Деветдесетото правителство на България, което предстои да бъде назначено от президента Росен Плевнелиев идната седмица, има шанса да бъде първият служебен кабинет без сътрудници на комунистически тоталитарни служби в състава си.

Той ще бъде четвъртото служебно правителство след това на Ренета Инджова (октомври 1994 г. – януари 1995 г.), на Стефан Софиянски (февруари-май 1997 г.) и Марин Райков (март-май 2013 г.). И в трите предишни служебни правителства има сътрудници на комунистическите тайни служби. Кабинетът на Инджова е назначен от президента Желю Желев, това на Софиянски от президента Петър Стоянов, а последното на Райков от президента Росен Плевнелиев.

Първите два служебни кабинета изобщо не са проверявани за агенти, той като по това време няма действащо законодателство за отваряне на досиетата и обявяване на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в изпълнителната власт.

Така в кабинета на Инджова влизат редица сътрудници на ниво зам.-министри, а министър на вътрешните работи става ген. Чавдар Червенков, кадрови служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА и негов началник след промените.

В кабинета на Софиянски Държавна сигурност също има сериозно присъствие като министрите на външните работи и на правосъдието в лицето на Стоян Сталев и Хараламби Анчев са агенти на ДС.

Сътрудниците в служебните правителства на Инджова и Софиянски са официално обявени от Комисията по досиетата „Андреев” през 2002 г. и впоследствие от Комисията по досиетата „Костадинов” през 2007 г.

При назначаването на служебния кабинет с премиер Марин Райков през март 2013 г. президентът Росен Плевнелиев се възползва от възможността да извърши предварителна проверка на избраните от него кандидати за министри, възможност, която предлага законът за досиетата. При представянето на правителството държавният глава обяви, че сред министрите няма сътрудници на ДС.

Не така обаче се получи при зам.-министрите, които се назначават от самия министър-председател. Марин Райков не се възползва от правото си на предварителна проверка и впоследствие се оказа, че един от зам.-министрите на икономиката с ресор енергетика – Божан Стоянов е сътрудник на ДС.

Неговата принадлежност беше официално обявена от Комисията по досиетата, която е задължена по закон да извърши задължителна проверка на изпълнителната власт, включително и на служебните кабинети.

Скандалът с досието на Божан Стоянов обаче беше сериозен. Премиерът Марин Райков обвини Комисията по досиетата, че издава разнопосочни решения, а малко по-късно в стремеж да омаловажи случилото се, обяви, че „досиетата са част от чалгата на прехода”.

Оказа се, че през 2007 г., по време на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ, когато досиетата все още не са прехвърлени под контрола на Комисията по досиетата Божан Стоянов подава самостоятелно искане за установяване на принадлежност. Тогава от МВР, ръководено по това време от Михаил Миков (БСП), отговарят на Комисията, че за Стоянов няма налични материали. На базата на този отговор Комисията му издава удостоверение, че на този етап (към 2007 г.) той не е с принадлежност към комунистическите тайни служби.

През 2013 г. обаче, когато архивите на МВР са прехвърлени под контрола на Комисията по досиетата тя установява документи, разкриващи по безспорен начин агентурното минало на Божан Стоянов (виж досието му – тук).

По всяка вероятност преди назначаването на новия служебен кабинет президентът Росен Плевнелиев ще изиска определените от него премиер и министри да представят предварително и своите екипи (зам.-министри), които също да минат предварителна проверка за принадлежност преди да бъдат обявени. По този начин ще бъде избягната конфузната ситуация при кабинета Райков.

След назначаването на служебния кабинет Комисията по досиета е задължена от закона да извърши и обяви публично проверка за агентурно минало на членовете му.

До момента единствените правителства от промените насам, в които няма сътрудници на комунистическите тоталитарни служби сред министрите и зам.-министрите, са това на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, но от януари 2011 г., когато той освободи двамата сътрудници в него – Божидар Димитров, министър без портфейл и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров.

Колкото и изненадващо, но кабинетът на Пламен Орешарски, просъществувал 14 месеца, е другият, в който не са установени агенти.