЛИЦИН – Боян Чуков по линия на ВПР се оценява като добра.” Заключението е на началник отдел 03 „Западни страни” полк. Атанас Кременлиев.
От НТР в политическото разузнаване През 1988 г. обаче Боян Чуков стига до разрив с УНТР. Тъй като по време на задграничната си мисия във Франция неговата активност по изготвяне и предаване на информации с външно-политически характер и сравнително по-малко по обем научно-техническа информация внимание към него проявяват от отдел 03 на ПГУ „Западни страни”, които ползват информацията му. От УНТР обаче не желаят така бързо да се разделят с кадъра си и въпросът е отнесен до ръководството на управлението. В своите обяснения по случая Чуков посочва: „Прикритието ми (на трети секретар, бел ред.) позволяваше легендирани контакти с широк кръг лица, представляващи интерес по линия на ВПР. С течение на времето някои от контактите ми прераснаха в разработки, а информационната ми работа но линия на ВПР бе оценена от Центъра положително (получих през 1987 г. служебна благодарност от началника на ПГУ). След окончателното ми завръщане получих от отдел 03 „добра” оценка и ми бе предложено да се прехвърля на работа във ВПР. След редица проведени разговори с двамата резиденти, с които съм работил във Франция и техните оценки, свързани с работата ми, стигнах до извода, че ще бъда по-полезен, ако се прехвърля в отдел 03.” От януари 1989 г. е в отдел 03 на ПГУ – повишен в звание зам.-началник отделение. В Центъра отговаря за три резидентури.
Боян Чуков е един от оперативните работници на ПГУ, които са преназначени в преименуваната през февруари 1990 г. наследник на Първо главно управление на ДС Национална разузнавателна служба (НРС). По това време в началото на промените той осъществява втора задгранична мисия зад граница под дипломатическо прикритие. Този път в Испания. Оттам се завръща през юли 1991 г.
Година по-рано, през 1990 г. е награден с медал III-та степен от директора на НРС ген. Румен Тошков. Месечното му възнаграждение е 360 лв. Още след завръщането му от Испания е подготвено неговото освобождаване от НРС. В строго секретна докладна записка относно освобождаването на капитан Боян Чуков се посочва, че „предвид структурните и кадрови промени в НРС е нецелесъобразно по-нататъшното оставане на капитан Боян Чуков в службата. На основание на горното предлагам да бъде освободено от НРС, считано от 1 септември 1991 г.” Документът е подписан от тогавашния началник на отдел 01 в НРС. Следва резоклюция да се говори с Боян Чуков и да последва заповед, ако това е неговото желание. Във връзка с този последен документ от личното кадрово дело на Боян Чуков в отделна бележка началникът на отдел 01 в НРС уточнява: „Г-н директор, разговарях с Чуков. Счита, че повече няма перспектива в службата, а и е съгласен с някои решения относно реорганизацията на нейната дейност.” |